Ниско въглехидратните диети набират все по-голяма популярност в последно време. А през лятото те са тотален хит, защото всеки иска да се втали и да покаже най-добрата си версия на плажа. Хлябът и сладкишите са аут. Диетолозите се надпреварват да експериментират колко нисък може да е приемът на въглехидрати. Дали сте се отказали само от рафинираната захар, хляба или пък сте казали "не" на въглехидратите изобщо, последиците от това могат да варират в широки граници, пише prevention.com.

Ето какво може да ви споходи, щом решите да изхвърлите не само сладкишите, но и хляба в коша за боклук:

Губите килца, но от вода

Когато сведете приема на въглехидрати до критичния минимум, първото нещо, което забелязвате, е колко бързо и дори магически губите от теглото си. За жалост обаче не сте се отървали от мазнините. Изгубили сте вода. "Когато въглехидратите се складират в тялото под формата на гликоген, всеки грам въглехидрат задържа приблизително 3-4 г вода", обяснява диетологът Мари Спано. Ето защо, когато спрете въглехидратната храна, ще загубите няколко килограма вода.

Хващате "грип"

"Въглехидратите са основен източник на енергия за мозъка", посочва Спано. Когато нивата на гликоген са изчерпани, за да работи мозъкът ни, прибягва към енергията от мазнини, които се разпадат на малки части, наречени въглеродни кетони. Резултатът - лош дъх, сухота в устата, отпадналост и слабост, виене на свят, безсъние, гадене и мозъчна мъгла. Всъщност се чувствате все едно сте хванали грип. В крайна сметка след време тялото ви се адаптира и свиква да работи на кетонен режим и спирате да се чувствате толкова зле. Но кетоните не са предпочитан източник на гориво за тялото, казва Спано.

Рискът от диабет расте

Тук обаче е важен видът на въглехидратите. Според проучване от 2014 г. въглехидратните бомби с рафинирана захар като пастички, вафлички и сладолед повишават рязко кръвната захар и нивата на мастните киселини в тялото ни. Това от своя страна покачва риска от сърдечно-съдови заболявания и диабет тип 2. От Американската асоциация за сърдечни заболявания обаче са категорични, че пълнозърнестите храни могат да подобрят нивата на холестерола в кръвта ни и така да направят по-малък риска от сърдечно-съдови заболявания, инсулт, затлъстяване и диабет тип 2. Изборът е ясен.

Проблеми с WC

Пълнозърнестите храни имат основна роля при набавянето на нужните ни фибри. Статистиката сочи, че 92 на сто от пълнолетните американци не приемат достатъчно от тях с храната си. Фибрите, тази несмилаема част на растенията, ни помагат не само да задържим стабилни нивата на кръвната захар в организма ни. Те намаляват риска от затлъстяване, както и от някои хронични заболявания. Ако редовно похапваме различни пълнозърнести храни, посещенията в тоалетната гарантирано ще са също толкова редовни. А това е от съществено значение за цялостното ни здравословно състояние и добър тонус.