Двеста и трийсет метров вълнолом е изникнал между февруари 2018 и ноември 2019 г. пред морския сарай на Ахмед Доган – показват сателитни снимки, които Биволъ анализира.

Институцията, която трябва да съгласува това строителство в акваторията, която е изключителна държавна собственост, е МРРБ. Оттам засега не казват кой и как е построил впечатляващото съоръжение.

Пристанището на Доган преди строителството. Снимка от Google Earth от февруари 2018 г.

Пристанището на Доган след строителството. Снимка от Google Earth от ноември 2019 г.

Справка в Кадастъра показва, че новият вълнолом е придобил отделен кадастрален номер на поземлен имот 07079.831.346 с площ площ 5838 кв. м. Той е узаконен съвсем наскоро в началото на годината със Заповед за изменение на КККР № 18-2034-24.02.2020/24.02.2020 г. на НАЧАЛНИК НА СГКК – БУРГАС. В публичният регистър на Кадастъра обаче няма следа от тази заповед. Там не е отбелязано и чия е собствеността на съоръжението.

Новият вълнолом е отбелязан в Кадастъра.

На скиците в Кадастралния регистър самата вече построена кейова стена обаче не е нанесена. Тя присъства само като проекция, скицирана в морето. Според закона за кадастъра, обектът не може да бъде приет, без да бъде задължително заснет и нанесен в кадастралната карта.

На най-новите сателитни снимки се виждат и няколко постройки, които са вдясно от пътя, водещ до Сараите. Те пък изобщо не са нанесени в Кадастъра и не е ясно какво е тяхното предназначение и дали имат редовни строителни книжа. Тяхното строителство може да се датира от преди започването на вълнолома, като те са довършени преди него, вероятно около средата на 2019 г.

Интересно е, че в Кадастъра сградите на луксозната резиденция се водят официално като…. 2 хангара за лодки и една административна сграда – всичките само на по 1 етаж! Т.е. в регистрите липсват данни за многоетажния луксозен дворец на Доган.

Биволъ изпрати запитвания до всички компетентни институции, които имат отношение към собствеността на имота с вълнолома и неговото управление: МРРБ, Областна управа и Община Бургас. Поискахме да ни бъдат предоставени данни и документи за собственост, инвестиционното предложение, разрешението за строеж, данни за изпълнителите и строителния надзор, както и актове за приемане на обекта. До момента на публикацията отговор не дойде от нито една от институциите.

Приватизирал ли е Доган държавното пристанище?

В поредица от разследвания на Биволъ от 2014 до 2016 г. /виж тук/ показахме как са били нарушени основни изисквания и законови положения, за да бъде построен луксозен дворец на най-стратегическото място в Бургаския залив – нос Чукалята в парк “Росенец”. Разкрихме как е придобита земята и генетиката на усвояването на обществената собственост.

Тя тръгва от подаряването от правителството на Иван Костов на всички имоти на НХК /към които спадат и имотите на Сарая, заедно с около 300 дка крайморски терени в парк Росенец/ на руския концерн “ЛукОЙЛ”. Теренът на нос “Чукалята” е бил ползван по времето на социализма като яхтено пристанище на Нефтохим и граничен пост за радарно и визуално наблюдение, поради своята изключителна стратегическа точка. След приватизацията на собствеността на НХК, терените в парк Росенец се прехвърлят на фирма свързана с Валентин Златев, която от своя страна ги препродава. Така в крайна сметка, бившият яхт-клуб на Нефтохим, заедно с прилежащата база, става една от “перлите в огърлицата” в собствеността на корпоративния обръч на Доган – фирмата “Хермес Солар”. Сараят се води по документи “Водна спортна база” и е осъществен с кредит от фалиралата КТБ за около 20 млн.лв. отпуснати по проект за ….Фабрика за фотоволтаични панели. Фабрика няма, банката е измамена. По-късно КТБ фалира и кредитът по “схема” се прекредитира в ПИБ. За сметка на това парите са изхарчени за строежа на огромен луксозен феодален палат и отцепената около него екстериториална част от българското крайбрежие.

Сараят през 2016 г. снимка Биволъ

Още при строежа на обекта беше ясно, че той е в нарушение на нормите за височина по крайбрежието съгласно ЗУЧК. Сградата е проектирана от най-скандалния по бетонирането на българското Черноморие арх. Калин Тихолов, известен още като архитектът на ДПС. Извисяващата се на 18 м височина кула в средата на Сарая е квалифицирана от Тихолов като “архитектурен елемент” и недопустимо е узаконена от Община Бургас, въпреки, че това е обитаема част от сградата и не представлява никакъв “архитектурен елемент”. Няколко закона са потъпкани и всички институции си затварят умишлено очите пред грозната картина.

След като построява сарая, през 2016 г. Доган прави постъпки да се сдобие и с пристанището, на което домува неговата яхта “Хермес” с рег. № Вн 7264”, заснета от Биволъ. Дотогава кеят се води държавна собственост и се стопанисва от областния управител Вълчо Чолаков, назначен от ГЕРБ представител на СДС и Реформаторския блок във второто правителство на Борисов.

От кореспонденция на Чолаков и “Хермес Солар”, получена от Биволъ по реда на ЗДОИ стана ясно, че тече промяна в кадастралната карта, като областният управител не е възразил срещу нея. В същата кореспонденция “Хермес Солар” изразява недвусмисленото си намерение да приватизира имота и той да бъде деактуван като частна собственост. /виж тук/. Оттогава не е ясно какво се случва с пристанището по документи, чия собственост е то в момента и кой е построил внушителния вълнолом, зад който вече може да се приютят много по-големи яхти.

Община Бургас гласува “до дупка” за да осигури недосегаемостта на Доган

Преди около 3 седмици Община Бургас направи всичко възможно за да деактува публичната си собственост около Сарая на Доган в частна, за да бъде осигурена пълна недостъпност на крайбрежната зона от страна на граждани. Това влиза в пряко нарушение на Конституцията на Република България, категорични са юристи.

Срамното узаконяване става на сесия на Общинския съвет в Бургас на 27.04.2020 г. Само ден преди заседанието на местния парламент, на 27.04.2020 г. кметът на Бургас Димитър Николов (зам.-председател на управляващата партия ГЕРБ) входира Докладна записка от 47 страници, с която иска промяна на уличната мрежа в част от парк „Росенец“. Време напълно недостатъчно на съветниците да се запознаят в дълбочина с материалите по нея, за да реагират законосъобразно и да вземат най-целесъобразното за избирателите си решение, с което не увреждат обществения интерес и не погазват върховенството на закона. 

Докладната записка  № 08-00-10030/24.04.2020 г. на Димитър Николов – кмет на Община Бургас, относно: “Одобряване на изменение на ПУП-ПРЗ за кв. 1, кв. 2 и кв. 10, в територията на лесопарк “Росенец”, гр. Бургас” (т. 41 от Дневния ред), е приета от общински съвет в нарушение на Закона за общинската собственост (ЗОС) и Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти на община Бургас, съгласно които от публична в частна може да бъде преобразувана общинска собственост с гласовете на 2/3 от съветниците. Тя не е минала и за обсъждане през комисиите на местния парламент. При гласуване на предложението не се събират достатъчно гласове „ЗА“ и решението не се приема от общинските съветници. Тогава в заседателната зала започва лют спор, кореспондиращ със скандал, и се дава 15-минутна почивка, в която е започнало уговаряне – предложението да бъде прегласувано и прието.

Предложението на кмета Димитър Николов, който е и зам.-председател на управляващата партия ГЕРБ, включва преобразуване от публична общинска собственост в частна общинска собственост на улици, водеща към бреговата ивица в близост до Доган сарай, като след това по предварителен договор идеални части от тях бъдат прехвърлени чрез заменки на две фирми – „Хермес Солар“ ООД и „Стрейтлайн“ ЕАД (свързвани в публичното пространство с Ахмед Доган).

Дори в разгара на извънредното положение и масовата социална карантина двете фирми са продължили да си прехвърлят фиктивно собственост върху различни терени и обекти на нос Чукалята.

В Докладната записка, не е упоменато, разбира се, че общинските пътища ще бъдат продадени, за да станат собственост точно на тези 2 фирми.  При проследяване на точното местонахождение на процесните имоти по Кадастралната карта на Бургас, се установява, че Общината заменя идеални части от три улици – публична общинска собственост (фиг. 130, 131,132 и 133 с други терени, като така се увеличава периметъра между Сарая и преминаващи в близост „нежелани гости“, искащи да стигнат до бреговата ивица. Достъпът до морето става невъзможен за обикновените граждани, защото се прегражда от частни имоти. Подготвен е и предварителен договор за продажбата. 

Наглостта и презумпцията за “Надзаконие” беше демонстрирана преди броени дни, когато частни гардове на Доган забраниха на журналистите достъп до бреговата ивица, когато избухна пожар в Сараите. Аргументът на мутрите, присвоили си правото на личното законодателство беше, че пътят вече е частна собственост, независимо, че дори и незаконосъобразното решение на ОС съвет в Бургас да хариже пътищата на Доган не е влязло в сила и това ще отнеме чисто формално поне около месец.

При абсолютно погазване на закона и правилата, докладната записка е подложена на ново, второ гласуване. Това автоматично превръща взетото решение в незаконосъобразно, въпреки че предложенията са приети с 40 гласа „ЗА“ при втория опит. Странно как за няколко минути в специално определената пауза общинските съветници са били принудени да си променят мнението и съответно волята на 180°.  Ето и пост в социалната мрежа, който общинският съветник Иво Баев е споделил за скандалната сесия и “гласуването до дупка”, за да бъде удовлетворен хатъра на Доган.

Нормативната рамка – 2/3 гласа „ЗА“ от общия брой на всички общински съветници за приемане на решене, свързано с преобразуване на общинска собственост от публична в частна, не е изпълнена при редовно проведеното гласуване. В нарушение на закона и Правилника за работата на Общинския съвет, предложенията са подложени на второ гласуване след 15-минутна почивка, за да се получи желаният резултат.

„Прегласуването“ в същността си е незаконосъобразно, а процесът по гласуването с „втори опит“ след редовно гласуване е незаконен. Освен незаконосъобразни, предложенията за ликвидиране на точно определени общински улици и изграждането на нова в чужд интерес, е и нецелесъобразно, защото не обслужва обществените потребности, ощетява финансово данъкоплатците и ограничава правата им – достъп до изключителна държавна собственост, каквито са бреговата ивица и плажът. В същото време с тази докладна записка на Димитър Николов се удовлетворяват предимно косвено и пряко частни и корпоративни интереси.

С Докладаната на Николов, освен отдаването на единствения общински път на Доган, се взема решение и  „за осигуряване сигурността на частната рафинерия“ на „ЛукОЙЛ“, чиято екстериториална база се намира в съседство със Сарая. По външната й ограда трябва да бъде построен  общински път, по който да се движи, вероятно по-комфортно, охраняващият въоръжен караул на руската база.

С незаконосъобразното решение на Общински съвет – Бургас се узаконяват и серия други корупционни практики и незаконни действия, свързани с летния сарай на Ахмед Доган и нефтобазата „ЛукОЙЛ“ в парк „Росенец“ – руски анклав на българска територия. Казуси, които Биволъ е разследвал през годините и подробно е описал в свои статии. (тук, тук, тук, тук, тук). 

КОЙ гласува ЗА Модела #КОЙ!

Поради надделяващия обществен интерес около скандалния морски Сарай на Ахмед Доган и цялата публична и институционална вакханалия на беззаконието и корупцията, свързани с него, Биволъ публикува имената и партийната принадлежност на съветниците, както и начинът по който са гласували феодалната неприкосновеност и узаконяването на частна зона от българското крайбрежие на вечния Лидер на ДПС – Ахмед Доган. Нека всеки читател сам и по съвест направи своите собствени изводи и заключения:

Гласувалите със „ЗА“ общински съветници на Бургас, за незаконното приемане на предложенията в докладната записка на кмета Димитър Николов, са:

ГЕРБ – Анелия Тодорова Иванова, Антонио Христов Душепеев, Бойчо Стоянов Георгиев, Борис Петров Ангелов, Веселин Матеев Пренеров, Виолета Маркова Илиева, Георги Иванов Маринчев, Георги Петров Дракалиев, Димчо Грудев Грудев, Евелина Василева Михалева, Ивайло Димитров Колев, Иван Георгиев Гаврилов, Калояна Живкова Петкова, Красимира Семова Маркович, Николай Георгиев Стоянов, Пеньо Николов Мечков, Петър Тотков Статев, Севдалина Христова Турманова, Сотир Николов Сотиров, Тодор Жаков Йосифов, Тони Артюн Минасян, Юлиян Жеков Кулев, Юлиян Христов Георгиев

БСП – Йордан Георгиев Георгиев, Павел Маринов Маринов, Чанко Миндов Мирчев

ДПС – Шерафет Асан Мехмед

НФСБ – Боян Диянов Дяков, Милен Ненчев Ненчев

СДС – Георги Митев Митев, Станимир Димитров Апостолов

„Средна европейска класа“ /СЕК/ – Георги Събев Събев, Кирил Кирилов Начев

„Демократична България“ – Димитър Георгиев Найденов

„Движение България на гражданите“ – Живко Иванов Табаков, Костадин Евгениев Андонов, Манол Божидаров Тодоров, Стоян Демирев Грозев

„Ние, гражданите“ – Стоян Иванов Колев

Гласували „ПРОТИВ“:

„Възраждане“ – Диян Тодоров Георгиев

„Средна европейска класа“ /СЕК/ – Константин Живков Бачийски

Гласували „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ“:

„Средна европейска класа“ /СЕК/ – Красимир Калудов Тодоров, Христина Иванова Секлемова