Цената на меда е катастрофално ниска

Елена и Теодор Костови от силистренското село Попина се грижат за семейно пчелно стопанство. В биопчелната им ферма има над 1050 пчелни семейства. Три от пчелините са в землището на село Гарван, а останалите в село Попина и около него. Почти всички са разположени в защитени зони от Натура 2000, като продукцията им отговаря на изискванията за биологични продукти.

Фамилното пчеларство започва преди 24 години със седем пчелни семейства. За да си пчелар днес, трябва да си мазохист, казва Теодор Костов. Без любов към пчелите не става, споделя сестра му Елена. Иска ѝ се редът в кошерите да го има и при нас, хората.

„Започнах да обичам пчелите преди 4 години, когато за първи път дойдох да помагам на семейството си“, разказва тя, предава БНР.

"При пчелите има ред – пчела работничка, „стражари“, търтеи. Всяка пчела има задължения и този ред не се нарушава", подчертава Елена Костова.

„Много има да учат българските политици от пчелите. Има какво да научат. Когато отвориш кошера, няма спряла пчела. Те работят денонощно. Като се приберат от паша вечер, продължава работата в кошера. Чуваш жуженето на пчеличките в кошера. Уникално е на място да го изпиташ. Няма как да обичаш нещо, ако не си се докоснал до него.“

За разлика от човешкия свят, търтеите в пчелните кошери са полезни. Интересно е това, че пчелите сменят царицата-майка, когато спре да ръководи кошера правилно. Наблюдава се и приемственост – нещо непознато за нашите географски ширини.

„Пчелите сами решават кога трябва да си отгледат нова майка. Смяната на пчелата-майка става не днеска махаме старата майка и слагаме нова. Това е т.нар. самосмяна – пчелите усещат кога вече майката не е достатъчно добра, за да поддържа семейството в брой, какъвто трябва да е. Правят едни специални килийки – маточни килийки, принуждават пчелата да снесе яйце в тези маточни килийки и оттам нататък започва отглеждането на това яйце по специален начин“, описва част от смяната на властта Теодор Костов.

Има период, в който в семейството работят и двете майки – старата и новата, уточнява той.

„В момента, в който младата майка заработи добре – започне да снася, тогава пчелите убиват старата майка.“

Разбира се, не всичко е по мед и масло при пчеларите. Като че ли проблемите в годините си остават едни и същи - пръсканията с препарати за растителна защита, бюрокрацията и бумащината, изкупната цена на меда.

„Докато нарасне стопанството за тия 24 години сме видели много цени. При цена преди 20 години 3 лева на килограм мед, тогава тая цена беше много висока предвид какво е можело да се купи с 3 лева. Миналата година, 2020-а, цената на меда се срина отново почти до 3.20 – 3.40 – 3.60. Съпоставена цената с тази отпреди 18 години е почти катастрофално ниска“, коментира пчеларят.

Основния проблем за българския пчелар Теодор Костов формулира категорично – внос на мед от страни извън Европейския съюз.

„В ЕС цените са други. Няма как европейски мед да влиза на ниска цена в България и после да се предлага като български.“