Бил съм при Ванга. Помня как тя изпращаше, посрещаше хората, тогава съм я виждал – разказва Павел Найденов

Години след смъртта на пророчицата Ванга няма българин, който да няма история, свързана с нейно пророчество. Къщата ѝ в Рупите е притегателен център за десетки хиляди, които искат да се заредят с енергията, която чувстват на мястото. В младите си години, далеч преди да бъде бащата на първия роден милиардер Илия Павлов, Павел Найденов също отива до леля Ванга и търси взор в бъдещето чрез нея. Просто тя го стряска със силата си, пише България Днес.

Днес бай Павел вече не помни кога е била експедицията му до Петрич, но няма да забрави какво се е случва край града, в двора на самата пророчица. Всъщност тогавашният работник в сферата на туризма и общественото хранене придружава свой приятел, който има проблем и искал да се посъветва с Ванга как да го разреши. На тръгване от София бащата на Илия Павлов се чудел дали сам да не попита нещо за бъдещето. Но накрая не посмява и дори бърза да си тръгне.

“Бил съм при Ванга. Помня как тя изпращаше, посрещаше хората, тогава съм я виждал – разказва Павел Найденов. – Имаше един човек, когото придружавах, от Челопечене беше, та неговият син нещо не беше добре психически. Той отиде да пита, да се съветва какво да стори, може ли нещата с детето му да се оправят. Още щом влязъл, Ванга му казала да отиде във Военна болница, там има човек, който ще помогне на детето. И вярно – така се получи. Бях много впечатлен и по-късно мислех и аз да отида, да чуя какво има да ми казва. Ама така и не отидох”.

Докато Павел Найденов седи и чака пред вратата на пророчицата, се случва нещо, което го поразява, разказва и днес той с учудено изражение на лицето.

“Имаше там насред двора ѝ един достолепен човек с бели коси, поне така ми се е виждал на мен и така помня, и една по-млада жена с него. Двамата нещо се гъделичкаха, така да се каже, подшушваха се. Ванга излезе в един момент и направо се обърна към мъжа с думите: “Ей ти, тая, дето я водиш тука… я да си стоиш дома при жената, да не я водиш”. Останах като гръмнат, тя не познаваше нито този мъж, нито жената, а и не можеше да ги види какво правят. Как така направо от вратата ги нахока…”, недоумява бай Павел, сам вече на достолепна възраст. Така и завършва посещението му в Рупите.

“Човекът, с когото отидох, той беше с кола и трябваше да тръгваме. А и аз си рекох: “Абе, ако вляза, и мен кой знае какво ще ме подбере!”, и реших да тръгвам”, смее се Найденов. А сигурно е имало за какво да пита, но и за какво изобщо не бива да се знае, тъй като все пак е човек, който е пътувал в онези тоталитарни времена по света и се е среща с много и различни хора. Съжаление, че не е потърсил прозренията на световноизвестната пророчица, бай Павел няма.

Първата близка среща на бъдещия бизнесмен с паранормалното не е на Рупите, а далеч и много години по-рано, още в началото на кариерата му в туризма. И тогава е впечатлен, още повече това, което чува, хич не е за разправяне отсам Желязната завеса.

“В Португалия бях на обмяна на опит, ама преди много години беше. Водиха ни в един голям манастир, дали като нашия Рилски, или какво е бил – не мога да сравнявам. Там имаше някакви хора и като питах какви са, ми казаха, че са гадатели. Аз не вярвах в такива неща, нали ни учеха, че те са шарлатания. В онези времена тези хора можеха да говорят свободно и казваха, че Сталин ще бъде отречен. Ама това тогава за нас беше по-страшно и от ерес да го чуеш, пък да го разправяш…”, спомня си бай Павел и се заглежда в старите снимки.

Днес бащата на Илия Павлов е далеч от суетата, но с гордост се обръща назад, тъй като е постигнал много в занаята си.

“Доволен съм от това, което съм направил през живота си, нямам вече какво повече да свърша. Някога имах много персонал и успявах да ръководя хората, така че и те да бъдат доволни. Например по морето наесен се освобождаваха хората, а за лятото пак трябва да събираме персонал. Исках тези същите хора да си останат при нас и през зимата, макар и на по-ниски заплати. Трябва да ги ангажираме служителите, не да търсим всеки сезон. Ами те през зимата да гладуват ли, така ли да ги оставим. Ако това направим, хората няма да ни уважават, няма да работят както трябва. На своя глава уреждах те да бъдат задоволени. И смятам, че така трябва да се прави, ти да уважавах хората, за да уважават и те теб. Това съм правил винаги”, е равносметката на Найденов.

В днешни дни той продължава да се среща с хора и да дава съвети за бизнеса, да помага с каквото може на инициативните си познати. Но се старае да си гледа спокойствието и старините. Легендарна е кръчмата в родния му Богров, където навремето са се събирали и емблематични фигури.

“Кръчмата в Богров съм я оставил на един млад човек, работят, гощават хората. Аз не ходя там вече, не ми е работа, а и в София съм си добре. Преди ходех на казино, но много внимателно играех винаги. Сега се отказах, вече нещо не ме влече. Вечеринките и нощният живот също не са ми приятни”, откровен е Павел Найденов.