Нека започна така : На 21 съм. Жена съм. И съм руса.

Това е лирическо отклонение, за да подсиля хейта ви, който ще последва след тази статия… Една блондинка ще ви говори за казармата. Кофти, нали? Ама все някой трябва да го направи.

Какво знае една „руса пикла“, както ще ме наречете, за казармата? Честно казано не много. Но като се замисля – вероятно повече от днешните мамини с(в)инчета, които дори не са се интересували от някогашната военна служба. Така де – едно време момчетата искаха да са войници, кефеха се на пушки, пистолети… синьото им беше любим цвят. Сега … Е, сега си падат по розовите шорти, обезкосмените ръце и селфитата.

За Казармата…

Та, за казармата – дядовците ми починаха твърде млади, за да могат да ми разкажат какво е било по тяхно време. Но пък на мен ми е интересно и съм събирала мнения на хора, минали през този „ад“. Чувала съм много истории за казармата. Къде хубави, къде лоши. И винаги съм си обяснявала идеята на казармата по следния начин – вид изпитание за младите „жребчета“, както тогава са ги наричали. Нужният преход от маминото детенце към един истински мъж.

И знаете ли – точно така е. Има голяма разлика между мъжа, минал през казарма, и днешните момченца, които са обличали военна униформа само за пейнтбол и са стреляли с пушка само пред компютъра на някоя игра.

България има спешна нужда от мъже с главно М, но как да стане, като вместо с военно обучение, те се възпитават с идоли като Азис и Криско. Това родиха годините без казарма.

Едни се оплакват и до ден днешен пазят лоши спомени от военната си служба, други казват „беше хубаво“ . От коя група ще си – вероятно е зависело от добрата адаптация на младите войници. Или, както един познат ми каза „трябваше да бъдеш иновативен и адаптивен, за да не те мачкат, а да си отгоре…. и за да ти е добре там.“

Някои казват, че казармата е била като чистилище, други … че са се научили на много неща там и трябва да я има. Какво всъщност се е случвало във военните поделения знаят само тези, които са били там. Ние можем само да разказваме техните истории:

Ранно ставане, ранно лягане, точно определено време за хранене. Ядеш, каквото има, ако не – не ядеш изобщо. Ако си гладен и храната не стига, защото по-старите вече са я изяли, ядеш остатъците. Така се е родил и прословутият кекс с люти чушки – единствените неща, останали на войниците от свижданията с роднините.

Наказания. Заслужени или не е друг въпрос. При неизпълнение на дадена задача, едно от честите наказания е било чистене на пода в кенефите с четка за зъби… Звучи доста зле, но всъщност казват, че тази работа се вършела за два часа и после си почиваш, докато другите ги юркали навън. Та някои направо са си умирали да им се падне да мият кенефите. Адаптивност – нали ви казах!

Гадни условия, мизерия, много хора в една стая. Казармата е била изпитание за младите момчета, или „жребчета“, нещо като проверка – кой ще издържи, кой е най-силният?

Здрава дисциплина, учене, физически упражнения и много практическа работа.Мъжете, минали през казарма, могат да се оправят сами в живота. Научени са да чистят, готвят, перат и шият. Там няма мама да ги изглади, облече и нахрани. Няма и тати да ги защити от по-големите. Длъжни са да оцелеят. САМИ.

Много хора – много мнения, но всички, които попитах „На какво ви научи казармата ?“ отговарят – „На дисциплина и самостоятелност.“

А това е нещото, което липсва на днешния мъж.

От една блондинка …

Една от най-големите глупости на демокрацията е отмяната на задължителната казарма. Казарма трябва да има. Задължителна. Ако не две години, то поне 6 месеца или дори 3. Но момчетата след 12-ти клас трябва да ги хващат и да ги научат как да бъдат мъже. Как се държи оръжие. Как се оцелява в най-тежките условия. Как се издържа на студ и глад, без мрънкане в името на някоя кауза. И най-вече – как да се пуснат от дългите поли на мама.

Съжалявам, мамини синчета, обаче вие си плачете за казарма. И то някоя доста по-строга, в която да изкоренят наложената и пропита вече във вас метросексуалност, позьорщина, разглезеност и поведение на малки ку*ви с много претенции.

Защото вие сте на път да погубите българския мъж!

Трябва да се научите да бъдете мъже… поне наполовина истински, колкото са били бащите и дядовците ни.

Автор: Адриана Аврамова