Журналистът Фабиан Казнав от  в.естник "Уест-Франс" представя остър разрез на политическата картина у нас, публикуван в  E-vestnik. Ето какво пише в статията:

Европейският парламент гласува с 358 гласа „за“, 277 „против“ и 56 „въздържал се“ в четвъртък, 8 октомври 2020 г., резолюция, в която евродепутатите са загрижени от значителното влошаване на принципите, свързани с правовата държава, демокрацията и основните права на човека, по-специално независимостта на съдебната власт, разделението на властите, борбата с корупцията и свободата на медиите в България.

В края на септември в София все още имаше 10 000 души на демонстрация, завършила с насилие. Голяма част от българското население изразява безпокойството си от корупцията, която не отстъпва в страната. Въпреки че са изминали тринадесет години, откакто България се присъедини към Европейския съюз, всяка година страната грабва „магарешката шапка“ ( на най-слабия ученик от класа) заради корупцията сред страните членки, според неправителствената организация Transparency International. Докато съседна Румъния вдигна летвата, със създаването на доста ефективна анти-корупционна прокуратура, а България още се лута и пързаля по леда.

Картината, изготвена от резолюцията, представена тази седмица пред Европейския парламент, е градивна. По този начин тя говори за „значителното влошаване на принципа на върховенството на правото (правова държава) в страната“. Евродепутатите се самосезираха по въпроса. „Невъзможно е нашата парламентарна комисия, отговаряща за гражданските свободи (LIBE), да не слуша виковете, издавани в продължение на няколко седмици от онези, които настояват от българското правителство да се отнесе сериозно към борбата с корупцията”, обяснява пред Ouest-France Хуан Фернандо Лопес Агилар ( PSOE – S&D), докладчик по настоящата резолюция.

Ендемична корупция

Можем да преброим около 150 присъди годишно в България на кметове и общински съветници, държавни служители и понякога съдии. Но тези случаи никога не докосват заподозрените, когато са близо до властта. Резолюцията на Европейския парламент също споменава всички случаи на корупция на най-високо ниво, особено след аудиозаписи, през лятото на 2020 г., които доказват случаи на пране на пари.

Предполага се, че сивата икономика (измами с ДДС и др.) представлява около 30% от брутния вътрешен продукт на страната. България е не само най-бедната от страните-членки на Европейския съюз, но се смята и за най-корумпираната. Практиката на рушвети на длъжностни лица е ежедневие.

Но критиките на опозицията също са силни. Бившият лидер на партията на турското малцинство в България (ДПС), приватизира държавен плаж, си построи дворец, изливайки бетон в залива на Бургас (на брега в източната част на България). Сега в опозиция, тази партия тогава беше член на управляващата коалиция.
Резолюцията на парламента посочва лошото разпространение на нарастващите европейски фондове, а „няколко медии осъждат връзките между престъпните групи и властите в България“.
Помощите от ОСП (Общата селскостопанска политика) не свършват всички в джобовете на фермерите и земеделците. Исканията за структурни фондове понякога са надценени, благодарение на фалшифицирани документи.

Правосъдие, което защитава най-големите случаи на корупция

Правосъдието не е независимо в тази страна, според доклада, представен от испанеца Хуан Фернандо Лопес Агилар (PSOE – S&D).
В текста, представен в Европейския парламент, е записано, че „общественото доверие в правосъдната система е най-ниско, поради схващането, че съдиите са податливи на политически натиск и несправедливо раздават правосъдие“.
Обещанието за реформа на антикорупционната прокуратура, лансирано по време на българското председателство на Съвета на ЕС през януари 2018 г., изчезна. Първо, заради средствата, предоставени на члена на тази служба, но и заради полемиката, че „про-руският“ президент не иска да подпише закона.

Европейският съд по правата на човека и Венецианският комитет ( венецианската комисия) към Съвета на Европа, редовно призовават за реформи българското правителство.

Климат на антиромски и хомофобски расизъм в България

Резолюцията осъжда броя на инцидентите през последните години, свързани с речта на омразата срещу малцинствата в страната, и говори за климат на враждебност към ромите (4,9% от населението). Евродепутатите призовават за „прекратяване на образователната сегрегация, преживяна от ромските деца“. Речта на омразата срещу тази общност също се засили по време на здравната криза с Covid-19.

Друг пример за този латентен (прикрит) расизъм в обществото, са анти-ромските и расистки изявления на Валери Симеонов (63 годишен), които не му попречиха да стане вицепремиер за няколко месеца през 2017 г. Този лидер на Националния Фронт за Спасение на България беше декларирало по време на парламентарен дебат през 2014 г., че ромите са „свирепи маймуни“, чиито деца „играят със свинете“ и чиито жени имат „инстинкти на кучки“.

Друга общност, която страда от вреден климат, са хомосексуалните хора. „Законът срещу дискриминацията вече трябва да включва дискриминация въз основа на половата идентичност“, пише в резолюцията на членовете на ЕП.
Също така се изисква, дискриминацията на основата на сексуална ориентация, да бъде включена в Наказателния кодекс.

Министър-председател – символ на българската престъпност

Ако резолюцията е насочена много малко към настоящия правителствен ръководител Бойко Борисов (ГЕРБ – PPE), за сметка на това, именно той е сочен в антиправителствените демонстрации като символ на упадъка и злото в страната.
В доклада все пак, той е критикуван, че иска да наложи изборна реформа, докато парламентарните избори трябва да се проведат след по-малко от седем месеца.

Премиерът (който заема поста в продължение на десет години от първото му правителство през 2009 г.) също е обвинен в организирането на процедура по създаването на нова Конституция, без дори да е имало някакви консултации с опозицията или гражданското общество. И накрая, опозицията го обвинява в непреследването на полицейското насилие, станало по време на неотдавнашни демонстрации.

Но този обвинителен акт за България, поражда също подозрения за политическа манипулация. Френският евродепутат Франсоа-Ксавие Белами (LR Les Républicains и член на ЕНП, в която членува и Бойко Борисов) заяви в понеделник, че тази резолюция включва Европейския парламент в „някаква форма на предизборна манипулация“, призовавайки българите просто да сменят правителството на следващите избори, ако не са недоволни от това.

Въпроси относно независимостта на медиите

Резолюцията припомня, че световният индикатор за свобода на пресата 2020, постави България на 111-о място в света и на последно място сред страните членки на Европейския съюз. В България, от десетилетие има сериозно влошаване на свободата на медиите, пише в текста, представен на Европейския парламент.

В допълнение към липсата на прозрачност относно самоличността на собствениците на медии, резолюцията заклеймява „преференциалното разпределение на европейските средства за медии, близки до властта“.

Според докладчика Хуан Фернандо Лопес Агилар, „върховенството на закона (правовата държава) означава свобода на медиите, но виждаме, че правителството упражнява нарастващо влияние върху обществените медии и прибягва до покровителство, когато става въпрос за частни медии“, както той самият заяви.

Ситуация, отхвърлена от голяма част от населението

Протестите продължават в България година след година. Те разкриват разделението между поколенията, по-специално с това, което е заминало за други страни от Европейския съюз, и което вече не приема скандали с корупция или управлението на Бойко Борисов, който започва третия си мандат като министър-председател.

Младите българи, които отиват да учат в чужбина или да търсят работа, се връщат у дома, осъзнавайки пропастта между тези държави и тяхната родина. Това явление (феномен), подчертава неразбирането от политическа класа, която винаги е оставала в националните граници.

Друго важно явление от демографска гледна точка е емиграцията. Това започна с края на комунизма, когато българите си възвърнаха правото да пътуват свободно. Сега се изчисляват на 2 милиона, живеещите българи в чужбина. В допълнение към всички тези заминавания, които имат последици, например върху броя на лекарите в страната, има опасение, свързано с намаляването на раждаемостта. Прогнозите са мрачни: ако нищо не се промени, през 2050 г. българското население може да се стопи от 7 на 5 милиона жители.

Като Унгария и Полша?

В Европейския съюз, няколко страни от бившия съветски блок са критикувани относно неспазването на върховенството на правото (правовата държава). Именно в Унгария на Виктор Орбан и в Полша на Ярослав Качински. Реформите, предвидени за медиите или съдебната система, поставят множество въпроси за потенциална авторитарна злоупотреба.

„Проблемът тук е системната корупция“, каза изрично Хуан Фернандо Лопес Агилар. „Нашата парламентарна комисия прави много добре разликата между корупция и върховенство на закона (правото /правовата държава), но за жалост тези двете понятия са изключително свързани в България“. Евродепутатите бият тревога. „Искаме Комисията да реагира, преди да е станало твърде късно“, заключи докладчикът по резолюцията.