На 6-ти януари православната църква отбелязва Йордановден.

Празникът се нарича още Водокръщи, Кръстовден или Водици. Името на празника произлиза от традицията всеки, който иска да е здрав през годината, се окъпва или поне се измива на реката. С празника се слага край и на така наречените „мръсни дни”.

Празникът ознаменува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан. В момента на кръщението небето “се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”.

На 6-ти януари се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква навсякъде, където има водоем. Според традицията след ритуалното кръщаване на водата, свещеникът да хвърли кръста в реката или в морето, където насъбралите се мъже да се впуснат, за да го вземат. Този, който извади кръста, ще бъде здрав и щастлив. Вярва се, че ако самият кръст замръзне във водата, годината ще е плодородна, а народът - здрав. Именно от това ритуално измиване тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време.

Освен общоприетия водосвет и ваденето на сребърен кръст за здраве, калоферчани вече близо два века спазват един уникален обичай – Мъжкото хоро във водите на река Тунджа, известно още като Хорото на Калифер войвода.

Поверия и традиции на Йордановден

На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен. На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва с “нов” огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна.

От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време.

Ако на Йордановден времето е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна. Замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита. Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае.

Днес имен ден празнуват Бистра, Боголюб, Банчо, Богдан, Богдана, Боголюба, Богомил, Божил, Божана, Божан, Божидара, Божидар, Банчо, Боян, Бояна, Борислав, Борислава, Данчо, Данко, Данка, Йордан, Йордана, Йорданка, Найден.

5155 жители на Община Русе празнуват своя имен ден на 6 януари.

Най-много – 1608, са мъжете, кръстени с името Йордан. 943 дами пък носят името Йорданка. 28 от именниците носят името Бончо, 3 – Банчо, 149 – Бонка, 71 – Бистра, 69 – Богдан, 28 – Богдана, 177 – Богомил, 8 – Богомила, 11 – Божан, 36 – Божана, 294 – Божидар, 44 – Божидара, 1 – Божил, 357 – Боян, 54 – Бояна, 152 – Данка, 29 – Дана, 7 – Данко, 40 – Данчо, 133 – Йордана, Борислав – 683, Найден -116.

На всички именници – Честито!