Ролята на държавата в икономиката намалява точно в момент, когато е нужна по-експанзивна фискална политика

Календарната 2022 г. започна без приет бюджет поради политическата нестабилност. Редовно правителство беше съставено чак през декември 2021 г., което не позволи да се изготви и гласува закон за бюджет 2022 и да се приеме адекватна тригодишна прогноза. Все пак последният бе приет в края на февруари 2022 г., макар и със значително закъснение.

Липсата на адекватна политика по доходите, която да бъде резултат от ценовите изменения през изминалата година, наложи едва три месеца по-късно да се направи актуализация (юли 2022 г.). В нея имаше заделени средства за ръст на доходите, които донякъде да компенсират инфлацията към онзи момент, но не навсякъде. Получи се огромно разминаване в отделните сектори на бюджетна издръжка и се стигна до парадоксални случаи служители да се местят от една агенция в друга на една и съща позиция само заради разликата в ръста на доходите. Например в културните институти бяха вдигнати стандартите с около 30%, но работещите в читалищата и регионалните библиотеки останаха без лев увеличение на възнагражденията. Подобни примери има много, тъй като редица сектори останаха недофинансирани. Основният аргумент беше, че пари в държавата няма, дефицитът е твърде голям и като цяло бюджетът няма да издържи.

Всъщност в началото на всяка година разни експерти предвиждат финансов апокалипсис, а след това никой не се връща назад да види дали наистина е било така, пише "24 ЧАСА".

Но дали се сбъдна апокалипсисът, който всички предвиждаха през 2022 г.? На първо място, приходите са с близо 3,7 млрд. лв. повече спрямо първоначално заложените в бюджет 2022 и с 1,3 млрд. лв. повече спрямо актуализирания вариант от юли.

Това означава две неща. Или планираните първоначално приходи са били значително подценени с цел преизпълнение, или че НАП са си свършили добре работата през годината и са подобрили данъчната събираемост. Ако е първото, това означава, че държавата умишлено занижава стойностите, за да може след това да отчете преизпълнение и да си гарантира фискален комфорт, вместо да решава проблемите “на деня”. Ако е второто, значи служителите в НАП заслужават ръст на заплатите, тъй като са си свършили отлично работата през годината. А те не получиха такъв ръст, който да им гарантира поне покриване на кумулативната инфлация.

На второ място, разходите са с 250 млн. лв. по-малко спрямо първоначалния вариант на бюджет 2022 и с близо 3 млрд. лв. по-малко спрямо планираните такива в актуализацията през юли 2022 г.

Това означава, че държавата не е похарчила всичко, което е казала, че ще похарчи и което е гласувано. Ако на вас ви обещаят 24 000 лв. годишна заплата, а накрая получите 18 000 лв., как ще реагирате? Но когато става дума за държавния бюджет, е удобно да мълчим и да казваме, че държавата ще фалира.

На трето място, това са числата в абсолютни стойности, в проценти са още по-странни, тъй като вместо гласувания дефицит от 4,1% на касова основа страната приключи 2022 г. с дефицит на касова основа в размер на 1,2% и едва 2,9% на начислена. Кратката историческа справка показва, че това е най-строгата фискална консолидация, която държавата ни е правила от над 15 г. Този резултат се дължи в най-голяма степен на излишъка по сметките за средствата от ЕС, които са в размер на 3,7 млрд. лв., както и нереализираните капиталови разходи.

Всичко това води до значително изменение на съотношенията на приходите и разходите спрямо БВП. Така например при планирани 40% преразпределяне на приходите и 44% на разходите спрямо прогнозирания БВП към края на 2022 г. се намираме в ситуацията, в която приходите са едва 37,6% от БВП, а разходите - 38,9%.

Това говори за намаляваща роля на държавата в икономиката точно в момент, когато е нужна по-експанзивна фискална политика. За сравнение - средната преразпределителна роля на останалите страни членки на ЕС, като дял от БВП през националните си бюджети обикновено е над 50%. За съжаление, България направи крачка в обратната посока в момент, когато домакинствата и бизнесът имаха най-голяма нужда от подкрепа.

Ако отидем на секторно равнище, ситуацията ще бъде сходна. Така например, ако сме харчили 5% от БВП за образование само допреди 1 г., в момента отделяме около 4,3 - 4,4%, тъй като очакванията за БВП бяха ревизирани 3 пъти в резултат на високата инфлация.

Но заплатите на учителите не бяха ревизирани три пъти, нали? Идентични са примерите и с останалите сектори.

На страната е нужна в момента догонваща политика по доходите не спрямо останалите страни, а спрямо номиналното ниво, което бяхме достигнали преди година и половина. Просто да се върнем там, където бяхме. И тук не става дума за повече или по-малко държава. Става дума за достатъчно държава, която да осигури справедливо преразпределяне на “плодовете” на икономическия прогрес, пък бил той с висока или ниска инфлация.