В аналите на финансовата история 2016-а година ще остане като годината на грешните прогнози.

Брекзит и победата на Доналд Тръмп на президентските избори в Щатите бяха двете основни събития, белязали финансовите пазари през 2016 година, а очакванията при сбъдването им - че последните ще колабират. А отговорът на въпроса защо са били такива прогнозите на финансовите анализатори е малко по-дълъг?

Великобритания е един от най-големите нетни донори в бюджета на ЕС и активен участник във формирането на европейските политики. Трябва да бъде признат и фактът, че Лондон, макар и негласно, е европейската финансова столица, макар и в тежка конкуренция с Франкфурт., пише Бисер Манолов в Economic.

Всичко това даваше основание на анализаторите да предричат изключително негативни последствия както за Европа, така и за островната държава при едно евентуално напускане на съюза. Нищо такова не се случи обаче. Да, станахме свидетели на първоначален шок за финансовите пазари, който бе компенсиран само в рамките на 48 часа. Истината е, че паричната политика на Европейската централна банка и тази на централната банка на Англия провокират финансовите инвеститори  да подхождат изключително агресивно при всеки борсов спад, поради липса на инвестиционни алтернативи.

По същия начин стояха нещата и с победата на Доналд Тръмп на президенстките избори в САЩ. На моменти чисто популистката му реторика  караше анализаторите да бъдат изключително изнервени. Призивите му за  провеждане на протекционистична политика, повишаване на митническите тарифи за китайски стоки, изграждането на стена на границата с Мексико, определено звучаха плашещо, но това може би ще се окаже чисто маркетингов трик на предизборния му щаб. Точно поради тази причина не само, че не се състоя борсов крах, а станахме свидетели на исторически най-високите нива на американските фондови пазари.  

Всички купуваха като обезумели акции от всички борсово представени стопански сектори. Това определено започва да прилича на балонизиране на фондовия пазар, но в края на краищата кой го интересува. Важното е да се правят пари, нали така? 

Това, разбира се, е в кръга на шегата.  На няколко пъти в своите предизборни речи Тръмп намекна, че не е фен на политиката на ниски лихви. В това отношение той има  идеен съмишленик в лицето на шефа на Федералния резерв Джанет Йелън. В края на годината Централната банка на САЩ повиши основната лихва с 0.25%. Повечето от експертите считат, че през 2017 година тя ще повиши лихвата още три пъти.  Вече става все по ясно, че тази тенденция рано или късно ще се прехвърли в паричната политика и на останалите големи централни банки, като времеви период имам предвид следващите две години. Може да се каже, че правителствата, които продължават политиката си на прекомерни разходи ще се финансират все по-скъпо, което ще влоши значително бюджетната им устойчивост.

През 2016 г. петролът успя да компенсира частично спада в цената си. По всяка вероятност решението на най-големите производителки на петрол да намалят дневните добивни квоти ще  установи нов ценови диапазон между 45-60 долара за барел. Може да се каже, че този диапазон е компромисен както за производителите, така и за потребителите.

Доларът определено е във възходяща тенденция и вече става повече от ясно, че в началото на 2017 година ще станем свидетели на достигането на паритет спрямо еврото.

2016 година бе поредната година, през която процесите на финансовите пазари изцяло се дирижираха  от големите централни банки. Това определено е повече от опасна тенденция.  Системите за оценка на риска отдавна не работят. Важна е активната роля на кредиторите от последна инстанция – централните банки.  Все повече започва да намирисва  на предстоящо пръсване на балона на акции.  Това вече се случи с пазара на облигации, така че бъдете внимателни.