Балканската диета засенчи тази на Дюкан и е на път скоро да изпревари и средиземноморската, която се смята за най-здравословната към момента. Това стана ясно по време на Международния конгрес по хранене и диетика, който се проведе в София.

Храните на българите, тяхната комбинация и правилна пропорционалност в отношението белтъчини, пектини и фибри са уникални. Затова и тяхната кухня е мехлем не само за стомаха, но и за редица заболявания, единодушни бяха чуждестранните лекари. С нея може да се излекува гастрит, язва, дори заболявания на ставите и костите, както и да се подсили работата на сърдечния мускул, смятат те.

Секретът на автентичните нашенски, а не модернизирани манджи, е, че в тях се съдържат много чушки, при това леко или повече лютиви, лук, готви се предимно под похлупак, както е при гювечите. Всекидневната употреба на кисело мляко, но с Lactobacillus bulgaricus, балансира чревния тракт, поддържа постоянно добро размножаване на добрите бактерии, които от своя страна улесняват лесното отделяне на токсичните вещества. Нашенското сирене пък е отлично средство срещу остеопорозата, заздравява костите и подсилва работата на сърцето. Полезността на балканската диета се състои и в това, че в менюто, съставено по нея, месото присъства не повече от два пъти седмично. Според специалистите тя е уникална и с това, че четири пъти годишно хората на полуострова са постили в миналото и така са очиствали организма си от натрупаните отровни вещества и шлака в стомашно-чревния тракт.

„Традиционното балканско хранене от миналия век има добър ефект върху голям брой заболявания, включително и по отношение на коронарната сърдечна болест, убеден е доц. д-р. Светослав Ханджиев – член на Европейската академия на науките по хранене. - Храните ни са богати на антиоксидантни елементи и комплекси от биологично активни вещества, които неутрализират свободните радикали, потискат синтеза на липидните прекиси, инхибират ензимите и участващи в образуването на активни форми на кислорода”, допълва той.

Автентичното кисело мляко, сирене и кашкавал съдържат миристинова киселина, която има атерогенни свойства.

Медът, който е широко застъпен в автентичната балканска диета, балансира кръвното налягане и отлага диабета. Типичните храни на нашия полуостров се отличават с богатото си и разнообразно съдържание на биологично активни съставки. Това са освен киселото мляко, киселомлечните продукти и типичните сирена и традиционните зеленчуци - чушки, домати и в особено големи количества лук (бял, зелен и червен) и чесън. Те са източници на флавоноиди и каротеноиди, които действат силно очистващо от токсини и подобряват кръвообращението.

МЕСО 3 ПЪТИ СЕДМИЧНО ЗА ПЛОДОВИТОСТ

Британски учени твърдят, че консумацията на месо три пъти седмично е най-здравословно. Вегетарианството и отказът от животински протеини може да доведе до преждевременно стареене и да съкрати продължителността на живота. Крайните му форми - консумация само на плодове и зеленчуци, се отразяват пагубно и на плодовитостта. Експертите са достигнали до заключението, че месната диета предоставя определени важни протеини и вещества, които участват в размножителните процеси. Учените предупреждават, че прекаляването с месните продукти също е вредно.

Накълцаният лук подсилва имунната система

Само на Балканите се готви лапад и коприва, които са богати на каротеноиди, флавоноиди и желязо. Спецификата на кулинарната подготовка и обработка води до запазване на активността на съединенията. Например в миналото лукът не се е режел, а се е късал и кълцал. Така са се разкъсвали и клетъчните мембрани, активирала се е дейността на лизозомните ензими, а при досега с кислород се образуват активни устойчиви съединения, които на свой ред подсилват имунната система. Лютеницата пък, позната на всички балкански народи, приготвена от малко домати, червена капия и камби, доставя обилно количество ликопен. Той е известен със своята антиатерогенна и антиканцерогенна активност.

Участието на лука в почти всички гозби и салати осигурява на организма достатъчно количество флавоноли с типичните си представители - квертеолин и кемпферол. Чушките съдържат флавоноли и флавони (лутеолин и апигенин), с по-високо съдържание в зелената капия, отколкото в червената. Те са богати и на витамин С и Р. Това съчетание укрепва кръвоносните съдове и намалява пропускливостта на стените им. В пипера се съдържа повече провитамин А, отколкото в морковите: ежедневната консумация на 30-40 грама чушки стимулира растежа на косата, подобрява зрението, кожата и лигавиците. Лютивите чушки помагат за нормализиране на мозъчното кръвообращение, предотвратяват развитието на атеросклероза и подобряват състоянието при бронхиална астма, кашлица, възпалено гърло и грип.