Сами си предизвикваме рецесия като поставяме икономиката в несигурност, казва икономистът

Представяме ви интервю на Мила Кисьова с Георги Ангелов - старши икономист на "Отворено общество", публикувано във вестник „СЕГА“.

- Господин Ангелов, вече е практически невъзможно парламентът да гласува бюджет за тази година до 10 юни, когато изтича действието на закона, с който бе удължен бюджетът от миналата година. Политическите сили обявиха, че дори и да не направят правителство, приоритет ще е приемането на нов бюджет, но явно не бързат. Какво ще се случи след 10 юни с финансите на държавата?

- Наистина не е реалистично до 10 юни да бъде гласуван бюджет. А и не е добра практика да се приема бюджет за по-малко от 30 дни, особено като няма и правителство. Не бива да се прибързва, просто трябва да има време да се обсъдят нещата, да се видят детайлите... Но това не е фатално. Може да се изчака и до 20 юни като с десет дни например да се удължи удължителният закон.

Въпросът е да не останем въобще без бюджет. Тогава вече става много сложно. Защото Законът за публичните финанси ни задължава да харчим само в рамките на бюджетните лимити от предходната година, но не повече от събраните приходи. Т.е. всеки месец да харчим само толкова, колкото сме събрали като приходи същия месец.

Това ограничение за първото полугодие не е толкова сложно, защото тогава идват годишните постъпления от данъци. До края на юни например постъпват годишните приходи от корпоративния данък, еднократният данък от енергийните предприятия, който въведе ЕС, така че за юни-юли няма да има проблем за разходите.

Проблемът ще се прояви през есента и особено в края на годината, когато се правят големите разходи. Ако останем без бюджет, няма да може да се финансират голяма част от разходите и ще трябва да се реже масирано. И понеже няма бюджет, това орязване на средства ще е по усмотрение на правителството, на министъра на финансите. Той ще трябва да решава за какво да се харчи и за какво няма да се харчи.

- А колко време още може да бъде удължено действието на стария бюджет?

- Не е проблем удължаване на удължителния закон до края на лятото, защото, както казах, ще има достатъчно приходи. Но след това не върши работа. Без бюджет държавата не може да издава дълг - служебното правителство вече е използвало целия лимит за нов държавен дълг за тази година. Съответно не може да има дефицит. Под въпрос са всички капиталови разходи, всички увеличения трябва да се спрат и да се харчи само за минималното - за заплати, пенсии, социални помощи. И това е.

- Т.е. под въпрос е и увеличението на пенсиите с 12% от 1 юли?

- При положение, че няма осигурено финансиране, всеки растеж на разходите е поставен под въпрос. Изправяме се пред много голям проблем през второто полугодие, точно когато влизат в сила тези увеличения.

Понеже си знаем нашата администрация - тя заплати ще продължи да си получава, пенсии ще продължи да плаща, но ще спрат всички капиталови разходи. Може би това ще застраши изпълнението на еврофондовете, защото при тях първо се плаща, а после се получават парите от ЕС. И ако ние не платим, просто и те няма да платят.

Иначе е ясно, че заложените от служебното правителство капиталови разходи за 10 млрд. лв. не могат да се реализират дори да има редовно правителство - никога досега нашата държава, нашата администрация не е можела да изпълни толкова много проекти в рамките на една година. Затова приоритет трябва да са само тези по еврофондовете, тъй като изтичат сроковете за предишния програмен период и рискуваме да връщаме пари и след това да търсим национално финансиране. А за новите проекти нека да върви подготовката им, да минат всички процедури, но да се изпълняват следващите години.

- Парламентът трябва да гласува нов дълг? Това ли е големият проблем за финансите на държавата?

- Лимитът за нов дълг вече е достигнат. Но в проектобюджета, внесен от служебното правителство, е предвиден толкова много дълг, че е много трудно въобще да се набере. Дори да се гласува лимит, ако той е 10-12 млрд. лв., няма как да се вземе за няколко месеца. Вижте какво се случва в САЩ - те са на крачка от фалит. Това може да създаде големи трусове на финансовите пазари и да няма възможност за издаване на такива големи количества дълг. Самото финансово министерство посочва в проектобюджета, че е много трудно да се вземат 10 млрд. лв. за няколко месеца. Ако пък стане, ще е при много високи лихви, които ще ни тежат много дълго време. Затова не трябва да разчитаме на тегленето на нови задължения. Трябва да се гласува бюджет с нисък дефицит и нисък дълг. Това е най-добрият вариант.

- Смятате ли, че дори и да не се състави правителство, в парламента ще се сформира мнозинство, което да приеме нов бюджет за тази година?

- Надявам се да има правителство, но дори да няма - трябва да се гласува някакъв бюджет. После, ако има редовно правителство, то може да направи актуализация, да промени някои неща. Въпросът е да има база, на която да върви държавата. В противен случай сами ще си предизвикаме рецесия, защото поставяме икономиката в несигурност. Това не бива да се допуска - та ние минахме най-тежките кризи в последните години без рецесия.

И това постоянно говорене за извънредни данъци, за вдигане на данъците много плаши бизнеса. Неминуемо се отразява и на икономиката, тази несигурност влие негативно на бизнес средата. Така че трябва да бъде решен този въпрос веднъж завинаги - да има бюджет, за да може бизнесът да си направи плановете за следващите месеци.

В същото време смятам, че държавните енергийни компании направиха огромни свръхпечалби миналата и тази година и тези печалби трябва да влязат в бюджета на 100%, а не само половината. Въпреки вноските, които правят във фонда Сигурност на електроенергийната система, има още 2 млрд. лв. свръхпечалба в енергийните фирми, която се дължи единствено на геополитическата енергийна криза. Военните заводи също имат свърхпечалба, която цялата трябва да влезе в бюджета. Това ще помогне да се намали дефицитът, без да търсим дълг.

Освен това смятам, че тези които имаха свърхпечалби миналата година и получиха компенсации от държавата, просто трябва да ги върнат. Това са двайсетина големи компании, които хем спечелиха от кризата, хем държавата им даде щедри компенсации за цената на тока. "Лукойл" например получи повече от държавата, отколкото внесе като данъци. Няма нужда целият бизнес да страда и да се облага с данък свръхпечалба при това за тази година - това съвсем изкривява всичко, защото дава възможност за укриване. Не е добра идея. Просто държавата трябва да си събере цялата свръхпечалба от държавните дружества. А тези, които са получили без нужда компенсации, да върнат част от тях.