Време е да разберем как от 34-то място по свобода на медиите стигнахме до 112-то, заяви домакинът на дискусията "Държавата и медиите"

Въпреки че бе специално поканена и въпреки че към нея се очакваше да има доста въпроси, председателят на Комисията за защита на конкуренцията Юлия Ненкова не присъства и не изпрати свой представител на дискусията „Държавата и медиите“, организирана от Министерството на културата. Срещата бе инициирана от служебния министър Велислав Минеков, а КЗК бе поканена да участва в панела „Собственост и концентрация на медиите“. В него бяха обсъдени проблемите на медийната среда, довели до пропадането на България до 112-то място в света по свобода на словото, ролята на КЗК в този процес, непрозрачният начин за придобиването на множество телевизии, радиа, вестници и сайтове през последното десетилетие и т.н., пише вестник Сега.

Както е известно, шефката на антимополната комисия е майка на депутата от ГЕРБ Александър Ненков. В нейния мандат КЗК стана известна с няколко изключително дискусионни доклади и решения, свързани с медийния пазар. Връх на тези решения бе отказът на ръководения от Ненкова орган да разреши на вече покойния чешки милиардер Петр Келнер да придобие медийната група на Нова телевизия. Този отказ бе последвано от почти светкавично разрешение същото да бъде сторено от считания за приближен до партията на Бойко Борисов български бизнесмен Кирил Домусчиев.

Въпреки че също бяха поканени, от дискусията отсъстваха и представители на БНТ. Обществената телевизия не изпрати и журналистически екип, който да отрази събитието. Човек от ръководството на медията бе предвидено да участва във втората част на събитието, озаглавена „Прозрачно публично финансиране на медиите“. За сметка на ръководители и журналисти от БНТ, в дискусията се включиха хора от управата на другите издържани от данъкоплатците медийни организации - БНР и БТА, като от името на телеграфната агенция в дискусията взе участие директорът ѝ Кирил Вълчев. Както „Сега“ вече писа, през последните седмици избухна открит конфликт между служебния министър Минеков и генералния директор на БНТ Емил Кошлуков. До него се стигна, след като Минеков се усъмни в легитимността на решението на СЕМ преди 2 г. да избере Кошлуков за шеф на телевизията. След встъпването си в длъжност министърът на културата призова НОИ и НАП да проверят дали бившият депутат наистина има трудов стаж в телевизията на партия „Атака“. През 2019 г. този стаж помогна на Кошлуков да покрие формалните критерии на СЕМ да оглави БНТ.

В изказването си Минеков не скри, че след изборите в медийната сфера може да се очакват сериозни законодателни промени. „Време е да започнем искрен разговор за състоянието на нашето медийно пространство. Време е да разберем какво се случи през последните 10-15 г. и как от 34-то място по свобода на медиите стигнахме до 112-то. Добре е да си поговорим какво е значението на Съвета за електронни медии? Трябва ли той да продължава в същия политически състав и какви да бъдат неговите отговорности?“, попита Минеков. По време на дискусията стана ясно, че участващите представители на различни журналистически организации като СБЖ, АЕЖ и др. подкрепят идеята нов и съвременен закон да замени Закона за радиото и телевизията, започнал да функционира през 1998 г.

Министерството на културата ще направи работна група за промени в Закона за задължително депозиране на печатни и други произведения, свързани с регистъра на медиите в страната, съобщи Мехти Меликов, директор на дирекция „Авторско право“ в МК. Той поясни, че ведомството е пратило въпроси до медийни организации с искане те да направят предложения за подобряване на споменатия закон. „От отговорите, които вече се получиха, виждам, че колегите са мислили по-скоро в посока как да направим този закон да бъде по-лесно приложим и как изискванията на закона да не се превръщат в административна тежест“, коментира Меликов.

През 2018 г. с гласовете на ГЕРБ, ДПС и "Обединени патриоти" печатните, електронните и онлайн медиите в България бяха задължени да посочват на сайтовете си информация за действителния си собственик, а също и да декларират в Министерството на културата "всяко получено финансиране през предходната календарна година, неговия размер и основание, включително данни за лицето, извършило финансирането". Срокът за декларирането е краят на юни всяка година.

Скандално

От СЕМ избегнаха ясен и конкретен отговор на въпрос на „Сега“ не се ли концентрира прекалено много власт в медийния регулатор, който от 22 декември м.г. е натоварен със задачата да следи не само съдържанието на програмите на телевизиите и радиата, но и да води електронен регистър на интернет медиите, произвеждащи видеосъдържание. "Тъй като вече почти всички онлайн медии качват видеоматериали на сайтовете си, в един момент вие ще се превърнете в свръхрегуратор, който ще наблюдава всички медии. В същото време въпросните онлайн медии вече получават писма, че за тази си функция, която ви е вменена от държавата, вие искате заплащане като за някаква услуга. Без всъщност тази услуга да е потърсена от вас. Защо оттук-нататък ние ще трябва да ви плащаме? Как си представяте тази дейност и с какъв ресурс смятате да надзиравате абсолютно всички медии в България", попита представителят на "Сега" Светослав Терзиев.

"Всички такси, които СЕМ събира по закон, влизат в държавния бюджет. Съветът няма финансови взаимоотношения с нито една медия извън ангажимента на регистъра. Изменението, което се случи в края на м.г., беше имплементиране на директива на ЕС. Тя се имплементира и във всички европейски законодателства за регистрация на всички аудио-визуални медийни услуги. Намирам вменяването на повече ангажименти към СЕМ за изключително и вярвам, че по този начин медийната среда ще се изчисти. В тази сфера имаше абсолютна свободия. Никой по никакъв начин не можеше да наложи някаква регулация върху езика на омразата, върху нецензурното съдържание. Режимът на регистъра ще бъде уведомилен и не виждам кое би могло да затрудни медиите", отговори членът на СЕМ Розита Еленова.