Ето иде ГДБОП, носи два казана боб

4
Ние сме ГДБОП. Ние няма как да сбъркаме...
Ние сме ГДБОП. Ние няма как да сбъркаме...

Денят започна чудесно...

Станах, направих си кафе. Пуснах си последния албум на Slayer, после закусих скромно - две филии, дебело намазани със зехтин, масло и свинска мас и поръсени щедро с няколко таблетки витамин B за профилактика.

Пуснах си няколко пъти видеото на Джуди Майковиц, което от месец февруари очаквам всеки момент да бъде изтрито и тъкмо да облека сакото, закупено от Манията в Дружба за 12 лева, на вратата се почука.

"Кой е" - попитах аз.

"Аз ше ти кажа кой е! Отваряй бе, твоята мама бандитска!" - извика някой. После се чуха някакви нечленоразделни звуци и в миг в стаята ми връхлетяха 20 маскирани полицаи от специалните части.

Заедно с тях имаше двама прокурори, двама пожарникари, петима леководолази, трима алпинисти и един свещеник, който, да ме прощава Господ, много ми заприлича на Дани Кирилов, но после всичко спря да ми прилича на каквото и да е, защото се озовах на земята, двама с качулки ме закопчаха, а още двама насочиха към мен рязани пушки, докато мрачен човек с още по-мрачен глас изрече:

- Хортензий Каратопрътлиев?

- КОЙ??? - попитах аз

- Ей, боклук такъв, на тарикат ли се правиш? Хортензий Каратопрътлиев си по баща. А моминското ти име кое е?- попита друг мрачен глас, а свещеника запя - "Алелуя, DE PROFUNDIS CLAMAVI AD TE, DOMINE".

- Пичове, има някаква грешка. Аз не съм никакъв Кара не знам си какъв. Знам само един Каракачанов с подобна фамилия, ама последно го виждах в БИЛА да си купува македонска наденица... Ке умрем за нея - рекох аз.

- Ей, нещастник, млъквай и не се прави на интересен! Няма ли да съдействаш на органите на властта? - попита трети, още по-мрачен глас.

- Е как, хем да млъкна, хем да съдействам? Имате грешка. Не съм човекът, когото търсите!

И този момент се чуха сирени. Пред блока ми бяха спрели:

- една линейка

- една "Лада Нива" на горските стражари

- един камион на Чистотата

- един автобус с полицаи от Радомир, докаран за подкрепление

- Каратопрътлиев! Откога те търсим! Откога те издирваме, нещастни престъпнико! Пипнахме те най-накрая! Да даваш на кравите пакетчета с хероин и да ги пускаш да пресичат границата с Турция! Ей, как го измисли това! Но никой не е по-голям от ГДБОП!

Полицаите от Радомир влязоха в апартамента ми. Единия посегна към недоядената филия със свинска мас, а другият бръкна в килера, извади една ябълка и една скилидка чесън и захрупа, издавайки някакви звуци, в които разпознах "Убав чесън, ного е благ"...

- Пичове, ще ми изпочупите къщата! Не съм този, когото търсите. Казвам се Гошо, бачкам на заленчуковата борса и ще ме уволнят, ако не отида на работа скоро. Днес докарват карфиол от Бурса и зелен боб от Пирея, трябва да го стоварваме на борсата - рекох аз и се опитах да погледна, доколкото това беше възможно.

- Тоя Каратопрътлиев ми лази по нервите - рече един от мрачните гласове.

- Вижте бе, ей там, на масата ми е портфейла. Там ми е личната карта, шофьорската книжка. Вижте как се казвам бе!

- Как ли па нема да ти гледам личната карта, Каратопрътлиев. Искаш да спечелиш време, за да дойдат от бандата ти и да ни нападнат! Но никой не може да се ебава с ГДБОП! - рече един от мрачните гласове.

Междувременно обаче един от полицаите от Радомир вече беше посегнал към портфейла.

- Ахахаха, шефе, тоя има 5 лева от бай тошово време у портфейло, ве - рече полицая - малей, колко е грозен у личната карта...

Очевидно някой от шефовете на тая акция погледна. Настана неловко мълчание.

- Значи така, гражданино Гошо Петков! Заблуждавате ГДБОП! И си мислите, че ще се хванем. Информаторът ни няма как да ни метне, КАРАТОПРЪТЛИЕВ! КЪДЕ СИ ИЗКАРА ТИЯ ФАЛШИВИ ДОКУМЕНТИ?

Някой обаче явно подаде и шофьорската книжка на отговорните лица. Двете съвпадения на име, снимка, ЕГН и данни явно все пак започнаха да дават своето.

- Ето, видяхте ли. Станала е грешка - казах аз - проверете кой съм, работя в зеленчуковата борса от 10 години, викат ми Гошо Зелето.

- Слушай бе, скапаняк! Информаторът ни е бетон. Прати ни на точен адрес и няма как да сбъркаме! Ние сме ГДБОП! Не сме някакви, дето готвят боб! Адресът е точен и ясен - "Хайдушка поляна" 24, вход 2, етаж трети, апартамент 68.

- Браво. Само че вие сте дошли на "Партизанска поляна" 24. "Хайдушка поляна" не знам да има в тоя квартал - рекох аз.

В този момент настана гробно мълчание. В тишината дочух как един по един полицаите от Радомир излизат от апартамента ми, за да се качат в автобуса. Комшиите бяха застанали в коридора, за да гледат сеир.

- Ей ся ше има да пишеме... Кой идиот обърка адреса? - рече свирепия глас, който от свирепа интонация беше преминал в минорна такава.

Качулките ме вдигнаха. Свалиха ми белезниците.

- Аз, такова, съжалявам, явно е станала грешка. Ъъъъ, таковата... Ние сме ГДБОП, такива неща не се случват при нас, ама ей, на - рече един от шефовете.

После всички си тръгнаха.

Пуснах новините. Така и така вече бях изпуснал бачкането.

"Преди малко е извършен обир на банка. Крадците са се измъкнали необезпокоявано, полицията не е успяла да реагира" - съобщи говорителката.

А аз станах. Извадих една глава лук, нарязах я на ситно, нарязах две чушки, един морков и добавих 300 грама боб в тенджерата.

Нали знаете. Когато варите боб, не бива да правите грешки. Защото това е боб, не е ГДБОП...

Венци Мицов / OFF News

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

Пациенти - това са досадници, които пречат на лекарите да работят с документите!

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари