Казвам се Петърчо и съм на 12 години.

Пиша ти писмо, чичко Борисов, защото обичам България. И искам тук да си играя и да порасна. Като стана голям, ще работя в зоологическата градина, защото харесвам животните. А може да стана и като батко Делян – ще си купя цялата родина – с близалките, магистралките и даже катафалките.

Аз съм умно дете. Знам „Аз съм българче” наизуст. Знам и как се става милионер. На тъмно, естествено… Преминах в четвърти клас с отличие. Но има неща, които не мога да разбера. Мама пък не можела да ми ги обясни. Татко пък не живее с нас и когато го питам се дразни и вика, че има по-важна работа и ще говорим друг път.

За да не й досаждам мама ми пуска телевизора. След това пуши в кухнята със съседката леля Валя. Пият и кафе, а понякога и бира. Мама не проверява какво гледам, затова с порното съм доста напред за възрастта си. Но повече ме интересува здравеопазването, макар че двете неща много си приличат. Миналата година едно дете ме блъсна по стъпалата в училище и си счупих ръката.

Директорката каза на мама, че съм обидил Селимчо етнически и той се защитил. Тогава за първи път чух думичката „расист”. На Селимчо нищо не му направиха, защото батковците и каките от Българския Хелзински комитет му „опънаха чадър”. Чух този израз от мама, която същата вечер пи не само бира и плака. Защото знаеше, че Селимчо ме блъсна, защото го изпреварих на 60 метра по физическо…

Гипсираха ми ръката в „Пирогов”. Много деца ми завиждаха. Оттогава се интересувам от здравеопазване. И политика. Не изпускам участие на чичко д-р Москов по телевизора. Той все повтаря, че е направил много за здравеопазването. Малко е странно, защото докато чаках да ми сложат гипса, чух за него и министерството все неща, които бяха за червена точка…

Онзи ден чух и теб, чичко Бойко, да хвалиш чичко д-р Москов. Реших да те подкрепя, защото ти вярвам. Да научат и другите хора, дето все недоволстват, че чичко Москов може да прилича на лъжец и мошеник, но е добър по душа. Като доктор Ох Боли, само дето ние не сме животни, нали… Затова пуснах търсачката в интернет – да събера аргументи. И ето какво научих.

Първа по здравеопазване в Европа била Холандия. От много години. Там най-добре лекували и имало най-малко смъртни случаи. В Холандия има 110 болници за 16 милиона население. В България болниците са 372 за 7 милиона души. Е, рекох си, тия холандци няма да ни стигнат никога. Не разбрах само, защо след като имаме най-много болници сме най-болни и умираме най-често и най-млади? Чудна работа, нали?

Попитах чичко Гугъл и за Германия. Там болниците са 1980 за 80 милиона. Излиза, че в Холандия една болница лекува 146 000 души, в Германия – 40 400, а у нас – 17 000. Шашнах се! Споделих с мама, а тя ми се сопна: Що питаш мен, питай оня Москов. Да не ми е в леглото та да го знам какви ги говори и върши… Наистина не е в леглото на мама, иначе щях да знам… Това между другото. Тогава попитах дядо и баба да ми обяснят.

Мрем като мухи, а тоя лъжец да си… – креснаха в един глас двамата. Така ли се говори на дете, – помислих си – пак червена точка… Затова реших да ти напиша писмо, чичко Борисов. У дома се чувствам изолиран, а искам да науча истината. Нали все това ни повтарят на нас, децата, да казваме истината, щото била много ценна. Да, де, но виж какво излиза: бюджета за здравеопаване е 3,2 милиарда – има го в интернет, освен това милиардите вече ги учихме – и се разделя на 372 болници.

Май ще получат много повече, ако са 110, например, като в Холандия, дето е два пъти и половина колкото нас? Това всяко дете ще го сметне. Както и, че тогава леля Сийка, медицинската сестра от четвъртия етаж, ще бъде усмихната, а не като на погребение. Не се връзва тая работа, а чичо Москов вика, че реформите били супер.

Има и друго. Рекох си, че може със здравето нещата да са объркани, но с фолкрола всичко е на шест. И си пуснах събора в Рожен и гайдите.  Гледах, естествено, и рекламите за Интимо хелп за вагината която „сърби и мирише лошо”, както и за „кревиршоните” от месо… Сигурно са полезни, защото чух веднъж мама да казва на съседката, че няма проблем със сърбежа, а с някакъв неин колега, ама да не задълбочавам, щото не ми отива на годините. Чух и съседката какво и каза – направо три червени точки. Не че съм подслушвал, де…

Но да се върна на Рожен. Гайди, гайди, ама по едно време се появи леля Цецка. Знаеш я, от парламента. И изведнъж като почна едно освиркване – ужас. Заглушиха и гайди, и тупани. Много яко. Рекох си, какво им е сторила леля Цецка, нали от нея нищо не зависи, знаеш как е. Реших да прочета в интернет предишни нейни изказвания, щото от това не се чу нищо.

И разбрах: закъсняло освиркване. Знам, че съм малък да говоря за политиците, ама в училище всеки ден ни учат какво са казали или написали разни умни хора. Не съвпада, не се връзва с леля Цецка. Ни-що. Помислих си да питам баба и дядо да ми обяснят, но се отказах, защото се сетих какво казаха за чичко Москов. Толкова червени точки няма и в магазините „За едно евро”… Но не за това ще те питам, чичко Борисов, а за един човек от Смолян, бил кмет на града. Та той се появи по една телевизия и рече, че догодина няма да има събор на Рожен. Каза, че удря чертата, заради някакви глоби на ресторанти, но май е заради освиркването на леля Цецка. А?

Ами да не канят политици дето народа се весели и няма да има проблеми, нали? Толкова е просто, че и едно дете ще ти му го каже. Питането ми е, дали нещо като не е по кефа на някой, трябва да се забранява?

В този връзка ми се иска да науча повече и леля Руми. Видеоигрите са все за битки между лошите и добрите. Побеждават добрите, разбира се, но защо в България е точно обратното? Мама, като разбра, че ще те питам и по тоя въпрос вика: Да ти обясни, защо цялото МВР е гола вода, а никой не си мръдва пръста да го оправи? Дядо веднага допълни: Не става и за чеп за зеле, ама е засукана и лъже без да се запъва… За леля Руми го каза, ама баба така го погледна, че моментално се скри в другата стая.

Може и да съм дете, но усетих, че леля Руми и лошите са деликатна тема. Затова няма да те питам и ще се задоволя с това, което виждам. А децата виждаме много. Например знаем, че батковците с татуировките до училище не продават пудра захар и дъвки. Знаем и с кои униформени чичковци са приятели. Но да не те занимавам с неща, дето всички ги знаят. Някой ден и леля Руми ще ги научи, защото според мен не е толкова тъпа, колкото я изкарва дядо. Освен това дядо е бил полицай, а сега е пенсионер и завижда.

И за кака Лили ми се ще да те питам, щото я хванах да послъгва яко и тя. Тунелите и магистралите ни не били скъпи… А корабче в окото? Да не ти казвам какви са цифрите и сравненията, че ще падне голям срам. И за обществените поръчки – нали така се казва на голямото лапане – лъжи като за световно. Щели да са прозрачни и честни. Че кой ще й позволи? Нали са направени да ги печелят едни и същи чичковци? А баба търка ли търка някакви талони и чака голяма печалба, че да сме си оправили живота. Въпросът ми е: Кака Лили ли мисли, че сме толкова тъпи или наистина сме толкова тъпи?

За още много неща искам да те питам, чичко Бойко, но знам, че ще си много зает, а и не искам да те ядосвам. Защото все се ядосваш, като чуеш за батко Делян. Така се ядосва Жени от съседния вход, като се опитвам да я заговоря. Тя е на 15 и ми вика: Нямаш ли пишка да си играеш ами си се помъкнал подире ми. Иначе не е лоша, чувам, че дала на повечето момчета в квартала това, което искали.

Но да се върна на батко Делян. Къде се изпари тоя човек? И с него е голям фокус. Уж го няма, а всеки ден налапвал все нови и нови фирми и милиони. Пишат го много сайтове. Като кебапчета ги лапа, мамка му и прасе, вика дядото на Наско, който играе табла с моя дядо. Лапа, що да не лапа, като тия от прокуратурата са… – отвръща всеки път дядо, но червените точки в целия свят няма да стигнат за това дето не го дописвам. В съседния клас има един шишко, много нахален. Във всяко междучасие дърпа сандвичите на другите и ги плюска на две-три хапки. Ние обаче му направихме мечка и сега яде само каквото му е турила майка му. А и не смее да се оплаче, щото пак ще го мразим, щото сме много. Така е честно, нали? Чудя се, дали няма кой да му направи „мечка” на бате Делян или той вече е скроил „мечка” на когото трябва?

Прощавай, много се увлякох. Главното ми питане е, като знаеш или научиш, че някои от другарчетата ти те лъжат, лъжат и нас, не ти ли идва… Щото мен като ме хванат, че съм излъгал, моментално ме репресират педагогически. Веднъж преметнах мама, че съм на плуване а отидох с Веско и Мартин да хвърляме пиратки по преминаващи коли. Получих един месец без излизане пред блока, а татко едва не ми откъсна ухото. Ако исках, можех да го натопя пред каките от Хелзинския или социалните за насилие над дете… но все пак ми е баща. А тия до теб нито са ти деца, нито братя и сестри. Защо ги пазиш тогава. Не заслужават ли някаква педагогическа мярка? Ей това ме мъчи. Защото не е честно децата да ги наказват за всяка нещо, а възрастните, дето мамят и крадат, да ги хвалят. Кой пример да спазваме?

Не ми се сърди, ако съм написал някоя глупост. Дете съм. На езика ми са още чичо Роско и онзи, как беше… началника на войниците. Ама наистина ще стане голяма каша.

Няма да се сърдя, ако не ми отговориш. Всички възрастни мислят, че децата са досадници и не трябва да знаят всичко. Само че децата знаят.

Хайде, чао. И да поздравиш малкия Бойко. Някой ден и той ще те пита разни неща…