"Уважаеми сънародници,

Днес всички сме само българи. В йерархията на духа и културата първенци не са политиците, а рицарите на буквите. А такъв рицар може да бъде и всяко будно дете.

Всички ние имаме една Родина - България. Съдбата отвежда мнозина далеч от нея. Но винаги има една незрима родина, която всеки отнася със себе си, където и да отиде. Това е българският език. Езикът е нашата щастлива орис по рождение. Ще си позволя да перифразирам Апостола: думите са в нас и ние сме в думите, те нас обръщат и ние тях обръщаме. Езикът ни вдъхновява, езикът ни утешава. В трудни години езикът е червената нишка към свободата. Когато духът линее, езикът страда с нас. Страда от правописа ни. Осиромашава речникът му, занемарява се граматиката, като в запуснат дом в него се заселват неканени чуждици.

Но езикът на Вазов и Михайловски, на Алеко и Гео Милев, на Вапцаров и Валери Петров няма да загине. Той ще надживее невежеството и експериментите на „неразумните юроди“, които не умеят да боравят с думите му. Защото винаги ще има милиони хора, тук и далеч от Родината, които ще пишат и дишат с ритъма на българския стих, ще играят с думите и ще сънуват на български.

Светът се променя. Днес България е на пет континента, защото наши сънародници са отнесли частица от тази незрима родина, българският език, по всички краища на планетата. Този език е онази нишка, по която винаги могат да открият пътя до дома си.

Думите са нашият общ капитал. Затова нека ги пазим, защото и те ни пазят. И да ги търсим, защото точната дума понякога се затрива като загубен ключ, но откриеш ли я, отваря врати.

Честит празник, скъпи деца, ученици, учители, будители, артисти!
Честит празник, скъпи българи!"

Румен Радев, Президент на България