Едно от най-големите предприятия във военната промишленост в България – "Дунарит", отдавна служи като касичка на избягалия в Сърбия бивш собственик на КТБ Цветан Василев.

БЛИЦ вече разкри схемата, по която плащанията от чуждестранните клиенти постъпват по банкова сметка на дружеството в Румъния, оттам се теглят в брой и се доставят на Василев в Белград. Става дума за суми от порядъка на 200 хил. евро месечно, като основен организатор е Никола Киров, член на съвета на директорите на "Дунарит" и дясна ръка на Василев, а в групата участва и Валентин Иванов, изпълнителен директор и собственик на "Кимпекс инвест" и "Кимпекс енерджи" – дружества, които също имат многомилионни кредити от КТБ. 

От миналата година обаче Василев е активирал в схемата на „Дунарит“ и близкият до Иван Костов скандален оръжеен търговец Емилиян Гебрев. Чрез фирмата си „Емко“ Гебрев пробва да увеличи фиктивно капитала на „Дунарит“ с 60 милиона лева (от които са внесени само 15 милиона), с което Гебрев щеше да овладее изцяло оръжейното дружество, като участието на „Кемира“, чиито акции са били запорирани от КОНПИ, щеше да намалее до пренибрижително малък процент. Това стана ясно от интервюто на Пламен Георгиев – шеф на Комисията вчера пред „24 часа“. Опитът за увеличение на капитала обаче беше спрян от съда.   

След като тандемът Василев-Гебрев не успява с „увеличението“ на капитала, на датата 29.06.2017г., в търговския регистър е бил заявен за вписване годишният финансов отчет на „Дунарит“ за 2016г., като изненадващо, към приложените документи фигурира и „Списък на акционерите“ от дата 20.03.2017г. От него става ясно, че „Емко“ (еднолична собственост на Гебрев), както и самият Емилиян Гебрев твърдят, че притежават общо 100% от акциите в „Дунарит“! Това обаче практически е невъзможно, защото 99% от тези акции са запорирани от НАП още през месец април 2015г., заради дългове на реалния им собственик – дружеството „Кемира“ към данъчните, като последно запорът е продължен от НАП с постановление от 06.03.2017г.

Документите по наложения запор също фигурират в търговския регистър. Но не само НАП, оказва се още, че към момента на твърдяното от Гебрев прехвърляне акциите на „Кемира“ са били запорирани и от КОНПИ, като обезпечение на иска за отнемане на незаконно имущество, който Комисията води срещу Цветан Василев, и този запор е бил редовно връчен на изпълнителния директор на „Дунарит“ – Кръстю Кръстев. И това ако не е опит за грабеж. При наложен запор от страна на държавата да се опитваш да прехвърлиш акциите и да се обявиш публично в Търговския регистър като собственик на оръжейния завод, е наглост и показва липса на какъвто и да е респект от закона от страна на групата, извършила прехвърлянето – Гебрев, Кръстев и Бабански, все хора на Цветан Василев. Още повече от интервюто на шефа на КОНПИ става ясно, че от „Дунарит“ са били предали на прокуратурата и книгата на акционерите. Значи участващите в наглото ограбване са съвсем наясно, че освен наложените запори от НАП и КОНПИ, и книгата на акционерите не е била при тях към този момент. 

При това положение, не е чудно, че към заявлението за вписване на годишния отчет на „Дунарит“ не се прилага нито книга на акционерите, нито временно удостоверение за прехвърлянето на акциите от „Кемира“ към „Емко“. Приложена е обаче декларация за истинност на заявените обстоятелства, подписана от изпълнителния директор на „Дунарит“ Кръстю Кръстев. Как Кръстев е декларирал обстоятелства, които не са осъществени поради наложените запори? За това би следвало да се носи отделна отговорност по реда на чл.313 от Наказателния кодекс. 

Скандалът се задълбочава, защото в петък в Търговския регистър постъпва ново заявление от „Дунарит“, за решения на общото събрание, взети седмица по – рано, с които се сменят всички членове на съвета на директорите на оръжейния завод, с нови такива, избрани от Гебрев. И отново към заявлението има само списък на акционерите, в който за собственици на акциите се сочат Емилиян Гебрев и „Емко“, но без книга на акционерите и без временни удостоверения и джира за извършено прехвърляне от „Кемира“ в полза на Гебрев и „Емко“.    

Да не говорим, че най-вероятно извършеното „прехвърляне“ е и антидатирано, защото Гебрев е пробвал да впише два пъти „увеличението“ на капитала на „Дунарит“ след датата 18.08.2016г. (на която твърди, че е придобил акциите на „Кемира“) – веднъж на 22.08.2016г. и втори път на 02.11.2016г. Ако е вярно обаче това, че „Емко“ е придобило акциите на 18.08.2016г., то няма как до края на 2016г. да заявява на два пъти увеличение на капитала на „Дунарит“, като трето лице – неакционер и дори да внася ефективно средства за увеличението. Следва да се има предвид, че към тези заявления също са приложени декларации за истинност от Кръстю Кръстев. Тоест излиза, че веднъж Кръстев декларира (със заявлението от 29.06.2017г.“), че „Емко“ е акционер в „Дунарит“ още към датата 18.08.2016г., като преди това е декларирал обратното обстоятелство, че на датите 22.08.2016г. и на 02.11.2016г. „Емко“ не е такъв и иска да запише акции от увеличението на капитала. Пълна корпоративна бъркотия, която само доказва измамните и неадекватни действия на участващите в грабежа.

Така или иначе, очевидно „Дунарит“ е поредната схема на Василев в опитите да отмъкне колкото се може повече активи, кредитирани с пари на вложителите в пирамидата КТБ, а пионката му и съучастник Емилиян Гебрев, забогатял стремително по времето на Иван Костов от съмнителни оръжейни сделки на гърба на държавните фирми „Кинтекс“ и ВМЗ“-Сопот, очевидно се е поставил в услуга на тази схема. Да се опиташ да придобиеш запорирани от държавата акции, като знаейки това, да заявяваш публично в Търговския регистър два пъти това обстоятелство с декларации за истинност, е наглост, на каквато Василев и ортаците му в ограбването не веднъж показаха, че са способни.  

За разлика от предишните афери на Гебрев, например при сделката му за 30 млн. патрони за автомат „Калашников“ за Никарагуа (заради което пратката е арестувана в САЩ, а лицензът на „Емко“ е временно отнет), сега всичко се развива на територията на България и е крайно време правораздавателните органи да се заемат с разплитане на случая. В противен случай ще се окаже, че за хората на Иван Костов, ограбил чрез „приватизацията“ си граденото с десетилетия от народа ни имущество и раздал го на приближени и назначени „милионери“ на прехода като Иво Прокопиев, Донев, Цветан Василев и Емилиян Гебрев, правосъдие не съществува.