Един от най-продължително управлявалите русенски кметове - Керчо Джамбазов, на 22 септември ще навърши достолепните 90 години

Той и съпругата му Стефка живеят в своето старо семейно жилище, купено през 1963 година със спестявания на родителите на Стефка и заем, който младото тогава семейство е изплащало дълго, разказва Нели Пигулева от страниците на вестник "Утро". 

„По едно време се пускаха едни мълви - какво ни било жилището, какво било обзавеждането, че даже и каква огромна вила сме били имали. Ето, мебелировката ни е ретро - ама ретро от 60-те години на 20 век“, засмива се госпожа Джамбазова. Широко отворените врати на стаите показват мебелировка, каквато имаше всяко средностатистическо градско семейство през втората половина на миналия век: със секциите, шкафчетата по поръчка в кухнята, изчислявани така, че всеки сантиметър пространство да се оползотвори, радиограмофона, на който се въртяха плочи с любими мелодии. И книги. Много книги. Разликата с много други русенски домове е само една: жилището на Джамбазови блести от съвършена чистота. Няма помен от лукс, няма нищо излишно, няма нищо снобско.

Това едва ли е изненада за онези, които познават Керчо Джамбазов, и знаят, че той е чужд на всякаква суета и ламтежи. Продавачки в някогашния магазин „Варшава“ на ул.“Александровска“ помнят как в седем сутринта, когато те преди да отворят магазина, бършат грамадните стъклени витрини, той минавал покрай тях с неизменния поздрав „Добро утро, момичета!“.

"Излизаше от нас в седем без десет - винаги пеша, ако е дошла кола да го вземе, значи заминава в командировка, обяснява Стефка - "И така е било през целия му кметски период от 27 март 1979 година до 8 март 1988-а. С няколко месеца повече на този пост е бил Димитър Аврамов, предишният кмет".

За Джамбазов и назначаването му за кмет, и освобождаването му са неочаквани. През 1979 г. той вече 14 години е шеф на Плановата комисия в града. Преди това е работил като икономист в ДЗС в Нова Черна, Ножарево и в Русе, в завод „Георги Димитров“, в Плановия отдел на Окръжния народен съвет. Чувал, че се говори, че се търси човек за кмет, но не допускал, че той ще бъде този човек.

„В интерес на истината, вече ми се искаше да си сменя работата, а и тя беше толкова натоварена, че не ми оставаше никакво време за семейството, направо измъчих жена си с моите късни завръщания. Постоянно разработвахме какви ли не прогнози, стратегии, концепции... По едно време имах намерение да се преместя в София - от Държавната планова комисия ми предложиха да се преместя. Дори ми бяха дали ключа от жилището в „Младост“ Даже ходихме със Стефка да го видим. Но после внезапно в самата Планова комисия станаха едни размествания и моето преназначение мина на заден план. И ето че един ден ме викат в Окръжния комитет на БКП и Петър Петров /тогавашният първи секретар - по конституция в онези години страната се управлява от БКП - б.а./ ме пита: „Съгласен ли си да станеш кмет?“. Не ме пита „Можеш ли“ - а само дали съм съгласен. Аз допусках, че могат да ми предложат да стана зам.-кмет, но направо кмет...“.

Керчо Джамбазов смята, че за неговото назначение е настоявал Георги Табаков, тогава първи секретар на градския комитет на партията. Двамата са имали сходни разбирания за развитието на града и най-вече за икономиката и транспорта. Докато Петър Петров е имал някакви резерви. За тях Джамбазов лаконично отбелязва: „Тези резерви ги усещах и после“. Въпросните „резерви“ със сигурност са се умножили по-късно. При посещение на „първия партиен и държавен ръководител“ Тодор Живков за среща в Русе с неговия хомолог от Румъния Николае Чаушеску кметът Джамбазов получава указания да поднесе на Чаушеску почетния знак на града. Отговорът му е:

„Вие как си представяте да връча това отличие на Чаушеску?!“

Беше немислимо - точно когато целият град страдаше от тежките хлорни обгазявания, аз да връчвам знака на Русе на човека, който беше виновен за тровенето на русенци“, казва Керчо Джамбазов. И този негов отказ със сигурност допринася за също тъй внезапното прекратяване на кметските му пълномощия. През март 1988-а го повикали на съвещание в Окръжния комитет на БКП. „По някое време влезе Петър Петров, повечето хора веднага излязоха и останахме аз и Иван Винков. И тогава Петров обяви, че назначението ми е прекратено“, разказва Джамбазов.

„Помня, че тогава беше олимпиадата в Калгари, аз седях пред телевизора и гледах състезанията, когато той се върна и от вратата обяви: „Калгари! Край на кметството!“, казва Стефка. Тогава на Керчо Джамбазов му оставала една година до пенсионирането. Но очевидно партията нямала намерение да му прави жестове - както и той отказал да направи „жеста“ към Чаушеску.

Но да се върнем към началото на кметския му мандат. Явно качествата на 48-годишния тогава мъж са били много подходящи, за да му се повери градът, четвърти по големина в страната. Джамбазов е сигурен, че тъкмо качествата му са натежали на везните, а не партийната принадлежност. Защото членството му в БКП идва, чак когато Керчо Джамбазов е на 36 години!

„Станах член на партията, когато бях началник на плановия отдел - с други думи, заради работата си съм станал партиен член, а не съм станал член на партията, за да получа работа" не без гордост казва той. И добавя: „Не съм расъл по партийна линия, а по линия на специалността си. Много си обичах работата! Търсех постоянно нови неща, които да прилагам, а и те самите ме намираха“.

Търсенето на нови неща го води и до намирането на разрешението на един от сериозните проблеми при управлението на Русе. „Какво правехме - приемаме годишния план и се юрваме да търсим пари и работници, за да го изпълняваме. Беше ясно, че това не може да продължава така. В разговор с един директор на предприятие той ми каза: „Знаеш ли колко много пари от нас заминават в София?!“. Проучих въпроса - като шеф на плановата комисия познавах всички директори на русенските предприятия - и направихме една разработка, която предвиждаше от всички заводи и фабрики някаква сума да остава в Русе и да влиза в бюджета на Общината. И тогава вече се видяхме с пари, с които можехме да работим. С такива пари изградихме уличната тролейбусна мрежа, като включихме и улица „Тулча“, за да може с тролеите работниците от „Здравец“ и „Чародейка“ да стигат до Източната промишлена зона. Така успяхме да изградим дясното платно на бул.“Цар Освободител“ - то беше спомагателно, северното платно на бул.“Липник“, разказва Джамбазов.

Времето, през което градът се управлява от него, е белязано с грандиозно жилищно строителство, най-вече в кварталите „Дружба“, „Чародейка“, „Здравец Изток“ - тях Керчо Джамбазов нарича „моя град“.

Построяват се 4 училища, а броят на детските градини е 52. Отчисленията на предприятията за общинския бюджет възлизат на около 12 милиона лева, това е във времето, когато началната заплата на млад висшист беше 175 лева.

Сега няма предприятия, няма нищо, горчиво констатира Керчо Джамбазов. „Среща ме наскоро един мой познат и ми припомня, че съм казал: „Някога ще се чудим какво да правим с тези жилища“. Ето, това време дойде. Като знам хората навремето как се редяха с години да получат ключовете. Сега вечер като се стъмни и поглеждам към съседния блок - там светят три прозореца. Като посрещах гости от чужбина, винаги започвах с това, че Русе е четвъртият по големина град в България. Тогава Бургас беше с 10 хиляди души по-малък от Русе. А сега какво стана? Как беше направена приватизацията, та сега „Дунавска коприна“ не работи, кожарският завод не работи, захарният завод не работи, „Хлебна мая“ не работи, ЛВЗ не работи - а преди време там не стигаше мястото за локомотивите и вагоните за ремонт, „Петър Караминчев“, където имаше 1500 работници, сега го събориха... А не виждам да се мисли и говори за русенска промишленост“, казва замислено Керчо Джамбазов.

Тези дни преводачката от гръцки Богдана Тотева се обадила на някогашния кмет на община Перистери в Атина Димитракопулос - заговорили се за Керчо Джамбазов и предстоящата му 90-годишнина. Димитракопулос толкова много се развълнува, припомняйки си срещите с Керчо, и многократно ми заръча да предам най-сърдечните му поздрави, каза Тотева. Това е една хубава и емоционална страница от кметуването на Джамбазов. Точно тогава бе подписан договорът за побратимство на двете общини, бяха организирани три езикови курса по гръцки, разменяха се визити и Русе и Перистери споделяха празници и важни дати.

„Побратимските връзки наистина са нещо много ценно“

казва Керчо Джамбазов и припомня гостуванията, изложбите и концертите, които си е разменял Русе и с парижкото предградие Сент Уан и латвийската столица Рига. Фестивалът „Мартенски музикални дни“ беше също един прекрасен празник за града - отделяхме му голямо внимание и винаги заделяхме средства за неговото провеждане, добавя бившият кмет.

Като се обръща назад, той признава: „Единственото нещо, от което не съм доволен, е, че не успях да реша въпроса в Русе да има медицински университет или поне факултет. Имаме нужда от лекари, има и медицинска катедра в РУ. За съжаление, навремето общината нямаше никакъв глас при вземането на такива решения. Но истината е, че от седемте големи града в България - София, Пловдив, Плевен, Варна, Бургас, Стара Загора и Русе, само в Русе няма медицинско висше образование“. През миналата предизборна кампания Джамбазов предложил на кандидат-кмета Пенчо Милков да помисли по това. След като Милков станал кмет, двамата не са се виждали.

И още нещо смущава мислите на Керчо Джамбазов. „Като кмет исках да изнесем Пети полк от Русе, да го преместим на друго място. Тогава Славчо Трънски, прочутият партизанин, ни отговаряше:

„Това ще стане само след Третата световна война!“

А там, където беше военната болница, е златното място на Русе - би трябвало да се разработи цялостна схема за развитие на този терен, за да се оползотвори максимално пълноценно с мисъл за русенци. Сега се работи сякаш на парче - няма проучване, няма прогнозиране на местата за услуги на населението. Затова сега стои като паметник онзи отдавна вече затворен мол, а хипермаркет е вдигнат съвсем близо до Халите, районът направо е унищожен“.

Днес Керчо Джамбазов и съпругата му Стефка се радват - за жалост, от разстояние, на внуците Калоян и Адриана и на четиримата си правнуци. Калоян и неговият син Виктор живеят в София, а Адриана и семейството ѝ са чак в Англия. Опора са синът Валери и снахата, които са си в Русе, а жадуваните обаждания по телефона са от внуците и правнуците.

Семейство Джамбазови имат предостатъчно време да се отдават на спомени - той се връща в детските си години в Красен, припомня си първата година в Мъжката гимназия в Русе - есента на 1944-а, когато гимназията затваря и се превръща в лазарет; припомня си как на матурата изкарва тройка по български - а на същия изпит в Икономическата академия в Свищов получава отличен пет /за кратко и в България това е била отличната оценка/, като коментарът му е: „Така стана ясно колко по-подготвени сме били в нашата гимназия“... Спомнят си и за своето запознанство - на събора в Красен, и как на третата среща решили да се оженят, връщат се към нелеките години, когато са живели в стаичка, преградена в бивш склад за сол... "Преживяхме и трудни, и хубави години, обобщава Керчо Джамбазов. 62 години сме заедно - в сговор и спокойствие, не помня той да ме е обидил, да ми откаже нещо, което искам, да е повишил тон, да сме се скарали сериозно", добавя Стефка. И двамата се споглеждат и се усмихват - като хора, извървели заедно дълъг и стръмен път, който ги е направил още по-близки.