На днешния ден можем да си спомним за Елиас Канети (Elias Canetti) - немскоезичният писател (белетрист, есеист, драматург), роден  на 25 юли през 1905 г. в крайдунавския град Русе, в сефарадско-еврейското семейство.

Майчиният му език е ладинският. Родът на баща му - Жак Канети, който е сефарадски, се мести от Одрин в Русе през 19 век, където представителите му развиват успешен търговски бизнес. Майка му е от сефарадския род Ардити, които са сред основателите на еврейската колония в Русе в края на 18 век. Елиас прекарва детските си години в Русе. По-късно семейството му се мести (1911 г.) в Манчестър, в следващите години живее в различни европейски градове.

През 1981 г. той получава Нобеловата награда за литература (като австрийски писател).

Въпреки че е немскоезичен автор, Канети живее във Великобритания (като получава поданство през 1952 г.) до 70-те години на миналия век. Последните 20 години от живота си прекарва предимно в Цюрих, където пише своята автобиография (нейният 1-ви том е озаглавен "Спасеният език"). На 14 август 1994 г. Елиас Канети умира в Цюрих, оставяйки след себе си значимо творчество, преведено на повече от 25 езика.

Влияние над него и творчеството му упражняват критикът Карл Краус, също Франц Кафка, Георг Бюхнер и психоаналитичната школа на Зигмунд Фройд.

Основни теми в творчеството на Канети стават смъртта и агресията. Тези идеи той въплъщава в пиесите си "Сватба" (1932 г.) и "Комедия на суетата" (1934 г.). В 1935 г. писателят публикува създадения още през 1931 г. единствен свой роман "Заслепението", който остава незабелязан от критиката и е преоткрит едва в годините след Втората световна война.

Отнесъл в Лондон своите видения от детството в крайдунавския Русе и младежките си преживявания главно във Виена, той се заема да осмисли човешкото съществуване, проблемите на властта, масовите движения, смъртта, безумието - така в Лондон започва да работи над философския си труд "Маси и власт", негов opus magnum, който завършва едва през 1960 година.

Опирайки се на феноменологическото описание на елементарния опит на пребиваването в масата, Канети разкрива различни състояния и динамика на масите, стигайки до важни изводи относно механиката на властта: масите и властта са свързани изначално и непрестанно. Писателят заявява: "Масите са единствената среда, в която човек може да отхвърли страха от съприкосновението", и също: "Заради благодатния миг, когато никой не е нещо повече от другия и не е по-добър от него, хората се превръщат в маса".

Значими негови произведения от този период са записките му "Провинцията на човека" (1973 г.), характерологичните му етюди по образец на Теофраст "Подслушвачът" (1974 г.), есеистичният сборник "Съвестта на думите" (1975 г.), автобиографичните книги "Спасеният език" (1977 г.), "Факел в ухото" (1980 г.) и "Игра с очи" (1985 г.) и записките "Тайното сърце на часовника" (1987 г.).

През 1981 г. Елиас Канети получава Нобеловата награда за литература за цялостното си творчество, характеризиращо се с далновидност, идейно богатство и художествена мощ. Прочути са думите му: "Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук". На церемонията в Стокхолм той казва: "Днес, след събитията в Хирошима, всеки знае какво представлява войната и тъкмо фактът, че всеки знае това, е нашата единствена надежда".

В чест на писателя родният му град Русе учредява през 2005 г. националната литературна награда "Елиас Канети".

По време на първата международна конференция в България (1992 г.), посветена на творчеството на писателя, в Русе се учредява Международно дружество "Елиас Канети". Сградата, в която е живяло семейство Канети преди изселването си от Русе, е запазена. Днес търговската сграда на фамилията се използва от Дружеството под името "Дом Канети". По повод 100-годишнината от рождението на писателя в Русе през 2005 г. е открита паметна плоча на едноименния площад "Елиас Канети", а Професионалната гимназия по икономика и управление приема името на нобелиста.

Днес в далечна Антарктида се издига връх Канети.