"Водата, която извира от планината и се влива точно под олтара на църквата ни, освен че е светена, е и лековита".

Това сподели Данаил Георгиев, човекът, който от три години стопанисва църквата „ Свети Никола” в село Алино, Софийско.

Той разказва, че от попа на селото Любомир Мишков е чувал за чудеса, при които са прогледнали болни, а деца, кръстени като бебета в църквата, не боледуват до 7-годишни, пише „България днес”.

Затова те идват всяка година с майките си да запалят свещ в храма. Водата в него обаче не бликва всеки ден, сякаш за да напомни, че за чудото се изисква търпение.

„Цяло лято нямахме от нея, от септември идва, сякаш някой „отгоре” й казва кога да става това”, казва Данаил. Неслучайно в миналото са наричали Алино Малката Света гора. Може би няма друго село, около което да има толкова оброчища и свещени места. Броят на светите места е девет – „Св. Георги”, „Св. Илия”, „Св. Троица”, „Св. Спас”, „Св. Атанас”, „Св. Тодор”, „Св. Богородица”, „Св. Рангел” и „Св. Никола”, разказва Георгиев.

Според него мястото е изключително силно като енергия, дори има легендарен случай, за който хората разказват.

„По времето на турско робство един башибозук  стрелял в кръста и изругал християнската вяра. Дни след това се разболели децата му. Сънувал той, че причината е поруганата от него вяра. Влязъл в църквата, затворил се и с дни не излизал оттам. Постел и се молил Бог да му прости за злината. Като излязъл, видял, че децата му са здрави. Това е легенда, която знаем от старите хора. А можем и да кажем, че никой никога не е крал от нашия храм,в ярващи са съселяните ни”, обясни още Данаил Георгиев.
 
Самата църква „Свети Никола” е създадена през 1539 година.

„И други легенди имаме – едната е например, че черквата е правена на два пъти. Първият път е била издигната докъм свода и тя се срутила. За да не се повтори същото, майсторите решили да вградят сянката на някоя алинска хубавица. Когато една от жените донесла обяда, майсторът тайно измерил сянката й и точно на същото място поставил камък със същите размери. Така строежът издържал и църквата била построена.

Друго предание разказва, че самото построяване и изографисване на черквата било подето и заплатено от населението на селото. Но имало и бедни хора, които не могли да се справят. Затова 13 семейства са се изселили в Македония, където образували селище под името Алинци”, разказва днес Даниел Георгиев.