И най-голямата опасност не е толкова страшна, когато си информиран и подготвен за нея. Така начинът да запазим спокойствието на читателите е да ги осведомяваме с данни от първа ръка.

Днес ви представяме разговора с д-р Ралица Йорданова от Специализирана болница за активно лечение по инфекциозни и паразитни болести "Проф. Иван Киров" (СБАЛИПБ) и асистент към Катедрата по Инфекциозни болести, Паразитология и Тропическа медицина към Медицински университет-София.

Още в началото на дискусията в студиото на Dir.bg специалистът посъветва хората да не хранят напразни надежди за ваксина до края на годината. Колкото и да звучи песимистично, дори само и процедурата няма как да приключи до края на тази година:

"По въпроса за ваксините. Една ваксина изисква технологично време, то не е малко. Година-две, защото самото създаване и пускане в употреба изисква да минат стадии на проучването, така че тази година по всяка вероятност ваксина няма да има и не се и очаква. Колкото и да звучи песимистично".

За съжаление, новините за лекарства срещу коронавируса също са прибързани. Д-р Йорданова обаче призна, че въпреки това, когато нямат друг избор, лекарите са принудени да пробват и ненапълно доказани като ефективност медикаменти. Сред тях е и набиращият популярност хидроксихлороквин. 

"Пандемията е съвсем отскоро. За толкова кратко време има натрупан някакъв опит, но за доказано лечение това време не е достатъчно. Базираме се на опита, който съобщават от Китай, от други държави с по-голям брой заразени, но клинично доказани проучвания все още няма. В Китай имаше две публикации за ефекта върху коронавирус инфекцията на препарати, които се използват за лечението на ХИВ инфекции и СПИН. Другите данни са тези за използване на хидроксихлороквин в комбинация с определени антибиотици. Засега тези данни са чисто емпирични. Те нямат доказателство, но в тази ситуация нямаме избор, освен да ги използваме. При тежко болни се налага да започнем някакви, макар и емпирични, опити от другите държави".

На читателски въпрос дали конспирацията с лабораторен експеримент може да обяснени прехвърлянето на коронавируса от животни на хора, д-р Ралица Йорданова отговори така: 

"Има вече доказани, това е при грипния вирус - в близък контакт това са специфични процеси с обмяна на генен материал при заразяване на едно животно с два различни вируса. Там става обмяна на генния материал. Така че - да, възможно е един вирус да премине от животните към човека. Така беше с вируса на птичия грип".

Инфекционистът обясни и защо изолацията и карантината остават най-сигурните мерки към този момент:

"Нямаме научни проучвания, които да установяват статуса, нямаме достатъчно тестове и нямаме тестове, които да са надеждни за всички варианти, така че не можем да установим колко са вирусоносителите, които излъчват вируса, без да го знаят. Те са здрави, без клинични симптоми или с леки и неспецифични симптоми. Това налага и тези мерки - изолация и карантина. Ние се опираме на фактите, които имаме дотук, а те все още не са достатъчно".

Попитана от читател какво мисли за показните акции с разполагане на болнични легла в големите спортни зали, д-р Йорданова отговори:

"Достатъчно ясно се каза, че трябва да сме готови за лош вариант. Все още не знаем какъв ще бъде ходът на епидемиологичния процес, но на базата на опита в Китай, в Италия, във Франция, в Германия, трябва да сме подготвени и за такъв вариант. Тече организация в болниците, за да могат да се поемат пациентите, които се нуждаят от болнично лечение. Тези мерки не целят спиране на пандемичния процес, а отлагане във времето, за да може здравната система да поеме всички, които ще имат необходимост от болнично лечение".

Като специалист, който се среща очи в очи с епидемията, д-р Йорданова призна, че на лекарите се налага да помагат на болните в условията на редица ограничения:

"По отношение на опита имаме болни доказани с клинична картина, имаме и такива, които са тествани, контактни. Не всеки, когото бихме желали и имаме някакво подозрение, можем да изследваме точно поради ограничението на тези тестове за изследване на нуклеиновата киселина на вируса. Ограничени са, скъпи са, няма достатъчно персонал, няма достатъчно китове вероятно. Така или иначе, тези болни се приемат и биват третирани".

Инфекционистът е категорично против зачестяващите сравнения между коронавируса и грипа. Тя подчертава основната разлика между двете зарази - продължителността на времето, в което могат да се прехвърлят от човек на човек:

"Не е коректно да се прави паралел между епидемиите от грип и коронавирус. Грипът има съвсем други характеристики. Той е с кратък инкубационен период - 1 до 3 дни, когато човек може да заразява околните. При коронавируса е обратното - дълъг инкубационен период. Всъщност, още не ни е ясно точно колко продължава, но със сигурност е дълъг период, в който околните могат да бъдат заразени. Това налага и тези мерки. И още нещо много важно, което се пропуска. При грипа имаме профилактика и етиологично лечение. При коронавируса все още нямаме. Така че това остават единствените мерки на този етап - изолация и карантина".

В края на дискусията доктор Ралица Йорданова се обърна към пациентите с апел за по-голямо доверие към лекарите, които денонощно се грижат за тях:

"На мен ми се иска да апелирам пациентите да имат повече доверия в лекарите, защото без това няма как да се случат нещата. Навсякъде има информация, но интерпретацията изисква опит и знания, които невинаги са налични при всички. Затова пациентът не е редно да интерпретира и да прави сам заключения за всичко - по отношение на лечение, на поведение".