Жан-Клод Юнкер удържа на думата си: мониторингът над България по правосъдие и вътрешен ред, с официалното име Механизъм за наблюдение и сътрудничество, ще бъде прекратен и заменен с наблюдение на национално ниво. С уточнението, че Европейската комисия, която си отива, предлага това решение, а то ще бъде официализирано от новата Еврокомисия, оглавявана от Урсула фон дер Лайен, пише Петя Владимирова в Дневник.

В доклада от ноември 2018 г. липсваше стройна причинно-следствена връзка между факти и оценки. В този доклад не можем да видим не стройна, а никаква връзка. Брюкселският бюрократичен език така е замазал всичко, че единственото изречение, в което има ясна и категорична оценка на ситуацията в България, е навряно под линия с малки букви чак на страница 11 от 13-страничния технически доклад. То гласи:

"Корупцията в България продължава да буди сериозно безпокойство, както се посочва в различни проучвания и изследвания на независими наблюдатели."

Иначе на страница 11 във връзка с борбата с корупцията във високите етажи на властта и конкретно ролята на антикорупционната комисия ни уверяват,: "Нормално е прокарването на реформите на различните етапи от разследването, наказателното преследване и евентуалното осъждане да отнеме известно време, но е необходимо в бъдеще това да бъде основен акцент, за да могат да бъдат постигнати трайни конкретни резултати. Неотдавнашните твърдения във връзка с лица, заемащи висши публични длъжности, и политици изтъкнаха предизвикателствата, пред които е изправена България в тази област."

По същия начин още в първото изречение след увода в техническия доклад се посочва скандалът с евтините апартаменти и други имоти на властта. Но какво от това?

Щом Еврокомисията прави заключения за напредък на България и въз основа на това предлага отпадане на мониторинга; и щом като всички скандали, които през последната година станаха повод за обществени и политически дебати и влязоха във фокуса на медиите, нямат значение за авторите на доклада и те отбелязват напредък на българското правителство – следва един извод: Докладът за 2019 г. наподобява по-скоро упражнение по развращаване на езика като средство за логическа комуникация между хората, отколкото документ, заслужаващ сериозен разбор.

И това е така, защото без съмнение решението за отпадане на мониторинга е сделка както беше сделка и въвеждането му, за да бъде приета България в ЕС през 2007 г. Този път беше съвсем формално – дори еврокомисарят по правосъдие го нямаше вчера, когато Юнкер обяви решението, тоест вече няма нужда и от ритуалност за пред хората.

А когато има сделка, какво да очакваме, освен още от същото?

Видео от 1 юли 2019 г. показа как премиерът Бойко Борисов се пазари със зам.-председателя на Европейската комисия Франс Тимерманс (надяващ се тогава все още да наследи Юнкер) и го подтиква "да не се инатим", а да се решат българските проблеми с мониторинга и червената светлина за Шенген. Подтекстът е – прегръдките с ЕНП в лицето на Юнкер и Меркел може да не стигнат. Разговорът е прелюбопитен и предизвика фурор сред европейските медии, особено заради финала си – на третата минута Тимерманс казва, че не е сигурен, че "това трябва да бъде излъчвано". И записът спира.

От сделката не следва нищо като практическа промяна в България, тъй като и досегашните мониторингови доклади не доведоха до унищожаване на зависимостите между сенчестите кръгове и прокуратурата и МВР. Точно обратното – зависимостите се заздравиха, Висшият съдебен съвет абдикира все по-откровено от задължението си да брани независимостта на правосъдието и преследва чрез инспектората си неудобните, които надигат глас. Благодарение на този "вътрешен механизъм", на който за в бъдеще Брюксел ще разчита, изпълнителите на поръчките на реално управляващата шайка зад завесата остават ненаказани. За това помогна и фактът, че механичното повтаряне в евродокладите, че има напредък, напълно легитимира тази порочна реалност.

Е, сега вече няма да има доклади. Практически продължаването на мониторинга в досегашния му вид е не просто безсмислено, то е вредно. Ако искаше да внесе смисъл и резултат, Европейската комисия щеше да промени механизма на наблюдението, да го направи ефективно, като го обвърже с финансовите потоци, в които са се вкопчили управляващите у нас.

От казаното от Юнкер във вторник не личи Брюксел да е имал такива намерения, въпреки че упорито се говори за бъдещо всеобщо наблюдение на всички държави в ЕС по показател върховенство на правото. Чак не е за вярване, че е възможен нов механизъм през 2020 г., обвързан със спиране на евросредства при нарушения, които в България са постоянна практика.

И как изобщо да има доверие в Еврокомисията, след като в продължение на 11 години ролята на мониторинга й се изчерпваше да наблюдава обикалянето на "вълка" около кошарата на правосъдието и да залива ефира с увъртени до словесен абсурд умозаключения по повод т. нар. борба с корупцията по високите етажи, която още никой не е усетил да съществува. Сега вече "вълкът" дори няма да е наблюдаван – той официално е вкаран в кошарата, за да "бди" над агнетата. А помним какво беше казал сегашният премиер, когато беше в опозиция: Достатъчно е да държиш съдебната власт и да имаш медийна империя, за да управляваш, дори да си трета политическа сила.

Та – с две думи – Брюксел най-сетне сложи венеца на своето историческо творчество. И се освободи от досадата да се занимава с нашата действителност и с контрола как управляващите харчат парите на европейските данъкоплатци.

Оттук нататък сме ние, няма кой друг.