Бързи влакове препускащи със 160 км/ч, управлявани от жени машинистки. Нови и чисти вагони с wi-fi и кетъринг. Телематика контролира движението на "умни“ локомотиви и след 4 часа и половина безшумно прелитане по новите релси по железопътната магистрала София – Бургас пътниците се озовават на морския бряг.

Това би трябвало да се случи през 2026 г. според българския план за възстановяване и устойчивост, финансиран от Европейския съюз, пише Медиапул. Предвидените инвестиции възлизат на около 1 млрд. лева без ДДС. От държавния бюджет ще бъдат дадени още около 300 – 400 млн. лв., а други над 1.4 млрд. лв. се очакват от кохезионните фондове на ЕС. Така около 3 млрд. лева трябва да влязат в българските железници през следващите 7 – 8 години. На фона на около милиард лева, наливани в пътища годишно, те не изглеждат никак много.

Дали железниците ще обърнат тренда, предстои да се види. С днешна дата картината не дава поводи за оптимизъм. Изпушващи или подпалващи се локомотиви, студени и мръсни вагони, прехвърляни пътници от влак на автобус, за да стигнат до крайната дестинация.

След промените през 1989 г. българските железници потънаха. Опитите да се възстановят, след влизането на страната в Европейския съюз през 2007 г., засега става бавно и мъчително. А Европа и светът залагат на железопътния транспорт като по-чист, бърз и удобен. Неслучайно един от най-богатите хора в света Бил Гейтс има акции в Националната железопътна компания на Канада.

У нас обаче железопътният транспорт изпадна в немилост за сметка на автомобилния. Към момента България има изцяло една изградена скоростна жп магистрала от Пловдив до турската граница, по която новите локомотиви "Смартрон" могат да развиват скорост от 160 км/ч. За сравнение в Западна Европа с тази скорост влаковете са се движили през миналия век, а днес обичайната е 200 км/ч, ако изключим свърхскоростните влакове във Франция, Япония и Германия, които достигат двойно по-висока скорост.

Строителството на жп магистрала "Тракия“ между София и Бургас закъснява и новият ѝ пусков срок е 2030 г. Пак за тогава, според плановете, трябва да се случи и електрификацията на линията до втория мост на Дунав при Русе. А по скоростна жп линия София – Скопие би трябвало разстоянието да се взима за час през 2025 г., поне такива бяха обещанията на транспортния министър Росен Желязков.

За нови влакове - 312 млн. лв.

И ако изграждането н железопътната инфраструктура бавно и мъчително напредва с помощта на европейските фондове, едва в края на третото правителство на ГЕРБ дойде ред и за обновяването на подвижния състав на железниците.

Стратегията беше първо да се изплатят натрупаните близо един милиард лева задължения към кредиторите, да се направи инфраструктурата и след това да се обнови паркът. Така вече дойде ред и на покупката на първите локомотиви и реновирането на вагони със средства от държавния бюджет, като направените поръчки през миналата година надхвърлят 338 млн. лв. без ДДС.

"БДЖ Пътнически превози“ подписа два договора за реновиране на вагони с български компании. Единият е за обновяването на 7 стари вагона с фирма "Коловаг" за 3.45 млн. лв. без ДДС. Срокът за изпълнение на поръчката беше до края на 2020 г. и би трябвало вагоните вече да са в експлоатация, но управляващите все още не са се похвалили с тази придобивка. Другият договор е с "Вагонен завод – Интерком" АД в Дряново за модернизацията на 8 пътнически вагона за 4.15 млн. лв. без ДДС, които би трябвало да са готови през тази година.

Междувременно пристигнаха първите "умни“ локомотиви по договора със "Сименс“.Първоначално той предвиждаше доставката на 10 локомотива "Смартрон“ за 57.5 млн. лв. без ДДС до средата на годината, но няколко месеца след подписването му – в края на 2020 г. с анекс бяха поръчани още 5 локомотива за 27.1 млн. лв. без ДДС, които трябва да бъдат доставени до края на 2021 г.

В процес на договаряне е доставката и поддръжката на 16 нови електрически мотрисни влака за "БДЖ-Пътнически превози" за над 246 млн. лв. без ДДС. На финала останаха офертите на "Сименс", "Алстом" и "Щадлер". И въпреки че ценовите предложния са ясни, вече 8 месеца правителството не може да реши с кого от тях да подпише договор. Най-ниска е предложената цена за един мотрисен влак от "Алстом" - 14 852 500 лв. без ДДС, а най-висока е на "Щадлер“ - 16 286 451 лв. без ДДС. Предложението на "Сименс“ е за 15 671 534.18 лв. без ДДС.

Именно ценовите предложения на тримата кандидати обаче са послужили за обосноваване на проекта за покупката на 20 нови електромотрисни влака със средства по Плана за възстановяване и устойчивост. Това може да стане при средна цена на един мотрисен влак от 15 603 495 млн. лв. (близо 8 млн. евро) или общо 312 млн. лв. без ДДС.

Те са необходими, за да се осигури транспортна услуга по електрифицирани железопътни участъци, свързващи София с Варна, Бургас и Свиленград. Към момента тези превози се изпълняват с електрически локомотиви и различни серии пътнически вагони, произведени през 70-те и 80-те години на миналия век. Това прави автомобилният превоз предпочитан. Амбицията е да се обърне тази тенденция и през 2027 г. броят на превозените пътници с железниците да нарасне до 27 млн. от 18 млн. през 2020 г.

Плановете са да се купят 4 или 5 секционни мотриси, с най-малко 280 места. Те ще осигуряват повишен комфорт за пътниците – ще има секции с първа и втора класа, както и специално съобразени с нуждите на трудноподвижните лица. Предвидени са и места за детски колички и велосипеди, видеонаблюдение, wi-fi и възможност за кетъринг зона.

Проектът е насочен и към обучение на жени машинисти, политика на интеграция, която вече е въведена в големите европейски железници, е отбелязано в плана.

Ако ЕС одобри проекта, това ще бъде първият в сферата на обновяването на подвижния състав с европейски средства. Досега България не успяваше да защити включването на БДЖ за европейско финансиране, заради проблема с кредиторите.

За обновяване на жп гари - 78.664 млн. лв.

По Плана за възстановяване има заложени и три проекта за продължаване на политиката за обновяване и развитие на жп гарите по Трансевропейската железопътна мрежа, възлизащ на 78.664 млн. лв. без ДДС.

Те са за жп гарите Мездра (28.664 млн. лв.) и Червен бряг (25 млн.лв.), както и за изграждането на интермодален терминал в Горна Оряховица (25 млн. лв.). Заложено е те да бъдат реализирани до края на 2025 г.

По този начин ще бъде продължена политиката от последните 14 години, през които бяха модернизирани с европейски средства Централна гара в София, както и жп спирките Подуяне, Искър, Казичане, Пазарджик, а сега се правят и жп гарите в Пловдив и Стара Загора.

Изпълнител на тези проекти е Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ).

ИТ хъб за жп инфраструктурата за 267.7 млн. лв.

Изграждането на ИТ хъб за жп инфраструктура в северна България за 267.7 млн. лв. без ДДС е друг проект, кандидатстващ за пари от ЕС. Целта е да се внедрят съвременни осигурителни и телекомуникационни системи, които ще позволяват влаковете да идват по разписание и да има визуален контрол върху състоянието на всички светофори, стрелки и коловози в гарата. Така дежурният ръководител движение ще може да взима правилни и навременни решения, за да се избегнат трагични инциденти, като този в Хитрино например.

За целта се предвижда да бъде изграден автоматизиран хъб за управление на информацията в НКЖИ. Платформата ще има три модула - за управление, интеренет на нещата (IoT модул) и мобилно приложение.Така ще се обединява информацията от използваните различни системи в НКЖИ като видеонаблюдение, SCADA, ГИС, експлоатационни паспорти, кабелна мрежа, тунели и т.н.

Амбицията е проектът да бъде реализиран до 2026 г. по направленията София – Мездра, Мездра – Горна Оряховица, Горна Оряховица – Каспичан, Русе – Горна Оряховица, Карнобат – Синдел, Каспичан – Синдел. В дейностите на проекта е заложено още да бъдат изградени соларни централи за добив на електроенергия в района на железопътните гари за нуждите на НКЖИ, както и ново LED осветление в района на 120 жп гари и спирки. В жп участъка София – Карлово – Филипово пък ще бъде направена оптична кабелна мрежа и ще се монтира цифрова телекомуникационна апаратура.

Тягови подстанции за 273.2 млн. лв.

Последният голяма проект, свързан с жп инфраструктурата по Плана за възстановяване и устойчивост, е за модернизация на 20 тягови подстанции и на 21 секционни постове, както и изграждане на система, обединяваща телеуправлението и телесигнализацията SCADA.

В обхвата на проекта влизат и 3 релсови самоходни специализирани машини за дигитализация и визуализация на параметрите на контактната мрежа. Заложено е още и доставка на диагностична мобилна лаборатория със собствено задвижване на жп ход за геометрични, оптични и ултразвукови измервания и записи за определяне на състоянието и местоположението на обекти и елементи на железопътната инфраструктура.

Индикативната стойност на целия проект е 273.2 млн. лв. без ДДС, а целта е да бъде раелизиран до 2026 г.

Внедряването на системата SCADA дава възможност за автоматично управление и наблюдение както от подстанцията, така и дистанционно от диспечерските центрове, което ще допринася за цифровизацията и дигитализацията в железопътния сектор.

Планираното въвеждане на системата SCADA засяга изпълнение на проекти за изграждане и оборудване на тягови подстанции, а не на системи за управление на жп трафик и не е свързано с оборудването с ERTMS (ETCS и GSM-R).

SCADA и ERTMS са две различни системи. Това уточнение е важно, защото внедряване на ERTMS по жп линии ще се прави по програма "Транспортна свързаност“ 2021-2027 г. и при възможност по Мехнизма "Свързана Европа".

Системата SCADA дава възможност за автоматично управление и наблюдение на енергийните съоръжения както от подстанцията, така и дистанционно от диспечерските центрове. Системата ERTMS гарантира безопасността на движението и дава възможност за извършване на обективен, непрекъснат и независим от машинистите на влака контрол върху условията, при които се извършва движението на влаковете в гарите и в междугарията.