На 9 април т. г. ротвайлер нападна и разкъса 6-годишния Максим в двора на столичното 121 СОУ в квартал „Гоце Делчев”.

Детето, преживяло шок и ужас, е в болница с дълбоки рани. Това обаче не е инцидентен случай на атака на агресивни породи кучета. Такива има вече много, без властта да прави нищо за опазването на живота и здравето на деца и хора.

Ето няколко примери от последните години:

През 2016г. мъж и жена бяха нахапани жестоко от озверял питбул в Казанлък, възрастна жена от русенското село Червена беше нападната от питбул, 12-годишна ученичка в дупнишкото село Червен бряг беше нахапана пак от питбул, ротвайлер нападна възрастен мъж от Враца, в Нови Хан, докато карал колелото си, питбул нападна пет годишния Петко и нахапал лицето му.

През 2017 г. на 26 май питбул в пловдивско село Динк нападна и захапа малчуганът Митко, на 4 октомври питбул нападна възрастен човек в столичния квартал „Св. Троица”, на 14 октомври пак питбул нападна и ухапа дете на година и половина в Кърджали. Тази година, на 29 януари се случи най-лошото – в пазарджишкото село Мокрище беше убито момченце на 3 години от домашното куче на семейството – питбул. На 12 февруари баба и внуче бяха нападнати от куче в Дупница, кучето било завързано, но скъсало синджира. Същия ден, когато в София беше нападнат от ротвайлер 6-годишният Максим, в Перник куче от огромната порода кангал прескача ограда и напада и нахапва 68-годишна жена”.

Питбулите и ротвайлерите са сред най-агресивните и опасни породи кучета. Затова те са забранени в много щати в САЩ, както и в страни като Великобритания, Норвегия, Испания, Германия, Португалия, Дания, Полша, Русия, Румъния и други. В тези страни са забранени и други опасни породи, като булдози, бултериери, дого аржентино и ред други. В Дания списъкът включва 12 породи (вкл. породата кангал), в Румъния – 9, Полша – 8.

В България такава забрана няма. И след всеки подобен инцидент се намират противници на забраната да се развъждат и притежават агресивни породи кучета. След случая с 6-годишния Максим, Димитър Янковски, ръководител на столичната организация на Българския ветеринарен съюз, заяви, че би било неуместно да се забраняват определени породи. Не можело да се сърдим на кучето, каквато и порода да е, това било въпрос на контрол от страна на стопанина и контрол от страна на държавата и общината. Завършилият техникум по електроника, но практикуващ като зоопсихолог Александър Георгиев, според когото няма лоши кучета, заяви, че при инциденти вината е на стопанина, а не на кучето, и че според него се демонстрирало безотговорно отношение към сериозни породи като тази на ротвайлер, например.

Такива изявления противоречат на фактите и реалността. Всички кучета не са еднакви. Има кротки породи, има и такива като питбули, ротвайлери и други, които са склонни да бъдат агресивни. Затова и такива породи са забранени в толкова много страни, където са били убити или жестоко наранени десетки хора. Във Великобритания за 10 години преди 1991 г. са били убити от опасни породи кучета 15 души, което и довежда до приемането на специален закон за забрана на определени породи.

Не по-малко опасни обаче са бездомните кучета, които често нападат поединично или в глутница случайни минувачи. Преди седем години в разградското село Сушево беше убито от бездомни кучета 6-годишното момиченце Кристияна Кирилова. В началото на април 2012 г. глутница помияри разкъса и причини смъртта на проф. Ботьо Тачков в “Малинова долина” в София, а три месеца след това по същия начин си отиде и 88-годишният Христо Панков в квартал “Гео Милев”.

Трудно обяснимо е защо България не може да се пребори с бездомните кучета. Улицата не им осигурява нищо повече от това, което образно се нарича „кучешки живот”. Според Американското общество за предотвратяване на жестокостта към животните (ASPCA), “за нежеланите кучета е по-добре безболезнена евтаназия, отколкото да изпитват такива страдания като недохранване, болести или травма”. Британска организация за предотвратяване на жестокостта към животните RSPCA, най-старата в света, препоръчва ако едно животно не може да бъде осиновено в период от 7 до 14 дни, трябва да бъде подложено на евтаназия. Международният фонд за съхранение на животните (IFAW) директно казва, че когато качеството на живота на кучето е компрометирано, то в неговите най-добри интереси е то да се приспи.

В съседна Румъния, след като четиригодишно дете бе умъртвено от уличните псета в парк в Букурещ, през 2013 г. беше приет специален закон за безстопанствените кучета. Според него, ако в срок от 14 работни дни такова куче не бъде потърсено или осиновено, то подлежи на евтаназия. Но у нас това не може да стане. Властите се поддават на натиск от неясно от кого субсидирани псевдозащитни организации, които са наложили порочния метод “кастрирай и върни”, като безсрамно твърдят, че той е съобразен с препоръките на Световната здравна организация. Истината е, че СЗО се интересува от бездомните кучета само доколкото те са потенциални преносители на десетки заразни болести, между които кучешкият бяс и в тази връзка се обявява за премахването на кучетата от улиците. Никъде, в никакъв документ, тази организация не прокламира принципа “кастрирай и върни” и не отрича евтаназията. В нито една развита европейска страна, в САЩ, Канада и други развити страни не съществува такава порочна практика като обезпаразитяване, ваксиниране и връщане обратно на улицата на бездомни кучета, които, бидейки болни, гладни или изпаднали в стрес, често стават агресивни и нападат деца и възрастни.

През 2008 г. директорът на общинска фирма „Екоравновесие” Мирослав Найденов, коментирайки инцидента, при който питбул нахапа до смърт човек в столичния квартал „Горна Баня”, изказа мнение, че трябва да има сериозен преглед на националното законодателство по отношение на опасните породи кучета и дори да се последва примера на страни от ЕС и за налагане на забрана за отглеждането им. Но нищо не беше направено по въпроса. Сега, след инцидента с малкия Максим, се предвижда създаване на работна група към столична община, която да обмисли и предложи мерки за ограничаване или забрана за отглеждането на определени породи кучета.

Това е половинчато решение. Проблемът с нападенията над деца и хора от агресивни породи кучета не е проблем само на София, а е национален проблем, засягащ всички градове и селища на страната. И той трябва да се реши не на общинско ниво тук и там, а чрез приемането на специален закон. Същевременно трябва да се приеме закон за евтаназия на неосиновени в даден срок бездомни кучета, с който да се ликвидира практиката да се кастрират и връщат наново по улиците бездомни кучета, между които има такива, които буквално озверяват от глад и стрес, и стават агресивни. За да защитим живота и здравето на българските деца, а и не само на тях.

Антон Гицов / Труд