Баща осиновител от Русе описа стъпките до детското сърце в книга

"Емо, преди колко време дойде вкъщи?", пита сина си 41-годишният Павлин Петров от Русе. "Не помня, бях на четири години. Тогава ти ме взе", отговаря седемгодишният Емо. "Как те взех?", пак пита Павлин. "Ами ти обясни, но имаше едни документи", казва Емо.

Павлин Петров е баща осиновител от 25 октомври 2017 година. Тогава съдът го обявява за законен родител на Емо.

"Благодарен съм, че имах възможността и шанса да осиновя Емо, въпреки че съм родител, който отглежда сам детето си. Не бих казал, че е прецедент, но е добро развитие в системата по закрила на детето и по осиновяването. Сега с Емо сме мъжко семейство. Благодаря на моята майка, която непрекъснато ми помага", казва Павлин Петров, който е експерт в областната структура на Българския Червен кръст в Русе, предава БТА.

Първата му среща с Емо била след година и осем месеца чакане.

"Емо е дълго чакано дете. След като подадох документите за осиновяване, бях включен в регистъра и започна чакането. Един ден ми звъннаха по телефона от регионалната дирекция "Социално подпомагане" и ми обясниха, че съм одобрен кандидат-осиновител. Тогава трябваше да направя много бърза организация. Отидохме до град Лом, от където е Емо, а първата ни среща беше като първоначално влюбване. Жената там ми обясни, че трябва да дам отговор до месец. Казах, че няма какво да мисля. Поиграхме си малко с детето. След това имаше периодични срещи. Запознах се и с приемната майка на Емо", обяснява Петров.

Той ѝ е благодарен за грижите.

"Тя си има и свои деца. Страхотна жена е, защото е с чисти морални устои, благодарение на които обучава децата си. Емо е бил в общо три приемни семейства", обяснява бащата.

Да си татко е най-голямото богатство

Павлин Петров казва, че да си татко е най-голямото богатство, което може да има един човек, а Емо продължава: - "защото можеш да имаш дете, кола и къща".

Първокласникът споделя, че иска, когато порасне, да бъде учител по математика. "Защото математиката ми е много лесна", казва Емо, който си пожелал за Коледа много подаръци. "На Коледа има подаръци от Дядо Коледа, но има едно изискване - да слушаме. Старая се да слушам, но още не става", признава детето.

Бащата обяснява, че е водил с Емо разговори, адаптирани за неговата възраст, в които му е казал, че е осиновен.

"Много е трудно за всеки осиновител да разкрие тайната на осиновяването. Когато трябва да го съобщи, родителят осиновител има страх, че може да бъде отхвърлен от детето си. У мен имаше лични притеснения как бих постъпил, ако той каже, че иска да бъде на друго място", казва Петров.

По думите му периодът на адаптация на Емо към новото продължил около година - година и половина. "След две години Емо ми каза, че малко се е притеснявал къде отива, защото не е знаел дали сме добри хора. Тогава разбрах, че вече се е успокоил", обяснява Павлин Петров.

В началото подарявал на детето много подаръци. След време обаче ги разредил. "Когато се прибирах, още от вратата ме питаше дали има нещо за него. Това обаче не е възпитателно. Подаръците трябва да бъдат ограничени във времето", казва Павлин, а Емо отговаря с усмивка: - "Това беше нормално за мен, защото тогава бях дете".

Осиновените деца подсъзнателно знаят, че са осиновени

Според Павлин Петров всички осиновени деца на подсъзнателно ниво знаят, че са осиновени.

"Тази празнина остава и е травма, свързана с развитието на детето през целия живот. Не означава, че Емо ще има дефицит в своето развитие, но винаги ще има тази тревожност, която е характерна за осиновените деца. Според мен празнината ще бъде запълнена, ако децата се запознаят с биологичните си родители", казва Петров.

Той обяснява, че когато Емо навърши пълнолетие и ако пожелае, ще му помогне да се срещне с биологичната си майка. "Нямам съмнение, че ще ме обича по-малко", заявява Петров.

Според него баща се става лесно, когато силно го искаш.

"Решението да осиновиш дете е добре обмислено. По тази причина децата, които са осиновени, се отглеждат и възпитават с по-голямо внимание и отговорност. Животът ми се преобърна, когато станах родител, като две ери е - "преди Емо" и "след Емо". Бих казал, че предишният ми живот е бил скучен. Сега всеки ден е различен. Имаш отговорност да възпитаваш твоето дете на най-ценното, на което си способен", казва бащата.

Петров иска Емо да стане добър човек.

"Добротата е най-важната добродетел, която човек може да има. Детето ще изгради своите умения по отношение на компетенциите си в бъдеще. Ако не е добър човек, няма да може да даде своя принос на другите", казва Петров и допълва, че Емо е изключително добър и емпатичен.

"Какво е емпатичен?", пита веднага първокласникът, а баща му обяснява: - "да можеш да усещаш болката на другите, да съпреживяваш и да си до другия, когато той има нужда".

Детето заявява, че баща му е много добър, но някой път му говорел тъжни неща. "По-добре да не ги казвам, че да не станат", казва Емо, а баща му споделя, че притесненията на детето са някой да не ги раздели. "Не искам това да се случи, защото си обичам тате", казва Емо.

Книга в подкрепа на кандидат-осиновители

Своя опит като осиновител Павлин Петров описва в книга. Тя е издадена в тираж от 150 броя, като всеки желаещ може да я получи от автора. В книгата бащата разказва за процеса и съпътстващите го предизвикателства.

"Написах книжката "Пътят на осиновяването. Екзистенциално-преживелищен опит на един осиновител", за да опиша стъпките, които съм преминал по пътя към осиновяването. Пътят е като мисия, която ти поемаш и се посвещаваш на нея. Искам книгата да е в подкрепа на всички хора, които имат желание да осиновят дете. Искам да знаят, че процесът по осиновяване не е толкова дълъг, а чакането си струва", заявява Павлин Петров.