След шестмесечни преговори и четири отлагания България получи зелена светлина от Европейската комисия за плана си за възстановяване и устойчивост

Срещу него София ще получи 6.27 млрд. евро (12.5 млрд. лв.) безвъзмездно от европейския бюджет, за да изпълни 53 проекта и 47 реформи до края на 2026 г. Това е около 10% от БВП на България, което сред най-високите суми на глава от населението в ЕС.

Проектите са разпределени в четири области: зелен и цифров преход, модернизация, социални дейности, образование и здравеопазване. По тях България е посочила, че преследва 346 постижения и цели, по които изпълнението ще бъде оценявано от Брюксел. Всички проекти трябва да бъдат завършени до края на 2026 г., а парите за неприключените ще бъдат загубени.

Българското правителство е решило да не се възползва от възможността да ускори възстановяването като вземе нисколихвен заем от ЕС, но може да промени намеренията си до август 2023 г. и да кандидатства за кредит с допълнителни реформи, пише Дневник.

Зелен преход и въглищни централи

За изпълнение на климатичните цели на ЕС в плана са предвидени най-много средства - 58.9% от цялата сума или около 3.7 милиарда евро.

В плана е записано задължение да не се изграждат нови електроцентрали на въглища, а съществуващите да бъдат затворени най-късно до края на 2038 г. Според високопоставен служител на Европейската комисия промяната в енергийната ситуация заради санкциите, предизвикани от войната в Украйна, няма да повлияе на ангажимента на България и той не може да бъде разсрочен.

Най-много пари са предвидени за увеличаване на производството на енергия от възобновяеми източници - 1.7 млрд. евро, като тук са включени не само изграждане на соларни и вятърни мощности и на батерии за съхраняване на енергията, но и реформи като изработването на закон за вятърни централи в морето, какъвто сега няма, либерализация на пазара за енергия, въвеждане на общ билет за всички видове транспорт, създаване на нискоемисионни зони в градовете и увеличаване на парка от автомобили с ниски или нулеви СО2 емисии.

942 млн. евро са предвидени за подобряване на енергийната ефективност и саниране на частни обществени сгради, като България поема ангажимент да намали енергийното им потребление с 30%. 666 млн. евро ще бъдат вложени в купуването на жп вагони и локомотиви, електрификацията жп линии и създаване на интермодално пристанище в Русе.

Цифровизация на България

Правителството иска да похарчи за подобряване на цифровизацията и свързаността 1.6 млрд. евро или 25.8% от общата стойност на плана за възстановяване. Властите залагат развитие на 5G мрежа и по-ефективно използване на радиочестотния спектър.

Най-голяма част от парите за цифровизация е планирано да се похарчат за развитие на дигиталните умения на населението - 319 млн. евро. Тук са включени центрове за обучение, създаване на национален портал за дистанционно обучение на възрастни.

297 млн. евро ще бъдат вложени в цифровизация на администрацията, като най-много пари са вложени в електронното подаване и получаване на документи, дистанционно водене на съдебни процеси и електронни съдебни регистри. От тези пари ще се цифровизира работата на площите, ще се изгради портал за медицинско диагностициране, ще се дигитализира работата на спешния телефон 112. 75 млн. евро ще отидат за подобряване на енергийната мрежа.

270 млн. евро са заделени за изграждане на цифрова инфраструктура, която да позволи създаването на мрежа за бърз интернет в отдалечени и слабо населени региони, за да се ускори икономическото им развитие. Пари са предвидени за цифровизация на транспорта, дигитализация на музейните, библиотечните и аудиовизуални фондове, компютри за университетите и ИТ решения и киберсигурност на малките и средни предприятия.

Високопоставен служител на Еврокомисията каза, че една от големите им гордости в българския план е че проектите са разположени из цялата страна, а не са съсредоточени само в София и в големите градове.

Бизнес среда, здравеопазване и образование

188 млн. евро са предвидени за подобряване на бизнес средата, като в нея са включени борбата с корупцията, подобряване на системата за обществени поръчки и ограничаване на "ин хаус процедурите" и на търговете с един участник, усъвършенстване на законодателството за фалитите и по-добро управление на държавните фирми. Тук се включва и реформата за наказателната отговорност и отчетността на главния прокурор, за което правителството на Кирил Петков предложи нов механизъм, предвиждащ съдия да може да разследва евентуални престъпления на ненаказуемия сега главен прокурор.

В този портфейл са предвидени икономически помощи за бизнеса, както и развитието на пет индустриални паркове.

Планът ще се използва за финансиране на реформа в образованието, част от която е задължително предучилищно образование от 4-годишна възраст, модернизиране на университети и институти, подобряване на връзката между развойните бази и бизнеса и повишаване на компютърната грамотност. Заложено е създаване на младежки центрове, които да интегрират в обществото уязвими групи, включително ромите.

В здравеопазването посоката на реформи е развитието на доболничната помощ и диагностиката, стимули за привличане на медици и по-разпределение на здравния персонал, ремонтиране на болници и създаване на система за спасяване от въздуха с шест хеликоптера линейки и прилежаща инфраструктура.

Планът за възстановяване предвижда създаване на мрежа за подпомагане на хората в риск от бедност, увеличаване на минималния доход до 2024 г., подобряване на условията за живот на хората с увреждане и на грижи за старите хора. Залага се строителство на повече детски градини и ясли.

Не толкова бързо: Кога ще дойдат парите

Според Европейската комисия България не може да разчита на първо плащане по плана за възстановяване преди втората половина на годината и най-рано след края на лятото. След като София се самолиши от аванс, като се забави с плана, тя трябва да покаже постижения, постигнати със собствени усилия, преди да може да кандидатства за пари.

След положителната оценка, която Урсула фон дер Лайен връчи на премиера Кирил Петков в четвъртък, Европейската комисия ще изпрати предложение за одобрение на българския план на страните членки. Те имат четири седмици да го гласуват. След това Европейската комисия и българското правителство ще трябва да подпишат финансово и операционно споразумения за изпълнението на плана и извършването на плащанията, което се очаква това да отнеме около два месеца. Междувременно българското правителство ще трябва да подготви системата за одитиране и контрол на разходваните средства, да задейства системата за наблюдение на изпълнение на плана, да разпредели отговорностите между органите, които го ще го реализират и да попълни административния им капацитет. Еврокомисията съобщи, че управлението на плана ще бъде поверено основно на Министерството на финансите.

След приключването на административните действия българското правителство ще трябва да кандидатства за плащане, доказвайки постигането на първите показатели. Така за осъществяването на всички реформи и проекти - общо 103, властите ще имат на разположение около 50 месеца, като последното евро трябва да е разплатено до 31 декември 2026 г. Парите за недовършените дейности ще бъдат загубени и ще трябва да бъдат покрити за сметка на българския бюджет.

Очаквания за възстановяване на икономиката

Европейската комисия изчислява, че дори без заемната част, българската икономика ще нарасте с 1.9-2.9 процента само от европейските инвестиции, направени чрез плана за възстановяване. В прогнозата не е включен ефектът от извършените законодателни, административни, здравни, социални и образователни реформи, посочи източник от Комисията. От общия европейски подем българския БВП ще нарасне с още 0.6% до 2026 г. Най-видим ефектът от европейската финансова инжекция ще е в края на финансирането, когато се очаква ефектът от него да надхвърли 3%.