До 10 млн. лв. глоба грози фирми, банкови и кредитни институции, ако не докладват пред ДАНС за съмнителни сделки, предвиждат промени в Закона срещу изпирането на пари, обсъден през седмицата от парламентарната комисия по вътрешен ред.

Мерките са част от ангажиментите на България за покриване на критериите за членство в Еврозоната, обясни пред БНТ финансовият министър Владислав Горанов.

В обхвата на закона за изипране на пари, освен финансови, попадат и търговски дейности.

Пламен Нунев - председател на парламентарната комисия по вътрешен ред: Първата е за лица, които осъществяват търговия и посредническа дейност с културно -исторически ценности. Лица, които осъществяват търговия и обмяна на криптовалута и валута, която е без златно покритие.

Ще се въведе забрана за въвеждането и функционирането на сейфове в банките с анонимни сейфове или фиктивни или фалшиви имена.

Има предложение и други търговски дейности да се включат в мерките срещу изпиране на пари.

Пламен Нунев - председател на парламентарната комисия по вътрешен ред: Ако пазаруваш в мола и купуваш карта да подариш например за 10 000 лв, да може да се докладва за да няма и съмнения там. Такова предложение има направено и ще го гледаме в комисията.

Според закона, всяка съмнителна сделка трябва да се докладва на ДАНС, която ще има право да отказва регистрация на фирми, за които има подозрение, че средствата са от изпиране на пари или за финансиране на тероризъм, както и да отказва регистрация на фирми, идващи от офшорни зони.

Експерти по финансова сигурност съветват фирмите да не чакат закона да е влезе в сила, а отсега да се подготвят да проследяват произхода на средствата, с които оперират.

Симеон Петков- експерт по предотвратяване на изпирането на пари: Решението за новите задължени лица минава както през наемането на експерти, които са специалисти в тази област, така и ползването на външни консултанти. Има и доста съвременни решения, които са уеб базирани.

Ако банка, застраховател, търговец, нотариус, брокер проспи съмнителна сделка и не докладва на ДАНС следват тежки санкции.

Стоян Таблов- финансист: Те могат да бъдат имуществени и неимуществени. Имуществените при първо нарушение почват от 1000 лв. и стигат до 10 млн. лв. Могат да стигнат и до 10% приходите от продажби при определени нарушения. Санкциите са и за управителя или, ако има назначено длъжностно лице във фирмата, което отговаря за мерките срещу изпиране на пари.

Според финансовия министър санкциите са съразмерни с тежестта на нарушението.

Владислав Горанов- министър на финансите: Да, санкциите са големи, защото пари със съмнителен произход, които освен, че могат да служат за политическа корупция на някои места, служат често и за финансиране на тероризма. Създават се нови режими, които могат, поне при първоначалното прилагане да будят съмнение, дали това няма да доведе до допълнителни ангажименти, но аз смятам, че ние не бихме могли и не следва да изоставаме от общоевропейските решения по отношение на мерките за борбата с изпирането на пари.

До края на месеца се очаква депутатите да гласуват на първо четене закона, а на второ през есента.