Хаосът в политиката е пълен

Повече от месец държавата се тресе в конвулсии заради сделката между ГЕРБ и ПП-ДБ за ротацията на властта. В публичното пространство летят меморандуми и споразумения, партийни лидери правят изявления по нощите – едните заплашват, другите умоляват. Накрая политиците докараха нещата дотам, че гражданите, в чието име взимат властта, не могат да разберат кой с кого ще управлява, кой за какво настоява, кой какво е получил и какво е било отказано, пише Людмил Илиев в коментар, публикуван във вестник СЕГА.

Няма смисъл да се оплитаме в обясненията на политиците – те самите не изглеждат особено уверени, че знаят какво се случва. А и от приказките им проличава, че бъркотията, в която се вкараха ГЕРБ и ПП-ДБ, не се дължи на сблъсък на принципи и ценности, а се случва просто заради егото, самолюбието и алчността на техните лидери.

Десните настояват, че правителството, което направиха, трябва да се запази повече или по-малко непокътнато, иначе реформите нямало да продължат (като че ли въобще са започнали!). И непрекъснато дърпат политическия разговор към назначенията в регулаторите и службите за сигурност – апетитни бастиони на властта, държани от ГЕРБ, ДПС и президента Румен Радев, за които ПП-ДБ отдавна се облизват.

Хората на Бойко Борисов го удрят на накърнено достойнство – станали първа политическа сила на изборите, а сега трябва да свирят втора цигулка на ПП-ДБ, които ненавиждат. И непрекъснато повтарят, че искат равнопоставеност – иначе казано, да участват наравно с десните в изпълнителната власт. Съвсем недискретно пробутват и политическите си съдружници от ДПС във властовата схема – движението с неговите депутати и влияние е лостът, с който герберите искат да избутат ПП-ДБ в подчинена роля в общото им управление.

Тук няма сблъсък на ценности – само надлъгване за властта, в което десните губят. Кирил Петков, Асен Василев и Христо Иванов набутаха коалицията си в сглобката с Борисов, като смятаха, че веднъж като държат правителството, ще му сложат намордник. Ще вкараме ГЕРБ в нашия коловоз, ще ги използваме за промени в Конституцията, съдебната власт, спецслужбите и регулаторите, и така ще разкараме модела на статуквото – такава беше легендата, която десните съчиниха, за да оправдаят сглобката. Много тарикатско, звучи – да победиш статуквото, като го обърнеш срещу самото него!

Нищо от това обаче не излезе истина, а тарикатите се оказаха други.

Независимо какви намерения са имали в началото, шефовете на ПП-ДБ сами се вкараха в схема, която се обърна срещу самите тях. Десните се надяваха, че като дойде моментът за ротацията, всичко ще приключи с размяна на постове между Николай Денков и Мария Габриел – от премиер към вицепремиер, както и че тази игричка ще се повтаря на всеки 9 месеца в продължение на 4 години. Не бяха усетили (или се правеха, че не забелязват), че така се вкарват в капан.

Най-напред Борисов ги пусна да задоволят апетита си към властта – остави им (поне така се твърдеше тогава) целия кабинет, а за партията си поиска само министър на външните работи. А сега, когато дойде моментът за смяната, настоя за още половин дузина постове, както пролича от изтеклия в публичното пространство примерен списък. В обхвата на претенциите му попадат ключовите министри на отбраната и енергетиката – областите, които в контекста на войната в Украйна се оказаха най-важни за момента.

И сега ПП-ДБ са изправени пред избор – или да удовлетворят нарасналия апетит на Борисов, или да поемат огромния риск да отидат на предсрочни избори, които могат да пренаредят парламента. А това е възможност, на която десните гледат с боязън, колкото и да говорят небрежно, че нямат проблем с изборите. Деветте месеца, прекарани рамо до рамо с ГЕРБ, отвратиха много десни симпатизанти, които първо бяха баламосани с обещания за „демонтаж на модела на ГЕРБ“, а след това им беше сервирана сглобката. Тези настроения правят бъдещия изборен резултат на ПП-ДБ трудно предвидим. Затова десните лидери изоставиха твърдия тон и хрисимо започнаха да молят Борисов лично да се намеси и да спаси преговорите.

Това, освен всичко друго, е и адски унизителна ситуация.

А шефът на ДПС Делян Пеевски я направи още по-позорна за десните. Той се намеси в преговорите – съвсем небрежно обяви, че разговарял миналата седмица с ПП-ДБ за избора на регулатори, при които ще се нуждаят от гласовете на неговата партия. "Заедно изработихме много добри текстове, които бяха одобрени от ГЕРБ. От това съгласие ще произтекат най-важните реформи, които започнаха с промените в Конституцията - реформата на съдебната система и борбата с корупцията", декларира уверено Пеевски.

И това дойде след твърденията на Кирил Петков, че ДПС нямало да има гарантирано място на масата! Това направо е дежа вю с преговорите миналата година. Тогава Пеевски обяви, че подкрепя правителството и управляващото мнозинство; десните отрекоха, че това го прави част от управлението; и накрая журналистите прекарахме следващите 9 месеца да описваме безбройните общи решения и закони, в които Пеевски неизменно присъстваше като вносител, наред с другите лидери на сглобката. Как да не очаква човек, че същото ще се случи и през следващите 9 месеца?

Но така както си оправиш леглото, така и ще спиш в него. ПП-ДБ си избраха ГЕРБ и ДПС за партньори миналата година. Сега, когато трябва да се договарят наново, десните откриват, че условията по сделката се променят – при това в тяхна вреда. Сметката дойде и цената ще бъде висока. А за България още повече.