В края на миналата седмица Камарата на частните съдебни изпълнители съобщи за законов текст, който може да ощети доста деца, за които е присъдена издръжка

 Затова с писмо до правителството и Народното събрание Камарата поиска промени в текстовете за бюджета. "В момента наредбата за определяне на реда за заплащане от държавата на присъдена издръжка, която в сегашния си вид е изключително тромава и оставя стотици деца без издръжка" , каза в интервю за БТА председателят на Камарата Иван Хаджииванов, родом от Русе. 

Следва цялото интервю:

- Поискахте промени в Наредбата за определяне на реда за заплащане от държавата на присъдена издръжка. Колко големи са несъответствията в момента?
Камарата на частните съдебни изпълнители се обърна с писмо до правителството и Народното събрание за промени в Закона за държавния бюджет и за промени в Наредбата за определяне на реда за заплащане от държавата на присъдена издръжка.

Присъжданите от съда в последните години издръжки са в пъти по-високи от максималния размер на издръжката, изплащана от държавата, който не е променян от 2009 г. Според приетия на първо четене Закон за бюджета за 2022 г. максималният размер на присъдената издръжка, която е предвидено да се заплаща от държавата, е в размер на 90 лв., което е крайно недостатъчно, за да осигури екзистенцминимума за едно дете. Така определеният размер е и значително по-нисък от минимално определения размер на издръжката - а именно 1/4 от минималната работна заплата за страната, за която се предвижда да бъде увеличена на 710 лв.

Затова Камарата на ЧСИ се обърна към правителството и Народното събрание с апел да се увеличи размерът на изплащаната от държавата издръжка, определен със Закона за държавния бюджет, така че да се осигурят необходимите средства, които да гарантират нормален живот и развитие на едно дете, и то не по-малко от минимално определения размер на издръжката.

Камарата иска да се направят и промени в Наредбата за определяне на реда за заплащане от държавата на присъдена издръжка, която в сегашния си вид е изключително тромава и оставя стотици деца без издръжка. Промените са наложителни, за да могат сумите бързо и лесно да достигат до правоимащите лица и ЧСИ да могат да съдействат в максимална степен на гражданите. Спрямо длъжниците, които имат официални доходи и имущество, ЧСИ успяват да си свършат работата и ежегодно събират милиони левове в полза на майките и децата. Не така стои въпросът обаче в случаите, когато се констатира липса на доходи и имущество, върху които да се насочи принудителното изпълнение и дължимата издръжка не може да бъде събрана от длъжника.

 Като компенсаторен механизъм за тези случаи Семейният кодекс предвижда изплащането на присъдената издръжка на децата да се извършва от държавата за сметка на неизправния длъжник, в размер, определен в съдебното решение, но не повече от максималния размер, определян ежегодно в Закона за държавния бюджет на Република България. Редът за изплащането й е определен в Наредбата за определяне на реда за заплащане от държавата на присъдена издръжка, която урежда една изключително дълга и често пъти невъзможна процедура по нейното изплащане от държавата чрез общината. 

Предвидено е на всеки 6 месеца да се извършва пълно проучване на имуществото на длъжника. При всяко забавяне при съставянето на констативните протоколи, удостоверяващи липсата на имущество и доходи на съответния длъжник, води до спиране на плащането й. А това пропускане на срока се дължи на обстоятелства извън конкретния съдебен изпълнител – обследването на имущественото състояние на дължащия издръжка родител е свързано с множество справки и информация от различни органи, институции и юридически лица, които в повечето случаи не пристигат едновременно, а понякога се бавят седмици, дори месеци. По този начин множество деца остават без средства за издръжка за дълги периоди от време, а социалните функции на държавата в тази връзка изобщо не се постигат.

- Колко деца ще са потърпевши?
Не мога да дам конкретни цифри, защото в Камарата не водим такава статистика конкретно за изплатените от държавата присъдени издръжки. Ние, частните съдебни изпълнители, работим ежедневно с тази наредба и предполагам, че засегнатите деца не са малко на брой.

- Има ли риск, ако текстовете не се променят, част от децата да бъдат сериозно ощетени?
Не става въпрос за риск, а за фактическо положение и то от години, поради което ние алармираме, че е крайно време Наредбата за определяне на реда за заплащане от държавата на присъдена издръжка да бъде променена. Тя така е написана, че поставя основателните въпроси дали целта й всъщност не е да не се стига до изплащане на издръжката, да отказва правоимащите лица да я търсят и да поставя в невъзможност ЧСИ да съдействат на гражданите. Държавата не бива да допуска да пострада което и да било българско дете, още повече по време на икономическа криза, когато всеки лев за уязвимите слоеве на общество е жизнено важен.

- Може ли проблемът да бъде решен с гласуването на бюджета на второ четене?
Проблемите са два. Единият е нищожният и несъобразен със Семейния кодекс размер на издръжката, който би могъл да се отстрани с неговото повишаване от НС при гласуването на бюджета на второ четене. Ние затова изпратихме писмо до Народното събрание и до премиера. По отношение на наредбата премахването на проблема обаче изисква повече време, вероятно сформиране на работна група от страна на Министерство на правосъдието и Министерството на финансите, които също сме сезирали с въпросното писмо.

- Предлагате да се увеличи размерът на изплащаната от държавата издръжка, определен със Закона за държавния бюджет. Ако в бюджета обаче няма толкова средства, има ли друг начин за решаване на проблема?
Ние, частните съдебни изпълнители, не сме финансисти, но работим с хора ежедневно и сме длъжни като граждани на нашата държава да запознаем депутатите и правителството с всеки проблем, който констатираме в нашата работа. Не мисля, че случаите са чак толкова много, че да предизвикат проблеми с държавния бюджет, вероятно става въпрос за 2-3 милиона лева, които обаче са изключително важни за родителите, които сами отглеждат децата си и са в тежко икономическо положение.

- Миналия петък, по време на парламентарния контрол, министърът на правосъдието отчете, че през 2021 има подадени над 400 жалби срещу ЧСИ. Само в 22 случая са дадени препоръки за дисциплинарни производства. За какво са тези нарушения и наказани ли са ЧСИ?
При над 1 200 000 висящи изпълнителни дела при частните съдебни изпълнители има подадени едва 400 жалби или само в 0.03 процента от случаите. Нашата работа е конфликтна, ние изпълняваме тези съдебни решения, които не са изпълнени преди това доброволно. Законовите механизми при това изпълнение всъщност представляват принудително такова – независимо и въпреки волята на осъденото лице се налагат запори, възбрани, извършват се описи на имущество. Нормално е да има жалби, даже с оглед характера на дейността на съдебния изпълнител те би трябвало да бъдат доста повече, което ни радва. Следва да се отчита и фактът, че в голямата си част жалбите са неоснователни и това не е само наша констатация, а и на Министерството на правосъдието, което ни контролира с цели два инспектората – финансов и този по Закона за съдебната власт. 

Искам да подчертая, че ние сме една от най-контролираните професии. Постоянен контрол над нашата работа упражняват 8 институции – Камара на частните съдебни изпълнители, Министерството на правосъдието с двата отделни инспектората, МВР, съдът, прокуратурата, НАП, ДАНС, Комисия за защита на личните данни. Само в последните години при 198 частни съдебни изпълнители влезлите в сила дисциплинарни наказания са 127 глоби, от които 34 в размер над 5000 лв., 4 предупреждения за лишаване от права и 21 лишавания от права. Ние сме и единствената правна професия, за която е предвидено наказание лишаване от права завинаги, което беше прието в Закона за ЧСИ през 2017 г. по наше предложение.

Въпреки това през годините ние сме подложени на непрекъснати атаки от политически субекти, които настройват определени слоеве на обществото срещу нас като професия и ни превърнаха в обект на словесна и дори физическа агресия. Това некоректно политическо говорене се отрази не само на дейността ни, но и на събираемостта по отношение на възстановените на държавата и общините средства. Ние обаче продължаваме да изпълняваме нашите задължения професионално, като всяка година възстановяваме на гражданите по около 150 млн. лв. Това са суми от неизплатени заплати, издръжки, невърнати заеми, обезщетения на пострадали от катастрофи и тежки криминални престъпления.

- Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов заяви, че партията подготвя промени в закона, и че у нас ЧСИ се превърнаха в „част от престъпни схеми за унищожаване на хора, изпаднали във временна нетрудоспособност“. Как бихте отговорили на тези обвинения и нужни ли са промени в закона за ЧСИ?

Нашата позиция като професионална организация, която е създадена със закон и съществува повече от 16 години, е да не коментираме изказвания на политици. Непознаването на дейността ни и преследването на рейтинг през годините нанесоха огромни вреди не само на нашата професия. Правовата държава и върховенството на закона се основават на защитата, която гражданите и бизнесът получават на нарушените си права от съда. Органът, който привежда в действие тази защита чрез изпълнение на съдебните актове, са съдебните изпълнители. Ако съдебното изпълнение не работи ефективно, няма никакъв смисъл от съда, той се замества от саморазправата и „здравите момчета“. Повечето хора би трябвало да си спомнят какво беше положението у нас преди реформата в съдебното изпълнение и въвеждането на ЧСИ, помним побоищата, взривовете и издевателствата над хора, само защото някой ги е посочил като длъжници. Разбира се, всяка система се нуждае от усъвършенстване и ние като експерти, които познаваме не само проблематиката у нас, но и в другите държави, по всяко време сме готови на диалог за това.