На първо място трябва да се отворят парковете и местата, където хората могат да спортуват.

Тези, които могат да спортуват, обикновено са здрави, млади и силни.  И дори да се разболеят, няма да е тежко. Тоест, да се отворят тези места, където се събират млади, здрави хора. С това трябва да се започне.

Това каза Доц. д-р. Атанас Мангъров в интервю на TrafficNews 

- Доц. Мангъров, изказахте съмнения относно качеството на тестовете, с които бяха изследвани полицейските служители. Какви тестове трябва да използваме, за да сме сигурни в резултата?

- Трябва да използваме имунологични тестове - за откриване на имуноглобулини от тип „G” и „M”. И трябва да използваме качествени тестове. Най-простото, което можеше да се направи при тестването на полицейските служители, е когато вземаме материал от носоглътката за изследване с PCR, да се вземаха и 4-5 мл кръв. И след това тази кръв да се изследва с различни имунологични тестове и получените резултати да се съпоставят с изследването с PCR. И по този начин да се установи надеждността на тестовете. Но това, което се получава от изследването е, че в страната има сравнително слабо разпространение на коронавирус. Което корелира с малкия брой новооткривани случаи и съответно – малкия брой смъртни случаи. Но това, което ние трябва да гледаме, е как да излезем от това положение. И трябва постепенно системата да започне да се отваря. Не изведнъж. Както когато се изпразва един язовир, пълен догоре, за да се напоява земята, трябва да се изпуска по малко. Да се вдига шлюзът по малко, да се отпуска. Защото в крайна сметка нашата цел е не просто язовирът да бъде пълен, тоест да няма болни, а да дойде време, когато въпреки този вирус, ще започнем да живеем нормално.

- Откъде трябва да започне това „изпускане”?

- На първо място трябва да се отворят парковете и местата, където хората могат да спортуват. Защото тези, които могат да спортуват, обикновено са здрави, млади и силни. И дори да се разболеят, няма да е тежко. Тоест, да се отворят тези места, където се събират млади, здрави хора. С това трябва да се започне. Рисковите групи - възрастните хора, хората с придружаващи заболявания, трябва да си стоят вкъщи и да спазват досегашните ограничения и препоръки. Следващата стъпка вече би могла да бъде да тръгнат децата на детски градини, на училище. Студентите да започнат да учат. Най-малко рисковите групи да започнат да живеят нормално. Но това не трябва да става изведнъж, а постепенно. Защото в момента ние може да се окажем в положението на една възрастна девственица, която си е останала стара мома. Но това трябва да става и много разумно. „Шлюзовете” трябва да се отварят най-вече за тези, които са млади, здрави, силни. Които могат да спортуват, да се разхождат. На тях трябва да им бъде обяснено, че все пак трябва да спазват социалната дистанция, да поддържат добра хигиена и т.н.

Най-голямото предизвикателство сега са идващите религиозни празници Цветница и Великден. Доколкото чух, Светият синод е казал, че църквите ще са отворени. На хората трябва да се каже, че тези, които са най-застрашени, е хубаво да си останат вкъщи. Евентуални, ако решат, че не може да не отидат на църква, би трябвало да спазват всички изисквания за хигиена и социална дистанция. В църквите да се спазват всички хигиенни правила. И в крайна сметка, тези възрастни хора, ако много се налага да ходят на църква, да ги пази и Господ. А младите, здрави и силни хора, ако имат толкова силна вяра, че не могат да не отидат на църква, могат да го направят. Те са по-малко рискови. Но също трябва да спазват всички правила, които се спазват и в момента.

- Какви са очакванията ви от тестването на хората в Банско?

- Най-вероятно ще се установи, че няма много заразени, но нека да излязат резултатите. За тези тестове аз говоря от месец и половина насам. В отговор чувам всевъзможни упреци. Но дори след едно доста нескопосано проведено изследване, като това на полицаите, се получиха резултати, които дават много сериозна информация за състоянието на инфекцията в страната. Тоест, не можеш да управляваш нещо, без да го познаваш. И силно се надявам, че това, което ще се направи в Банско, ще даде допълнителна информация, която може да бъде както в една, така и в друга посока. Въз основа на която могат да се правят сериозни разсъждения и изводи.

- Ако не се предприемат мерките, които препоръчвате, и останем вкъщи, колко дълго ще продължи кризата?

- Може и до Второ пришествие. Казват, докато се направи ваксина, но ваксина няма да има в близките 1-2 години. Ако ние можем да продължим да стоим в това положение, ще стоим, докато издържим. Но в момента, в който се отвори, много бързо цялата история би могла да започне отначало. Затова според мен правилното е малко по малко да се отварят шлюзовете, за да се получи т.нар. проепидемичване на населението. Всъщност да направим това, което се прави при имунизациите. Само че там се прави с ваксини, които са изпитани и ефективни, докато тук трябва да се направи със самото заболяване. В случая може да се направи с това заболяване, защото инфекцията не е особено опасна. Тук шансът на човек да му се случи нещо лошо е по-малък от 1%. И всъщност хората, които трябва да бъдат изкарани на преден план, са младите, здравите, силните. Докато възрастните хора с придружаващи заболявания трябва да продължат да стоят на заден план. Другото нещо е, че тези, при които е доказано, че са заразени и отделят вируса, просто трябва да се изолират. Много важно е да се намерят и техните контактни и също да се ограничат, като не е нужно това да става непременно в болници. Независимо какво си мислим ние и колко ни е страх, този вирус рано или късно ще премине през цялото население. И за да се ограничи, трябва поне 70% да го изкарат под една или друга форма. Огромната част ще го изкарат безсимптомно, няма да разберат.

- А хората, които вече са преболедували?

- Колкото повече стават тези хора, толкова по-добре ще бъде за страната. Това означава, че тези хора могат да живеят нормално. Нашата цел е това да се случи за поне 70% от хората, когато ще се ограничи епидемията. Но ако ние стоим по този начин затворени и се радваме, че няма нови случаи, веднага трябва да си зададем въпроса, докога можем да издържим. Още веднъж ще кажа – оградата не трябва да пада изведнъж и всички да се втурнат, а трябва да става постепенно, на порции. И колкото по-рано започнем да правим това нещо, толкова по-бързо ще излезем от тази криза.

Доц. д-р. Атанас Мангъров е Началник на Първо Детско отделение към СБАЛИПБ “Проф. Ив. Киров” ЕАД – София. Доцент към Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина. Доц. Мангъров завършва ВМИ „И. П. Павлов” – Пловдив през 1982 г. Специалист по инфекциозни болести от 1988 г. и специалист по детски болести от 1993 г. Научните му интереси са в областта на съвременната рехидратираща терапия при остри чревни инфекции в кърмаческа и ранна детска възраст. На тази тема защитава дисертация през 1991 г.