Българска стопанска камара /БСК/ стартира нова рубрика в своя сайт със заглавие: Стига вече!

От работодателската организация посочват, че правят това „в отговор на някои непремерени изказвания на политици и представители на институциите”., предаде БГНЕС.

Вътрешният министър Румяна Бъчварова проведе вчера пресконференция , на която на няколко пъти заяви „Стига вече!”.

„По-нелепа декларация от тази на КРИБ, отдавна не сме срещали”, коментира тя поисканата й от бизнеса оставка, ако не бъде разкрито убийството на собственика на модна къща „Агресия” Александър Антов. Според Бъчварова в тази декларация ясно личи личният мотив и очевидно няма достатъчно добро познаване за работата на МВР и отговорностите на министъра. „Бизнесмените не са специална привилегирована група за МВР, МВР има отговорност към всички български граждани”. Тя отбеляза, че „проблемите на българския бизнес се коренят в неговия генезис - признатия факт за нелоялната конкуренция и невъзможността на съдебната система да се справи с проблемите. Досега не съм чула становище по този въпрос” обяви тя призова: „Стига вече, време е да се отнасяме сериозно с МВР, ако искаме то да работи и да има резултат”, заяви Бъчварова, видимо изнервена.

Другият й стон бе предизвикан от нападки срещу МВР, израз на които са твърденията, че министерството не се управлява. „Аз управлявам МВР. Стига вече!”, призова тя и обясни, че всеки, който говори срещу МВР, работи срещу националната сигурност.

Тя обясни още, че обществото има нужда да се назовават нещата такива, каквито са. „От тук нататък ще изразявам моята позиция и действия. Няма да има политически репресии, а тълкуване на мнението. МВР не е случайна институция, МВР не е дъвка за всеки. Как ви изглежда тази ситуация за всички неща, които се пишат за МВР”, запита тя определи, че „по медиите ще ги познаете” и се обърна към медиите със „Стига вече!”.

Именно тази поредица от препоръки на вътрешния министър предизвиква работодателската организация БСК да постави на сайта си новата рубрика „Стига Вече!”. В нея без коментар ще бъдат публикувани статистически данни и други обективни факти. В първата рубрика се посочва:

„Първата публикация в новата рубрика посвещаваме на задочния спор между представителите на бизнеса и правителството относно ефективността на работа на правоохранителните органи.

По данни на Евростат:

България води класацията в Европа (ЕС-28) по проявления на престъпност, насилие и вандализъм с ниво от 26,8% за 2014 г. при средно за ЕС 14%, за Румъния – 14,9% и Гърция – 16,1%. Под средноевропейските равнища на престъпност са държави като Латвия (13%), Естония (12,13%), Кипър (11,9%), Словения (10,1%), Полша (6,4%) и Хърватска (2,5%).

Сред 27-те държави-членки на ЕС България е страната, в която частните услуги за сигурност заемат най-голям дял в нефинансовия сектор на икономиката, а заетостта в сектора през 2013 г. нараства с темпо от 2,7% годишно, при средното ниво за ЕС (-0,2%).

Общият размер на годишните разходи за сигурност и охрана в периода 2010-2014 г. са нараснали с над 30 на сто – от 1,872 млрд. лв. през 2010 г. на 2,5 млрд. лв. през 2014 г., което се равнява на 2.5% от БВП през 2010 г. и 3% от БВП през 2014 г.

Успоредно с ръста на бюджетните разходи за вътрешен ред и сигурност, нарастват и разходите за частна охранителна дейност (ЧОД), като последните растат с по-големи темпове. През 2010 г. разходите за ЧОД са били 340 млн. лв. годишно, а през 2014 г. - 905 млн. лв.

По данни на МВР:

Разкриваемостта на престъпленията трайно намалява, като от 44,3% през 2010 г. спада до 37,6% през 2014 г. Данните са следните: от 65 130 разкрити престъпления през 2010 г. намаляват до 42 830 през 2014 г.

Разкриването на престъпления става все по-скъпо на данъкоплатеца: През 2010 г. за разкриването на едно престъпление държавният бюджет е отделял 2 352 лв., а през 2014 г. – 3 723 лв.

Стойността на разкритите икономически престъпления е намаляла почти 3,5 пъти – от 504 млн. лв. през 2010 г. на 149 млн. лв. през 2014 г., като за всеки 1 лев разкрити щети от икономически престъпления държавният бюджет е инвестирал 3,04 лв. през 2010 г. и 10,73 лв. през 2014 г.

Трайно намалява броят на регистрираните от полицията престъпления (от 147 025 бр. през 2010 г. на 114 004 бр. през 2014 г.), но според социологическо изследване от м. септември 2013 г., около 30% от престъпленията не се съобщават на полицията.

Расте броят на регистрираните убийства – от 399 бр. през 2011 г. на 434 бр. през 2014 г.

През 2015 г. беше възстановена нормативно отменената през 2013 г. практика за предоставяне на дарения на МВР. Даренията от общински или държавни фирми са форма на скрито финансиране.

Има тенденция към възстановяване и разширяване на практиката за създаване на търговски дружества в системата на МВР. Внесеният в НС в края на 2015 г. проект за промени в Закона за МВР се предвижда създаването на Държавно предприятие „Център за предоставяне на услуги“, вместо приватизиране на дейностите.