Историята на един успешен млад българин - финансист, желан от фирми и в Лондонското сити, и в Париж

Той избира Уолстрийт, където работи две години, после обаче решава да се върне на тясната си софийска улица и да започне свой бизнес - да управлява чужди апартаменти. Защо го прави, историята е на Борис Павлов, разказана от БНТ.

Има нещо, което той няма да сподели сам. Обаче е твърде видимо, за да бъде скрито: Чашата му е винаги "наполовина пълна". Още от дете.

"Като малък съм искал да стана банкер, адвокат или президент на света", споделя управителят на Flat Manager.

Професия "президент на света" още не съществува. Но останалото е почти изпълнено. На трийсет и... . Финансист и правист по образование. С 4 дипломи. И няколко трудови договора от различни точки на света.

"Париж, Ница, Париж, Ню Йорк, Лондон, София", изброява Борис.

Един от договорите е сбъдната мечта. Работи там, където "парите никога не спят". "Уолстрийт".

"Винаги съм си го представял това. Винаги. Даже родителите ми бяха записали едно видео още когато бях студент в Париж, и казвах "Да, сега ще завърша, ще си направя магистратурата някъде, ще започна работа в Париж. После ще отида за две години в Ню Йорк. После ще отида за 1-2 години някъде", разказва той.

Сбъдва се точно по план и точно като по филмите. Там, където парите не спят, и хората не спят много.

"Огромната зала с бюрата с по 5-6-7-8 монитора. Телефони звънят, хора крещят, слушаме на високоговорител всеки път, като има някакво изявление. Колегите може да си помислиш, че се карат. Те всъщност не се карат, те си говорят, но на по-висок превъзбуден тон", допълва Борис.

Идва краят и на тази точка от плана. Защото на "Уолстрийт" му станало еднообразно.

"Въобще не е било заради стреса, даже напротив - заради липсата на стрес", категоричен е той.

Отбива се в Лондон. Преди да се върне окончателно в България. Не, че в Лондон било лошо. Просто било прекалено лесно.

"Да, удобна работа, да, добро заплащане. Но пък загуба на време, все пак имам много енергия, трябва да я оползотворя", казва младият мъж.

И точно в този момент между Лондон и София се ражда идеята му за бизнес.

"Казах "Край, прибирам се за Коледа, искам да съм си в България". Когато взех това решение да напусна, знаех, че трябва да живея на спестявания. Бях подписал един договор за наем. И се оказа, че трябва да плащам наем пет месеца, през които няма въобще да бъда в Лондон", допълва разказа си Борис.

Намира фирма, която да се грижи за апартамента му - да го дава под наем за кратък период от време, да го почиства след всеки наемател и да търси следващ. Чудесна идея за Борис, който решава да направи подобна фирма в България.

"Клиент номер 1, разбира се, както предполагам на много стартиращи компании, е приятел", заявява той.

Започнал с 1 апартамент и с 1 служител - самият той.

"Беше си One man show.От това да си направя уебсайта, да си вдигам телефона, когато някой случайно попадне на този уебсайт и звънне и иска да си отдава апартамента. Да си пиша с всичките гости, които пристигат в апартамента, да ги настанявам, да организирам почистването, включително и да участвам в почистването, когато се налагаше. Аз разнасях прането, чаршафите наляво и надясно. Работех от 6 сутринта до 10 вечерта. Всеки един ден в продължение на една година. Няма събота, няма неделя, няма празник", разказва Борис.

Днес служителите му са достатъчно, за да се нарекат екип, и клиентите излизат не само от приятелския му кръг, а от границите на България.

"В момента са малко над 200 апартамента. В Пловдив, по цялото Черноморие, в Пампорово, в Банско, и в Букурещ, в Румъния", изброява той.

Работата му е твърде далеч от Париж и твърде различна от "Уолстрийт". И изобщо не съжалява. Но се заканва някой ден да се върне и на двете места. Този път не като служител, а като бизнесмен от България. Без да претендира, че това, което е направил, е негова гениална идея и е първа в света.

"И Гугъл не е първата търсачка. Това са примери, които са до болка познати на всички предприемачи,така че.. То е много трудно да открием топлата вода", завършва разказа си Борис.

А и явно не е нужно. Може би е напълно достатъчно, че е открил топлата вода в собствената си чаша. И от тогава я намира винаги "наполовина пълна".