Когато Бог излекувал 10 прокажени, само един от тях се върнал да му благодари. Тази библейска притча знае 70-годишната Елена Иванова от баба си.

Асеновградчанката е една на десетки богомолци, които идват не да молят Богородица за чудо, а да я възхвалят за вече стореното. Преди 12 г. преживяла тежка катастрофа – кола я блъснала на заден ход и я приковала за 3 месеца на легло с 6 счупени ребра и деформирана дясна страна на лицето. Откакто е станала на крака, всяка пролет в първия ден след Великден жената се включва в литийното шествие на Бачковския манастир, за да благодари на Божията майка, инфирмира Марица.

И тази година хиляди се стекоха в обителта за една от най-старите молитвени процесии в България, която се извършва вече близо 400 г. Оглави я новият игумен на Бачковския манастир – епископ Сионий. Ритъмът на дървеното клепало и звънът на камбаните се смеси с молитвата „Отче наш”, с която богомолците вдигнаха на рамене чудотворната икона и я понесоха по баирите към местността Клувията, където в миналото е била скрита от монасите по време на труското робство и после намерена от две овчарчета.

„Исусе, помилуй ме! Богородице, спаси ме! Ангеле, помагай ми!”, прекръстила се три пъти Елена, като тръгнала заранта към манастира. Същата кратка молитва изрича, накъдето и да поеме. От баба си е запомнила, че човек, отвори ли уста, трябва да благославя, не да кълне. В зелената църква на гората на път към Клувията жената е виждала болката на много богомолци. „Всяко нещо, което ни се случва, не е случайно. На нещо трябва да ни научи. Всяка болка смирява. Трябва да победим гордостта си и своето човешко его”, реди Елена думите заедно с крачките нагоре. Самата тя не успяла да научи този урок при първия си инцидент. Години по-късно паднала по време на поход в гората и счупила ключица. Пак вярата и упованието я спасили. Днес се моли Господ да вразумява и двамата й сина и петте внучета.

И 66-годишният Благой Методиев всяка година на шествието казва по една молитва за жена си, децата и внуците. „Безбожници са, аз – на църква, те – на дискотека”, жали мъжът. Вече 8 години минава пътя до Клувията. Докаран с бежов костюм и вратовръзка, тоя път той се вреди най-отпред сред носачите на иконата. Още по времето на игумена дядо Борис мъжът се запалил от едно момче, което му разказало как чудотворната Богородица отключила късмета му. Тогава Благой се главил да поработи за обителта. Поправил покрива на църквата. С парите отишъл на море. После пак се хващал да свърши по храмовете къде каквото има. Последните години, каквото припечели, харчи за пътувания до Света гора. А оттам се връща с пояси за жени, които не могат да заченат. Поне 100 вече съм раздал, разказва Благой.

С молитва за здраве, за семейството и за целия свят свещица пред бачковската Богородица запали Таня Илиева от Хасково. Тя от малките хора. Как й се вижда Божията майка от нейните 135 см ръст? „Голяма. Много голяма”, усмихва се жената. Винаги е усещала нейната подкрепа. Случило се счетоводителката да остане за дълго без работа. Сама се изненадала как като по чудо в точния момент нещата сами се наредили. Преди години чула и страшната диагноза рак на белия дроб. „Размина се, после се оказа, че било друго”, спомня си жената.

Нейна посестрима пое по нанагорнището с килимчето за йога – да има къде да поседне, като дойде време за курбана. Друга поклонничка – Мария от Сливен, бе понесла йоркширския си териер Дарси, загърнат грижливо в поларено одеяло. Никол на 5 години и половина от село Главница и почти 7-годишният Алекс от Пазарджик също са приятели с Господ, а по пътя на литийното шествие откриха и нови чудни неща – как червеите изпълзяват след дъжд.

Вярата ме води, рече приведена над бастуна си Райна Илиева от Габрово. Не ме плаши баирът – това, което е в главата, спъва, не краката, осъзнала е жената.Рано сутринта тръгнала с влак и сменила 5 пъти превоза, докато стигне до Бачковския манастир. „Без вяра човек е изгубен. Бог ли е, сила ли е някаква – има го!”, убедена е тя. Другото й кредо е животът близо до природата. Всяка заран си прави зелена супа, като накъса от двора мечи лук, глухарче и коприва. На обяд пък реже на салата живовляк и листа от репей. Една лъжица зехтин отгоре и си бодър цял ден. „И в чинията, и в живота, само горчивото е полезно!”, не унива от нищо пенсионерката.

Когато тепърва му никнела брада и юношата започнал да възмъжава в него, Иля Илчев от село Павелско се запалил от леля си в Бачково да се изказва до Клувията с литийното шествие на Великден. Тази година мъжът измина пътя за 51. път. Преди 10 ноември идвахме стотина човека, хората се бояха, спомня си той. През годините запалил и своя учителка по поклоничеството. През 2017 г. я срещнал на баира. Жената, родена още през 1926 г., крачела със сина си. „Илко, ти ме запали, но това май ще ми е последният път!”, рекла му. „Другарко Пандева, аз съм идвал 49, остават ми още 51 и след това и аз ще се откажа”, отвърнал й Илия.

„Да имаме светлина в сърцата си - призова епископ Сионий хилядите вярващи. - Христос със своето Възкресение показа, че смъртта вече няма сила, че злото е стъпкано. Всеславно благодатно Възкресение обнови човешката природа и направи възможен новият завет – завета на любовта, на мира, на взаимопочитанието, братолюбието и спасението на човешката душа”.

Игуменът на Бачковския манастир обясни, че чудотворната икона на Богородица във всеки момент има своята благодатна сила, но когато се съберат повече хора в обща молитва, всички призоват идването на светия божествен дух. В тези моменти небесата се отварят и благодатно се излива силата Божия и Божията милост, Божието укрепление за целия народ, каза той. Ставал е свидетел на много чудеса. „Божият дух се проявява по различни начини и на различни хора. Но най-великото чудо е чудото на Възкресението. Затова всички човеци трябва да се поклонят на възкрасналия живот и заедно с него да живеят благодатен живот в църквата господна”, добави епископ Сионий.