Отношението към бежанците на полско-беларуската граница показва ясно до каква степен се е ожесточила политиката на ЕС

Европа се стреми само да се барикадира и изолира, пише Барбара Везел, цитирана от Deutsche Welle.

Бежанската политика беше част от програмата на последната среща на върха на Европейския съюз през октомври. И лидерите на 27-те отново се разделиха без да начертаят общ път: намаляването на натиска върху страните в Южна Европа, преразпределянето на мигрантите и изграждането и финансирането на съоръженията по външните граници продължават да са спорни теми. Колко високи трябва да бъдат крепостните стени на Европа, ако не иска напълно да се откаже от основополагащите си ценности? Политическата тенденция е към още по-сериозна изолация.

Над 1000 километра огради 

12 държави, сред които Полша, балтийските републики и Австрия, поискаха през октомври европейски пари за изграждането на стени и бариери по външните си граници. Последните месеци показаха, че миграционният натиск не намалява, заяви новият канцлер във Виена Александър Шаленберг. По данни на Европейската агенция за гранична и брегова охрана - Frontex, тази година 135 хиляди мигранти са достигнали територията на ЕС, т.е. 50 процента повече в сравнение с 2020-а година. Въпреки това стойностите са далеч по-ниски от пиковете на миграцията през 2015-а, когато над един милион души стигнаха до портите на Европа. 

Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен първоначално попари надеждите за европейско финансиране: "Комисията и Европейският парламент отдавна поддържат мнението, че бодлива тел и стени няма да бъдат финансирани". Но когато председателят на Европейския съвет Шарл Мишел отиде във Варшава, за да потвърди солидарността на ЕС пред полското правителство, той заяви обратното. "Води се дебат дали физическата инфраструктура може да бъде финансирана от Европейския съюз", каза Мишел. "Трябва да се изясни способността на ЕС да демонстрира своята солидарност към държавите, които са на първа линия и защитават своите национални граници, които са и външни граници на ЕС."

Иначе укрепването на границите отдавна е в ход. Унгария беше първата държава, която през 2015-а година започна да строи огради по своята граница и така отклони балканския маршрут. Примерът на Будапеща бе последван от Гърция, България и други държави и по този начин по външните граници на ЕС се появиха около 1000 километра гранични съоръжения. 

Хиляди мигранти са ограбени и прогонени

От години европейски кораби отблъскват лодките на мигрантите обратно в либийски води, където ги събира местната бреговата охрана. Италия официално си партнира с Либия, като снабдява тамошната брегова охрана с обучение и техника, игнорирайки условията в либийските лагери, където мигрантите биват ограбвани и измъчвани.

От Гърция, Хърватия и България също идват съобщения за насилствено прогонване на мигрантите, на които по незаконен начин им се отнема шанса да кандидатстват за статут на европейска територия. Върховният комисар на ООН за бежанците Филипо Гранди не спести критиките си при последното си посещение в Европейския парламент. "Настоящите практики на някои държави са тревожни: стените и бодливата тел, насилствените отблъсквания, при които мигрантите биват бити, събличани и хвърляни в реки или в морето", каза Гранди. "И опитът за заобикаляне на задълженията чрез плащания на трети страни, за да поемат те отговорността."

Неправителствената организация "Border Violence Monitoring Network" съобщава, че между началото на 2020-а и лятото на 2021-а година Гърция е отблъснала 6000 мигранти по суша и вода, в някои от случаите насилствено. Според Датския съвет за бежанците, в Хърватия случаите са над 18 хиляди. В същия период ООН е регистрирала 15 хиляди подобни случая в Либия.  

Бежанците са предимно от Сирия, Афганистан, Венецуела и Колумбия

По време на дебата в Европейския парламент евродепутатът от Европейската народна партия Йерун Ленарс защити все по-враждебните настроения в много страни членки. "Виждате, че много хора, които в момента искат да стигнат до Европа, не са бежанци и, че с процедурите за предоставяне на убежище се злоупотребява от тези, които не се нуждаят от международна закрила за сметка на хората в нужда", заяви Ленарс. "Виждате как престъпни банди превръщат миграцията в бизнес за милиарди долари и виждате диктатори, които използват миграцията в хибридната си война срещу ЕС."

Външната граница на ЕС между Литва и Беларус

Това схващане произтича от факта, че в определени периоди в Италия пристигат големи групи мигранти от северноафрикански държави като Тунис, Мароко и Алжир, които по правило нямат право на бежански статут. В официалната статистика на ЕС през 2020-а година обаче най-често доминират мигрантите от Сирия, Афганистан, както и Венецуела и Колумбия, които търсят убежище предимно в Испания. Следват Иран, Пакистан и Турция. За тези мигранти не може да се твърди, че нямат нужда от защита. 

В някои европейски държави, възприемани доскоро като либерални убежища за мигрантите, като например Дания, политическите настроения се промениха драстично: в противоречие с препоръките на международните организации, датското правителство иска да принуждава сирийските граждани да се връщат бързо в родните си места под претекста, че някои части на страната като столицата Дамаск например били сигурно място за тях.  

Къде остана хуманността? 

Нидерландската евродепутатка Софи инт Велд припомня, че когато преди 70 години е била подписана Женевската конвенция за бежанците, милиони европейци са търсили убежище извън родната си страна. "За щастие днес сме най-сигурният, богат и свободен континент на света. Забравили сме 1951-а година и вместо да помогнем на бежанците, сме на път да превърнем Европа в затворена общност", казва Софи инт Велд. "И когато чуя председателя на Европейския съвет да казва - да, разбира се, че ЕС може да плати за изграждането на стени по границите - сърцето ми изстива."

Тази ограда дели Гърция от Турция

Предстои да се види каква ще е позицията на бъдещото правителство на Германия, но в европейските столици тези, които държат на защитата на бежанците, не са много. Министър-председателят на Люксембург Ксавие Бетел беше един от малкото, които в дебата за кризата на полско-белоруската граница на срещата на върха през октомври акцентира върху хуманитарната страна: "Тези хора не се третират правилно от европейските държави", каза той. "Организираната миграция трябва да остане възможна. Трябва да намерим верния баланс", призова той.