Днес се почита църковният празник за Рождението на Св. Йоан Кръстител. Наричан е от народа Еньовден.

Св. Йоан Кръстител, или Предтеча, е една от най-важните исторически личности на християнството. Освен на 24 юни, Църквата му е посветила още два празника през годината - на 29 август, когато е денят на неговата смърт, познат като Секновене в народната традиция, и на 7 януари - Ивановден.

Йоан е дългочакана и единствена рожба на праведните Захарий и Елисавета, които живеели в юдейския град Хеврон. Бащата Захарий бил един от свещениците на големия Йерусалимски храм. Със съпругата си живеели праведно, но нямали деца, въпреки че усилно се молели на Бог да ги ощастливи с наследници. Вече били в напреднала възраст, когато пред Захарий се явил ангел. Свещеникът се уплашил, но ангелът му отвърнал да не се бои, защото молитвата му е чута от Господ - съпругата му Елисавета ще роди син, който ще бъде наречен Йоан /в превод "Божия благодат", "Божия милост"/ и ще бъде "велик пред Господа".

Скоро след като Захарий се прибрал у дома си, Елисавета заченала. Съпрузите искрено благодарили на Бог за неговата милост. Според евангелския разказ преди да роди Елисавета е посетена от нейната сродница - Мария от Назарет. Когато съпругата на Захарий родила момче, съгласно Божието обещание, тя казала да го нарекат Йоан.

Половин година след сина на Захарий и Елисавета се родил и Исус Христос. Поради заповедта на цар Ирод да бъдат избити всички деца - от новородените до тези на двегодишна възраст, животът на младенеца Йоан също бил застрашен. Не след дълго родителите починали и момчето било отгледано от близки роднини, а когато достигнал пълнолетие, Йоан се оттеглил в пустинята. Там живял аскетично и проповядвал покаяние на хората, подготвяйки ги за идването на Спасителя - Исус Христос. Йоан Кръстител първи започва покръстването на юдеите във водите на река Йордан.

Българите наричат празника Еньовден още Среди лето, или Ден на слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене. Според народните вярвания на този ден "слънцето играе или трепти", когато изгрява. Народните лечители твърдят, че събраните в ранно утро на Еньовден треви са най-лековити. Хората се изкачват по високите хълмове, гледат своите слънчеви сенки и по тях гадаят за здраве.

В българския празничен календар Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден. Празникът има различни названия - Яневден - в Софийско, Иванден - в Западна България, Иван Бильобер - в Североизточна България. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения.

На този ден всички трябва да станат рано и да посрещнат изгрева на еньовденското слънце, за да усетят лековитата роса, която то отърсва от себе си, миейки се преди път. Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина - ще боледува.

Днес имен ден празнуват всички с имена: Даяна, Дилян, Дияна, Енчо, Еньо, Йоана, Ивет, Иван, Ивана, Калоян, Яни, Яне, Яна, Янка, Яница, Янита, Янчо и всички с имена на билки.