Психологът предупреждава: "Екранната зависимост" води до сериозни когнитивни и социални увреждания при деца в ранна възраст

Елеонора Планинец, психолог в Регионалния център за подкрепа на приобщаващото образование в област Монтана, предупреждава за тревожна тенденция – все повече деца изостават в развитието на речта и социалните умения, което според нея се дължи на прекомерната употреба на електронни устройства още от ранна възраст. Планинец нарича явлението „нова пандемия“ и описва последствията като „опасни“ за бъдещото здраве и социална адаптация на децата.

В своето интервю за БГНЕС тя споделя, че при работа с малки деца се сблъсква с увеличаващ се брой случаи на забавяне в речевото развитие при деца на три, четири и дори пет години, които проговарят значително по-късно от очакваното заради продължителното излагане на дисплеи. „Прекомерното време пред екраните пречи на нормалното развитие на речта и когнитивните функции и в редица случаи води до погрешно диагностициране с аутизъм“, обяснява Планинец.

Вредата от прекомерното излагане на дисплеи

Според психолога, вредата от екраните върху детската психика е много сериозна, особено за деца на възраст от две до шест години. Въпреки че електронните устройства могат да бъдат полезни в умерени количества и под контрол, при малките деца влиянието им е пагубно. Планинец добавя, че първоначалната пандемия от COVID-19 е изострила тази нова „екранна пандемия,“ като много родители, изправени пред трудности в грижата за децата по време на социалната изолация, са им позволили по-дълго време пред екраните.

„Много родители просто не са информирани за вредата от дългото излагане на екраните“, отбелязва тя и допълва, че често те погрешно вярват, че децата могат да придобият нови умения чрез филми или игри в интернет. „Виртуалната среда развива специфични мозъчни зони, но за сметка на координацията на движенията, мотивацията и социалната интелигентност, което води до загуби, надхвърлящи ползите“, категорична е психологът.

Псевдоаутизъм и други симптоми

Децата, изложени на прекомерна употреба на екрани, проявяват симптоми, наподобяващи тези на аутистичния спектър, като липса на внимание, хиперактивност и социална изолация. „Това е състояние, което наричаме „псевдоаутизъм“, обяснява Планинец. Прекомерното време пред екраните също води до понижен апетит, безсъние и депресия при децата, а социалната им изолация може да доведе до трудности в училище и адаптация в обществото.

„Живеем в свят на високи технологии и нямаме възможност да изключим електронните устройства от ежедневието на децата напълно. Но те трябва да бъдат ограничени до 20-30 минути на ден“, съветва Планинец и отбелязва, че в практиката си рядко среща деца, които гледат екраните по-малко от час на ден. В област Монтана, казва тя, почти няма двегодишни деца, които да не държат телефон.

Необходимост от информираност и промяна в поведението на родителите

Психологът подчертава, че неинформираността на родителите е основен фактор за увеличаването на проблема. Много родители продължават да дават на децата си телефони, дори след като са получили разяснения за вредите от продължителното излагане на дисплеи. „Само след като децата им получат физически или психически увреждания, като късогледство или изоставане в развитието, родителите осъзнават мащаба на проблема“, коментира Планинец.

Тя призовава за създаването на национална кампания за информираност, която да достигне до всички родители, включително в по-малките общини, където осведомеността по този въпрос е по-ниска. Според нея институциите трябва да заемат по-активна роля в разясняването на опасностите, които „екранната зависимост“ носи за детското здраве и развитие.

„Често работим с деца, чиито родители работят в чужбина, и те са свикнали да компенсират липсата си с предоставяне на електронни устройства на децата. Така още едногодишни бебета изпадат в истерия, когато телефонът им бъде отнет“, разказва психологът. Тази тенденция е особено силно изразена сред семейства от етническите малцинства, допълва тя.

Рискове за бъдещето на децата

Дългосрочните последствия от „екранната зависимост“ включват агресия и социална неадекватност, които се проявяват в училищата и обществото като цяло. Психологът съветва постепенно, но категорично ограничаване на времето пред екраните. Според нея децата трябва да бъдат ангажирани с алтернативни дейности като творчество, спорт и разходки сред природата. Това ще помогне за развитието на тяхната социална и емоционална интелигентност, вместо екраните да „изглаждат“ мозъка им.

Елеонора Планинец работи активно за насърчаването на по-голяма осведоменост сред родителите и за въвеждането на инициативи за превенция на „екранната зависимост“. Тя е инициатор на информационна кампания за вредата от електронните устройства и автор на множество извънкласни програми, включително „Клуб Толерантност“. Очаква се кампанията за информираност за вредите от екраните да обхване и национално ниво с подкрепата на Регионалния център за подкрепа на приобщаващото образование и Регионално управление на образованието в Монтана.