От вчера телефонът ми е затрупан от картички-поздравления за празника.

Машинката прегря от стандартните картички, които днешният човек с едно натискане изпраща на цял свят...

Аз предпочитам една дума, но да е насочена към мен лично. Иначе се чувствам като ...част от една огромна, обезличена маса, която с едно-единствено движение, да, почти без усилие, можеш да ...поздравиш колективно, все едно отмяташ досадно задължение.

И си спомням как татко, миньорът Петко Димов Райков от Малко Търново, пишеше поздравителни писъмца...

Кратички, със закривен почерк, но със сърце. И не колективни, а лични, винаги започващи с името на получателя...

Да, празник е.

Но аз, нали съм си критичен автор, "мърморко", "вечно недоволен", гледам и не вярвам на очите си!

Какво е това?

И защо?

Демонстрация, нашествие на простотията, замислена да отврати окончателно българина?

Или да му покаже, че той вече е третиран като. добиче? Че нищо вече не зависи от него! Че каквото и да му кажат, това ще прави и избира, , без да мръдне дори? Ни с мисъл, ни със звук...

С тези изборни листи партиите удариха дъното!

Че и под него.

Такова безсрамие България не помни!

Куцо, кьораво и сакато...

Тотални неграмотници!

Мучащи...

Прости. Откровено прости.

Скоро очаквам да влезем в световните новини като страната с най-екзотичните кандидати за депутати.

О, каква страст за власт и пари?

И то у хора, които цял живот са плюли властта? Значи са лъгали?

И то у хора на възраст, когато и едно леко физическо усилие ще ги прати там, откъдето няма връщане.

И то у хора, които сами осъзнават собствената си нефелност. Които знаят, че две думи на кръст не могат да кажат, че нищо не струват. Но как да откажеш на поканата да станеш депутат, без нищо работа да вземеш торба с парички...И все да те дават по телевизията! Да те сочат на поколенията за еталон на ..успял българин! Как да откажеш? Бил съм неграмотен...Че то кой днес е грамотен! Виж фейса. Че щом оня и ония могат, аз да не съм по-долен...

Спрете се, бе! То бива, бива, ама...

Не искам да изброявам недоразуменията, в началото приемах всичко за шега, но лавината на безумието не спира и не спира. Сега вече съм удивен от менталното здраве на сценаристите.. Във всяка листа, да, почти без изключения, има такива екземпляри, че наистина мисля, че сценаристите този път откровено и нагло се подиграват с народа си. И му казват - ето, да видим сега кого ще избереш!

Искаш смяна на системата, искаш тотално преустройство, ето ти сега...

Ще ги избереш! И тия! И всеки, който ти посочим. Защото и ти си като тях...

И ето - стигна се и до един бивш футболист, вече пенсионер със сериозен стаж, за когото казват, че е написал повече книги, отколкото е прочел и че когато говори, няма ни глагол, ни ...мисъл...

Който казва на футболистите си преди мач с Нигерия - ей ти, ще пазиш добре оня, тъмния...

Всъщност той май най-точно пасва на сегашната картинка.

Да, единственият виновник е народът.

Така е, когато търпиш и възпроизвеждаш простотията. Че и интелектуално я поощряваш и защитаваш.

Да ви припомня ли колко "интелектуалци; се хвърлиха на амбразурата преди месеци, за да защитят статуквото, тоест кефа ск?

И никой не протестира, никой вече и майтап не си прави с този български абсурд!

И ако само някой мръдне, веднага го цапардосват, умно и красиво, убедено и на висок глас - кво искаш ти бе, пак да дойдат комунистите и да ти разплачат мамицата...

А други, "патриоти", те довършват - стига плюене бе, все си недоволен, да не би ония западняци да са цвете, ние сме най-красиви, най-...най-...

Е, тук спирам.

Ама то наистина вярно, че сме най-, най-...

И какво от това, че ако сега бяха живи и Левски, и Ботев, никой нямаше да ги включи в листите...

Айде бе, мрънкачи, тръгнали да свалят империята, че тез акъл имат ли...

Днес полагаме цветя пред портретите им.

Утре тръгваме към урните...

Орисия.

Димо Райков

3 март