Честваме паметта на преподобния Давид Солунски и на Давид Български

Преподобният Давид, чиято свята памет продължава да се почита и до днес, живял през V-VI век в Солун. Роден около 450 година в Месопотамия, той прекарал своите младежки години в духовно усъвършенстване и посветеност на вярата. След като навършил пълнолетие, Давид се отправил към Солун, където постъпил в манастир, разположен близо до градските стени.

В манастирската обител Давид с всеотдайност се отдал на молитва, пост и изучаване на Свещеното Писание. След смъртта на игумена на манастира, монасите го избрали за негов заместник. Въпреки доверието на братята, Давид отказал поста и предпочел да следва примера на източните стълпници. За разлика от тях, които живеели върху колони, той избрал да се подвизава сред клоните на едно бадемово дърво край манастирския храм. В продължение на три години той издържал на суровите условия на лятната жега и зимния студ, като продължавал да се моли и постил усилено. Много хора търсели неговите духовни съвети и се молели той да се застъпи за тях пред Бог.

През 540 година, архиепископът на Солун, Аристид, помолил преподобния Давид да отиде в Цариград и да ходатайства пред император Юстиниан Велики за правата на Солунската архиепископия. Давид, заедно с двама други монаси, заминал за столицата. Славата на неговата святост вече била достигнала до Цариград, което му помогнало да постигне благоприятен отговор от императора. Въпреки успеха на мисията, на връщане към Солун, преподобният Давид починал на кораба малко преди да достигнат пристанището. Тялото му било погребано в манастира, а мощите му и до днес се пазят в храма на манастира "Света Теодора" в центъра на Солун.

Освен преподобния Давид от Солун, важно е да споменем и Свети Давид Български, брат на цар Самуил. Той бил най-големият от четиримата синове на комит Никола и играл важна роля в борбата против Византия за отвоюване на източните предели на царството. През 976 година, на връщане от поход към Солун, Давид бил убит от разбойници между Костур и Преспа. Неговата святост и дела го превърнали в един от типичните образци за народна канонизация, призната по-късно от Църквата. Изображения на Свети Давид Български се срещат в множество църкви от 19-и век.

На днешния ден, имен ден празнуват всички, които носят имената Горян и Горяна, продължавайки традицията и почитта към тези свети личности.