Фактът, че именно Делян Пеевски е поредният, анонсирал предложението за намаление на данък добавена стойност за лекарствата, хляба и книгите, не прави идеята по-лоша. Просто ще превърне отхвърлянето й по-леко за преглъщане и за съжаление ще посее и леко съмнение, че едрият бизнесмен има някаква изгода от по-нисък ДДС.

А в България сме странни хора - бихме предпочели данъкът ни върху основни стоки да е по-висок, отколкото да сме прецакани с нисък в името на далаверата на Пеевски, пише Янина Здравкова във Вестник СЕГА.

И така заради плътната сянка на депутата от ДПС вероятността да се въведе диференцирана ставка на ДДС за лекарствата отново ще бъде сведена до нула. Премиерът Бойко Борисов нарече ДПС популисти и отсече, че данъци няма да се пипат. После пък обяви, че образованието винаги му е било приоритет и отдавна мислел за намаление на данъка върху книгите. Останалото обаче явно не е и няма да се пипа. Шефът на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова, в ролята на доброто ченге, уклончиво подхвърли, че може да се обсъди много внимателно темата за въвеждане на по-нисък ДДС само върху лекарствата, които плаща здравната каса.

Както многократно е повтаряно, България е сред малкото страни в ЕС, където няма диференцирана ставка за лекарствата и налогът е 20%. В повечето страни от съюза е преценено, че точно тази стока има социална роля и крайната й цена не следва да се надува допълнително от косвен данък. Преди години това ни препоръча и Световната банка, напомняйки, че България оглавява и класацията за най-високо доплащане за здравни услуги, като у нас гражданите вадят от джоба си 50 на сто от разходите за здравеопазване. Това е потресаващо огромен процент и говори за тотална липса на социална държава

Естествено, голямата част от доплащането е именно за лекарства. През годините всички опозиционни партии регулярно са внасяли законопроекти за намаляване на ДДС върху лекарствата, включително и ГЕРБ в лицето на единствения им тогава депутат Лъчезар Иванов през далечната 2009 г. Резултатът неизменно е един и същ: ДДС остава еднакво за всички стоки и услуги, с изключение на туризма, който плаща 9 на сто. А основният аргумент е, че диференцирано ДДС се администрира по-трудно и създава опасност от злоупотреби, например изведнъж всички пилешки бутчета и мебели у нас да се окажат лекарства. Другият е, че ако ДДС за лекарствата се намали  например 5%, това не значи, че цените на лекарствата ще паднат с 15%, а с по-малко, защото търговците по веригата ще оберат част от намалението. Един вид - защо да си даваме толкова зор за нещо с минимален краен ефект?

Първият аргумент е нищо повече от признание, че десетките контролни органи на държавата просто не могат да си вършат работата. Не е проблем на потребителя на лекарства това, че НАП и митниците не могат да контролират коя стока как се отчита, и то в силно регулиран пазар като този на медикаменти, при който всяка цена се регистрира официално, а някои дори се доказват и проверяват, а оборотите по линия поне на здравната каса са ясни и лесно проследими. Освен това излиза, че държавата е в състояние да контролира диференциран ДДС при хотелите, но при всичко останало - не.

Да, изчисленията на икономисти сочат, че например пълно премахване на ДДС ще доведе до намалението на цените на лекарствата със 17 на сто, а не с 20, а по-реалистичното 5-7-10 на сто ДДС ще намали цените с под 10 на сто, което при медикамент от 5-6 лв. може да е нищо, но при такъв от 50 лв. си е съществено. По-същественото обаче е друго - над 400 млн. лв. годишно влизат в хазната от ДДС върху лекарствата, като от тях над 150 млн. лв. се плащат от здравната каса, а останалите - от гражданите. 

150 млн. лв. за здравната каса, която плаща над 1 милиард лева за лекарства, може да не са много, но с тях НЗОК би могла да осигури не малко.

Например да поеме по-голям процент от това, което частично поема от най-масовите и евтини медикаменти, или пък да осигури по-бързо навлизане на новите, иновативни препарати, които в момента само се чуди как да не плаща. Или да плаща повече за зъболечение, или за медицински изделия - все неща, които пациентът в момента плаща основно от джоба си. 

Друг вариант е държавата да опита да спре постоянното изчезване на евтини, базови медикаменти от пазара. У нас, за да могат да се плащат с обществени средства, лекарствата трябва да са с най-ниската цена в ЕС, но на ниво производител, т.е. дори и крайната цена да е по-ниска в някои страни, то е заради... ДДС. Затова и производителите спират от продажба на малкия български пазар основни и евтини продукти и на болни хора се налага да търсят из Европа базови препарати за химиотерапия за по 10-20 евро, които освен всичко друго се чудят как да купят легално. А тук, ако има алтернатива, тя е по-скъпа и така в крайна сметка имаме уж най-евтините лекарства, а касата плаща по-скъпо. Струва си поне да се изчисли колко би коствало да се позволи да се регистрират по-високи цени и до какво би довело това.

Естествено, при по-нисък ДДС в хазната ще влязат по-малко пари. И тогава кабинетът ще трябва да ограничи с няколкостотин милиона любимия си прийом да залага занижени приходи в държавния бюджет, за да може след това да харчи огромни излишъци, както сметне за добре. Има и по-непопулярни варианти, като например данък върху захарта, който полека-лека си проправя път по света. Или пък по-високи акцизи за цигари и алкохол, но това е вече в сферата на научната фантастика. По-важното е, че управляващите просто не желаят да се занимават с подобни въпроси, защото цялата им енергия и компетентност (доколкото я има) са съсредоточени в усвояване, строежи, търгове и ремонти. И вероятността да се появи управление, чийто основен приоритет да са гражданите, уви, е равна на вероятността ДДС върху лекарствата да намалее. А тя е нула.