Карам си днес колата и на кръстовището на Христо Ботев и Симеон спирам на червено.

Една мила баба тръгна да пресича, когато ей този субект (арестувания), може би швед бил е някога, се засили и я ритна в гърба. Тя се развика, а аз да речем, че се подразних. Спрях на аварийни, слязох, наврях се в него и настойчиво го помолих да изчака търпеливо докато повикам полиция (е, с малко по - резки думи). Той ме поогледа и реши, че е по-разумно да се отзове на молбата ми. Междувременно даже го спасих от гнева на минаващ младеж, който като чу защо стоим, искаше да го бие. И беше много кротък до пристигането на полицаите, които пък бяха супер яки. Даже повикаха втора кола, която да закара милата дама до управлението. Аз писах и после си тръгнах.

Доста се чудих дали да постна тази история, защото на практика не смятам, че съм направил нещо особено. Ама с оглед на скорошните събития и точно защото не е нещо особено да помогнеш, а от 15 коли на кръстовището само аз спрях, реших да я споделя.

Нищо не ни коства да се намесим, хора, и някак си няма как да оставим да ритат майките и бабите ни, нали?

Михаил Стефанов