При преболедувалите от COVID-19 се наблюдава необратимо понижаване на интелекта

До такъв сензационен извод стигнали група британски учени, които са публикували своето изследване в авторитетното медицинско издание „Лансет”, пише Здравето

Там се уточнява, че степента на загуба на умствени способности зависи от тежестта на заболяването.

Така например влошаването на когнитивните способности при онези пациенти, поставени на изкуствена вентилация на белите дробове, било в рамките на около 7 бала IQ. А такова драстично влошаване на когнитивните функции съответства на понижаване производителността на мозъка при стареене в продължение на 10 години!

Вижте коментарното интервю по тези тревожни данни на руския вирусолог Павел Волчков – ръководител на Лаборатория по генно инженерство.

- Д-р Волчков, действително ли хората оглупяват след преболедуване от коронавирус?

- Когато хората ми задават различни въпроси за коронавируса, в повечето случаи искат да чуят простичък отговор на сложен въпрос. Това обикновено, не е възможно. Но в дадения конкретен случай аз мога еднозначно да заявя: да, оглупяват! Нека поясня какво точно имам предвид.

Работата е там, че вирусът, инфектирайки различни клетки, буквално ги убива. Повечето органи обаче, така или иначе, успяват да се възстановят. Докато нашият мозък, за съжаление, не притежава такава способност. Там възстановяването основно се осъществява от останалите живи неврони. Те могат да образуват нови контакти помежду си и да компенсират функциите, които са осъществявали умрелите вече неврони. Затова колкото повече неврони загинат, толкова по-сериозна е вредата за една или друга функция на централната нервна система.

- Но с тези новообразувани невронни връзки можем ли да обърнем процеса обратно?

- Можем, но пак зависи от степента на поражение. Ако са загинали незначителен брой неврони, то или няма да забележим тази дисфункция, или лесно ще я заместим. Но, ако нивото на поражение достигне значителни стойности, например 5-10%, е много сложно да бъде възстановена функцията на изгубените неврони. Британците откриха, че преболедували са изгубили голям обем от паметта си, и което е по-лошо – загубили са аналитичните си способности.

-А как ще коментирате оплакванията на някои от преболедувалите, например: след втората ваксина мина повече от месец и половина, но симптомите на апатия и сънливост не ме напускат.

- Самият аз преболедувах и вчера се ваксинирах. При мен сънливостта и апатията възникват обикновено вечер, дори нощем, когато съм много уморен от работа. Аз не съм наблюдавал нищо подобно у ваксинираните. Но съм видял подобни симптоми у преболедувалите. Хората, прекарали Ковид, пак така, в зависимост от степента на увреждане, действително изпитват физическа слабост. Много им е трудно да се върнат към нормалния си начин на живот. Към състоянието и статуса отпреди болестта.

- Тук възниква извечният въпрос: какво да правим?

- Първо, нужно е да се ваксинирате, за да не се случват такива прояви при вас. Второ, ако все пак сте заболели и имате подобни симптоми, трябва да действате в зависимост от степента на уврежданията.

Когато белият дроб е увреден на по-малко от 25%, това са относителни незначителни увреждания. За да преборите слабостта, е достатъчно да правите физически упражнения, да се върнете във фитнеса, ако това ви е навик. Звучи банално, но действа.

Ако обаче, белите дробове са увредени сериозно, за съжаление, не съществуват някакви добри методи за възстановяване в системата на здравеопазване. И все пак има отделни подходи за възстановяване функцията на увредените бели дробове.

За съжаление обаче, най-проблематично е възстановяването на дейността на централната нервна система. Тук обикновено важат същите препоръки, които се дават при старческа деменция. Това е преди всичко, разбира се, упражнения за централната нервна система. Т.е., трябва да започнете да използвате много по-активно мозъка си, да го натоварвате, да го ангажирате.

-Как? С кръстословици и математически загадки ли?

- Основното е да не са рутинни задачи. Щом усетите, че нещо ви се отдава лесно, трябва да превключите на други, по-трудни задачи.

- Британски учени посочиха нова категория хора, уязвими от коронавируса. Здрави млади хора на около 40 години, които са решили да не се ваксинират. С какво е свързано това, нали в началото коронавирусът засягаше предимно възрастни хора?

- Действително, тежкото протичане на заболяването започва да се измества към по-младите. Защото вирусът еволюира, той става по-бърз, т.е., по-бързо се предава в популацията и доста по-бързо се разпространява от клетка на клетка вътре в организма. При първичната инфекция има определен промеждутък от началото ѝ до момента, когато имунната система започва да дава отпор. Ако вирусът е бавен, например първият, уханският вариант, обикновено не успяваше да се разпространява по-надалече заради отслабнала имунна система. Това е характерно за възрастните пациенти, хора с хронични заболявания.

Но сега Делта-вариантът се оказа много по-бърз, в сравнение с уханския щам. А за развитие на адаптивен имунитет, както и преди, на имунната система са ѝ нужни от 7 до 9 дни. Затова тези 40-годишни хора, които са прекарали относително леко уханския вирус, при Делта получават по-тежки увреждания.

- А може ли да се стигне дотам, че при появяването на нови разновидности на коронавируса, ваксината въобще да се окаже неефективна? И какво ще стане тогава?

- За да се стигне до такъв сценарий, какъвто вие описвате, са нужни огромен брой мутации в същата тази S-белтъчина. В случая с Делта, в S-белтъчината виждаме от 15 до 20 мутации. Което е недостатъчно количество. Отчасти антителата, които биха могли да неутрализират този вирус, ще подействат. Но не очаквайте да се избегне напълно Делта от изработения вече имунитет.

- Директорът на Центъра по контрол ли профилактика на заболяванията в САЩ Рошел Валенски заяви, че дори ваксинираните могат да се заразят с щама Делта. Как да го разбираме? Ваксината не действа ли?

-Причината е в това, че ваксините са изготвени на основата на изходната S-белтъчина, която е отделена от уханския коронавирус. А всяка мутация отличава съответния конкретен щам от своя предшественик. По този начин се получава нещо като въображаемо дърво, където основа на ствола е изходният ухански предшественик, а по-нататък идват разклоненията – същите тези Алфа, Делта, Гама и т.н. щамове на вируса, които сега са актуални. И колкото по-надалече върви пандемията, толкова по-високо става това дърво и повече разклонения се образуват.

До известна степен сега вирусите се конкурират за нас хората като за ресурс, защото именно в нас живеят те и в нас се размножават. В началото на пандемията почти нямаше конкуренция. Т.е., фактически за вирусите всеки човек беше някаква „нова планета“, която те могат да колонизират. Но колкото по-далече се придвижват, толкова по-малко „свободни планети“ има.

И толкова повече са тези, където вирусът вече е бил, а „планетата“ се е преборила, изтласкала го е и е създала система за противовирусна отбрана. В определен момент имунитетът, който се сформира около ствола на дървото, т.е., към уханския коронавирус, действително е устойчив. Но уханския щам като такъв вече го няма.

- Всъщност, сега повечето хора се вълнуваме действат ли ваксините при новия щам, или не?

- Ваксините действат. Вие търсите прост отговор на сложен въпрос. Всичко зависи от дозата на вируса, който сте пипнали, зависи от времето, когато сте се ваксинирали. Ако сте преминали по коридора и случайно сте получили леко вирусно натоварване, нищо няма да се случи. Ако обаче, концентрацията е по-голяма, тогава вирусът преодолява вашия имунитет и предизвиква по-тежка клиника.

Най-често това се случва в ситуации с близки роднини, когато, не знаейки, че сме инфектирани, продължаваме да контактуваме с тях. В големи концентрации това води до болест, при много големи - до тежка болест. Има още един параметър и това е възрастта.

За съжаление, при възрастните много по-трудно ще се изработва имунен отговор към новата ваксина. Безусловно, при младите хора ще има доста по-ефективна защита, отколкото при възрастните. Аз посочих само два параметъра, а те са много. Основното обаче, е какво прави ваксината. Тя ни създава изходна система за бърз имунен отговор.

Т.е., ще разпознава вируса не след 7-9 дни, както при първичната инфекция, а още от първите часове, изхождайки от максимум имунен отговор в рамките на 2-3 дни. Неваксинираните пък, изобщо нямат система за бърз имунен отговор. В това е разликата между ваксинираните и неваксинираните.