Състоянието на съдебната власт, безконтролността и безотчетността на главния прокурор и състоянието на медиите в България будят загриженост - стана ясно от новия доклад на Еврокомисията за България. Ето по-важното, синтезирано от Дойче Веле:

Днес (30. 09) Европейската комисия представи новия си доклад за върховенството на закона в 27-те държави-членки на ЕС. Четирите основни теми, разгледани в доклада, са състоянието на съдебната система, борбата срещу корупцията, независимостта на медиите и въпросите, отнасящи се до контрола над институциите. Какви са основните констатации в частта, посветена на България?

Невъзможността за разследване на главния прокурор

Докладът отчита, че в България се предприемат стъпки за реформиране на съдебната система и преструктуриране на прокуратурата. Въпреки това правомощията на главния прокурор и ролята му във Висшия съдебен съвет продължават да са повод загриженост. Невъзможността за ефективно наказателно разследване на главния прокурор и неговите заместниците е дълготраен проблем, повдиган не само от Европейската комисия, но и от Европейски съд по правата на човека и от Съвета на Европа, се казва в доклада. На предложеното назначаване на специален прокурор, който да може да разследва обвинител номер едно, също не се гледа безкритично. Според Комисията, притесненията около това предложение се коренят в процедурата по избирането му и във факта, че той ще продължи да е подчинен на главния прокурор почти във всичко.

Структурата и функционирането на Висшия съдебен съвет също пораждат загриженост, отчитат от Комисията. Главният прокурор играе решаваща роля в прокурорската колегия и в редица дейности на ВСС, което е проблем, посочен и от Венецианската комисия.

Само 37% от българите смятат, че независимостта на съдебната система в България е на задоволително ниво. Достъпът до правосъдие също се нуждае от подобрение, посочва докладът.

Протестите – провокирани от недостатъчна борба срещу корупцията

Борбата срещу корупцията е посочена като водещ приоритет на правителството, отчитат от Комисията. В тази връзка в България е проведена цялостна реформа на антикорупционната институционална рамка. Чрез сливането на няколко институции е създадена Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ).

Протестите, избухнали през лятото на 2020 г. обаче показват недоволство на обществото от липсата на напредък в борбата срещу корупцията. България е последна сред страните от ЕС в Индекса за възприятие на корупцията на “Трансперънси интернешънъл”, отбелязват от Брюксел и изразяват очакване за по-сериозни резултати от делата за корупция по високите етажи на властта. 

Правната рамка за борба срещу корупцията до голяма степен е налице, но предизвикателствата остават, обобщават от Комисията и дават за примера скандала „Апартаментгейт": През пролетта на 2019 година поредица от скандали, отнасящи се до високопоставени служители, закупили частни имоти на цени, по-ниски от пазарните, провокираха голямо обществено внимание. КПКОНПИ обаче не намери доказателства за конфликт на интереси.

Медиите са обект на системен политически контрол

Според доклада, липсата на прозрачност по отношение на собствеността над медиите в България буди притеснения. Освен това на политиците не е изрично забранено да притежават медии. Има информация, че няколко издания са неофициално свързани с политици, пишат авторите на доклада. Докладът отчита факта, че държавната реклама играе важна роля в медийния пейзаж на страната, особено на местно ниво. Друг извод гласи, че разпоредбите относно оповестяването на собствеността продължават да се прилагат само частично. Освен това в много случаи прозрачността не е гарантирана, тъй като медиите се регистрират през офшорни компании.

Националните и местните медии във всички сектори са обект на системен политически контрол и по-голямата част от водещите вестници в страната следват редакционна политика, благоприятна за правителството, четем още в доклада на ЕК. Много български журналисти характеризират политическата намеса в медиите като „често срещана“ и „широко разпространена“. 

Тенденция е законите да се приемат без необходимия публичен дебат

Докладът констатира още, че тесният периметър, в който работи гражданският сектор, може да бъде допълнително ограничен от новия проектозакон за финансиране на неправителствени организации от чужбина. През юли 2020 “Обединени патриоти” предложиха промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Те предвиждат редица промени за неправителствените организации, които получават финансиране от чужбина. Едно от предложенията съдържа възможността държавата да извършва проверки в тях и да изисква тяхното замразяване или заличаване.