Вярващи от страната и чужбина се стекоха в Бачковския манастир, за да се включат в литийното шествие с чудотворната икона с образа на Света Богородица Троеручица. То води началото си отпреди 400 години

Традицията от 17 век беше спазена, предаде NOVA.

За първи път от две години насам най-старото литийно шествие премина без COVID ограничения.  Вярва се, че на втория ден на Великден силата на чудотворната икона е най-голяма. По-рано тази сутрин от манастира беше изнесено копието на чудотворната икона и на ръце занесено до местността „Клувията“.

То по традиция се изнася от Светата обител и се занася до мястото, където е открита и оригиналната икона. От векове образът й е символ на чудото. И днес много вярващи споделят, че им е помогнала.

Венецът, с който е окичен ликът на Божията майка, е дело на Люба Попова. Всяка година тя идва специално, за да впелете уханните цветя. Разказва, че е дълбоко вярваща, защото Богородица й се е явила. „Яви ми се и ми каза: "Искам да ми служиш". Аз попитах „Как?”. „Как ли? Ще отидеш в манастира и ще кажеш, че аз съм те изпратила. Ще плетеш венеца”, разказва тя. 

По време на литийното шествие миряните изминават 6-километровото разстояние от Бачковския манастир до Клувията пеша, носейки на ръце лика на Божията майка. Пътят е дълъг и стръмен. Но всички го изминават с желание и вяра в сърцата. Всеки е тук, воден от своята история за чудодейната сила на иконата. А тази година молитвите са и за мир.

Повече по темата гледайте във видеоматериалите.

Преди 24-години Гергана Гаджева за първи път на този ден идва в обителта, за да измоли от Божията майка най-светлото  рожба.

 "Минах през цялото шествие. Качихме си гори. Молих се на иконата и след една годината наистина на този ден имах дете. След още една година имах още едно дете. Чудото мен ме споходи точно на втория ден на Великден", разкри тя.

 Пораснали, единият на 23, а другият на 22 -години сега са далеч от нея. Големият син е в Нидерландия, а малкият е в Германия.

  За други като Милка Панайотова чудото се случило преди дни. Намерила си работа.

 "Четири месеца стоях без работа. В Асеновград обиколих всички черкви. Не станаха нещата. Обаче не се отчаях. Помолих се на Божията майка да ме измъкне от немотията и веднага започнах", разказа тя.

 Сред стотиците вярващи е и Радомир Спасов, един от мъжете, които носят на ръце иконата по стръмните скали. Твърди, че преди 30-години Богородица спасила майка му.

  "Майка ми беше нападната в нашето жилище с цел грабеж от организирана група от трима човека. Самите те са си мислили, че е вече мъртва и убита, когато са направили обира. Лекарите не са давали надежда, но тя оцеля и се възстанови", спомня си той.

  Всеки е тук, воден от своята история за чудодейната сила на иконата. А тази година молитвите са и за мир. През целия ден потокът от вярващи в обителта не секна. В късния следобед светинята беше върната обратно в манастира.