Ако се питате, защо днес не обръщам внимание на оперетата около мандата за нов кабинет, който подхвърлят като някоя мизерна уличница, отговорът е лесен

Това не е политика. Това е лигоч.

Сега за ритника от Мериленд.

Цитирам Би Ти Ви/Новините в 19 часа днес:

„Ново проучване излиза с добри новини точно 35 години след аварията в Чернобил. Учени са установили, че децата, чиито родители са били изложени на радиация след ядрената катастрофа, нямат мутации над нормата.

Учени от Националния онкологичен институт на САЩ в Мериленд са изследвали 130 души, на които поне единият родител е бил изложен на радиация. Проверени са геномите на децата, заченати от 6 месеца до 16 години след аварията. Характеристиката на откритите при тях мутации са подобни на тези в общото население.

Българският учен/Проф. Алексей Славов се занимава 30 години с генетика и не е изненадан от резултатите…

През последните три десетилетия у нас не е регистриран драстичен ръст при онкологичните заболявания, каза за Би Ти Ви професор Здравка Валерианова, ръководител на националния раков регистър. Данните в него показват по 35 хиляди нови случая всяка година.

Според дългогодишни онколози няма научни доказателства за пряка връзка между аварията в Чернобил и новите случаи на онкологични заболявания.

/край на цитата/

Участниците в изследването са родени между 1987 и 2002 година. Ръководител на изследването е проф. Мередит Йегер от Националния институт по ракови заболявания на САЩ. Тя се е фокусирала върху децата на работниците, които са били привлечени да помагат за почистването на силно замърсената зона около атомната електроцентрала и децата на евакуираните от изоставения град Припят, както и от други селища в 70 километровата зона около него.

Тъй. Да се надяваме – след проучването на американците - че един от поводите за идеологическо бесуване вече е погребан.

Извън преките жертви на катастрофата, няма доказателства за Чернобилски геноцид, продължаващ десетилетия…

В Мериленд обаче могат да направят и друго изследване – за всеки случай: дали пък Чернобилската радиация не поразява специално разума на българската Политическа Секта.

Преди някой да се засили да спекулира, да кажа, че „Всяка неделя“ беше единствената медия, която още същия ден препредаде съобщение на шведска радиостанция за катастрофата в Чернобил.

***

ПОСЛЕСЛОВ

Открих следния коментар към предишната ми дописка/“Слави пред портите на Рая“.

Той е на Зоя Деянова: „Наивници мили, не се хабете да се правите на умни с хвалби на Кеворкян! Той не ви чете. Като лелите сте, които пишат на Бойко във Фейса колко е велик и го обичат, с надежда да ги забележи. Свещена простотия!“

Зоя е утвърдено име в българската журналистика, отличен професионалист, дълги години беше главен редактор на чудесния вестник „Седмичен Труд“ – дължа и отговор.

Драга Зоя, чета всички коментари, но наистина е невъзможно да им отговоря, те са стотици и стотици. Приятелите на страницата ми знаят това. Знаят също, че с коментарите си предоставят на Времето една достойна социология по един или друг повод – съвсем различна от мътните проучвания, с които социолози/шарлатани съвсем побъркват политиканите ни.

Отнасям се с уважение към всяко мнение, стига да е коректно поднесено. Казвал съм го и друг път: това е страница И на моите читатели – блазня се, че е нещо като „Всяка неделя“, която също беше свободна територия на зрителите и която ти самата често си поощрявала през годините. Така че, за никакво „хабене“ не може и да става дума.

Има и коментатори, които се замислят над друго – дали изобщо не се „хабим“ излишно: и авторът на дописките, и те – като острастени критици, които искат да видят променена Българската Съдба.

Отговорът ми е същият: не, общите ни усилия не са напразни.

Пък и статистиката на Фейсбук го доказва: през последния месец тези усилия са достигнали до над 2 милиона и 300 хиляди души, с продукцията НИ са се ангажирали над 750 хиляди души, някои от последните ни видео-свидетелствата са гледани от повече зрители, отколкото имат някои телевизии, страницата е следвана от над 170 хиляди души.

Да кажем така: Хабенето трябва да продължава.

Благодаря Ви!

Кеворк Кеворкян