Макар и на петдесетина мили навътре в Червено море, световното електронно село ме намери, за да ми покаже как върху снимките на приятелите ми се вее знамето на Франция, пише Любен Дилов-син/Стандарт нюз

Да ми съобщи кървавите новини от Париж и да ме затрупа с подробности и коментари. Дали защото всяка сутрин с кафето в 5.45 виждах лицата на египтяни и суданци около себе, но първата ми реакция не беше: "О, ужас". Беше: "Чакай, бе. Защо само френското знаме?! А турското?! Нямаше ли там голям атентат съвсем наскоро? А знамената на Афганистан, Палестина, Израел, Судан, Сирия, Пакистан, Ирак, Либия, Чад... Там не загиват ли всеки ден хиляди хора? Вярно, че всичко, което се случва в Париж, е по-вълнуващо от случващото се в Хартум или Багдад, но изглежда жертвите на терора само в Европа са жертви. В Близкия изток и Африка са статистика и телевизионна хроника...

Европо, добре дошла в света, който сама сътвори и който позволи да бъде сътворен. Свят на над петдесет, измислени от теб и наложени със сила, държави, превърнали се в затворници за етноси и народи, които имат съвсем други мечти за собствения си живот. Свят, подчиняващ се не на правилата на демокрацията и хуманизма, а на неписаните закони на петролната икономика и фондовите борси. Свят, управляван от твоята алчност и лицемерие.
Как си я мислехте, че ще стане? Да управлявате света, без да живеете в него? Когато започна първата война в Гълфа, точно в Парижкото метро се появи един знаменит графит: "А ако Ирак произвеждаше моркови?!". Много преди 11 септември, много преди 13 ноември.

Не съм някакъв разлигавен пацифист. Спомням си анекдот от времето на службата ми в българската пехота през 1982-ра - "оптимистът изучава английски, песимистът - арабски, а реалистът - автомат "Калашников". Английският ми е слабичък, арабският - почти никакъв, но съм изучавал автомат "Калашников". Мога със завързани очи да го разглобя, смажа и сглобя отново. РПГ-7 също. Би следвало радостно да възкликна - идва времето да приложа наученото. Но аз съм тъжен като всички, които реалистично или чисто интуитивно знаят какво ни очаква - свят на насилие, свят, в който всеки ден ще сме принудени да участваме във вечната сделка да заменяме свобода срещу сигурност. Днес ще затворим границите, утре ще ограничим пътуванията, в други ден ще сложим електронни чипове на всички хора... И ще продължаваме да се наричаме европейци.

Защо? За да се опазим от неевропейците, след като трябва да се опазим от себе си. След Париж от 13 ноември има една наистина добра новина: Европа ще бъде принудена да заживее в света. Светът е съвсем различен от концерт на Eagles of Death Metal, светът отдавна е концерт на мъртвия метал, просто обикновените европейци в петък го научиха. И за да се промени този свят, трябва да му помогнем да се промени целият. Промяна, която да усети последният судански рибар, бедуинът в Синай, кюрдът, който се лута между четири държави, и бедният пущун на границата между Пакистан и Афганистан... Навсякъде, от където идва терорът. Всички тези хора, също като нас не искат да убиват или да бъдат убивани. Искат да живеят според собствените си правила, да бъдат уважавани и да имат право на бъдеще. Това няма да стане, веейки френското знаме във фейсбук. Ще трябва да развеем всички знамена. Ще трябва да живеем в света.