След потушаването на Априлското въстание хиляди граждани в Англия, Франция, Чехия, Италия, Русия и Румъния излизат на протести срещу кървавата разправа с народа, пожелал свобода и да се върне в семейството на Европа. Над 3000 статии в над 200 издания излизат за няколко седмици и принуждават правителствата на великите сили да обърнат поглед към България. Макгахан, Юго, Достоевски, Оскар Уайлд, Менделеев и др. пишат за зверствата. Това пише за Фрог нюз Огнян Стефанов.

Открито писмо изпраща и Джузепе Гарибалди. Отзвукът е голям в Германия, САЩ, Белгия, Швейцария, Испания, Полша, дори и в Австро-Унгария. Уилям Гладстон, четири пъти премиер на Англия, заявява в парламента: „Първото тревожно съобщение относно насилията в България, смятам, беше това, което прозвуча в „Дейли нюз“ на 23 юни (1876 година)…Ако не беше смелостта, решителността и способността на този единствен орган, много е вероятно даже до този момент да бяхме останали в тъмнина…“

В тъмнина...

Може би изглежда неуместно това връщане във времето и припомняне на събития, които трудно могат да бъдат сравнени с днешните протести. Тогава Русия обявява война на Турция, която за нас се превръща в Освободителна. Днес такъв вариант е нелогичен и неестествен. Но когато един народ се вдига срещу управленска тирания, освен на своите сили, разчита и на подкрепа - политическа и морална, при това от съюзници в ЕС и НАТО. Защото се изправя с лозунги и плакати срещу въоръжени полицейски и жандармерийски кордони, всесилна прокуратура и институции, завладени от съмнителни субекти, обвързани от мафиотски интереси. А Европа мълчи. Фокусирана е в своите разнолики политически и финансови интереси. Тя дори не вниква, че протестите са срещу кражбите на милиарди от европейските данъкоплатци. Милиарди, отмъкнати от мафиотизирана шайка.

Какво още трябва да се случи, за да чуе и види какво се случва тук? Че корупцията задушава цяла една страна, а народът на същата тази страна е най-бедният и лишен от грижи в ЕС. Това го казват всички проучвания на Евростат, дявол да го вземе! Не искаме материална помощ или съчувствие, а реакция на незаконните действия на едно правителство и една прокуратура, превърнали се в недосегаеми субекти на властта и изградили непристъпна крепост на корупцията. Те се гаврят с българите и се подиграват на европейските институции.

Юлиан Попов пише днес, че спрямо Борисов и управлението му е достигната точката на непоносимост. Понякога това е и точката на кипене. Коректността на протестиращите е продиктувана от възпитанието и разбирането за демократичност и спазване на конституцията. Властта е предпазлива – засега - поради страх да не се вдигне много шум. Не търсете в това здрав разум или морал. Тази тънка червена линия може много лесно да бъде нарушена.

Имам предчувствие, че точно това целят управляващите. И ще изпаднем в беда. Някои от протестиращите вече заявиха, че могат да се самозапалят, други започнаха гладна стачка. Циничното и пренебрежително нарцисово отношение на властта в лицето на Бойко Борисов и забягналия в отпуск Иван Гешев, може да предизвика крайни реакции. Трябва ли да платим подобна цена, за да си тръгне едно управление, което е изчерпало целия запас от обществено доверие и което се крепи на задкулисни договорки? Не, разбира се.

Световни медии не спират да отразяват протестите в България, както и да публикуват потресаващи данни за корупция във властта. Госпожи и господа евроначалници и политици, отворете някое от тези издания, докато си пиете сутрешното кафе и прочетете няколко реда. Поне толкова един народ е заслужил…