Истинските проблеми на България са демографската катастрофа, бедността, регионалната несправедливост, корупцията, разрухата в здравеопазването, безумията в образованието, банковата криза. Но това тревожи не само нас, а Европа и целия свят.

Тези проблеми обаче не се виждат от необяснимо радостните, весели и често засмени като чалга певачки родни политици. Те провиждат само енергийни бордове (чиста далавера), заеми, потоци, европейски пари. В същото време българското население намалява най-бързо в света и буквално изчезва с часове (намаляваме с 8 души всеки час). Това като че ли не интересува властите и противодействията срещу демографската катастрофа не влизат в полезрението и в плановете на управляващите и на тези, които искат властта през октомври.

Даже и според официалните прогнози на Националния статистически институт (НСИ) демографската ситуация и тенденциите са изключително тревожни и убийствени. Ръстът на българското население е отрицателен и е минус 8,1 промила. Заемаме 229-о място в света от 232 страни, след нас са 2-3 малки острова в Тихия океан. Коефициентът на раждаемост в България е 9,2 промила (според ЦРУ 9,07 промила). По раждаемост пак сме на едно от последните места (206-о) в света до Макао. В страната има огромна диспропорция по отношение на ражданията. В София раждаемостта е 10,2 промила, по-голяма от средната за България, а в места с компактно турско и циганско население дори е и още по-голяма (Сливен – 10,6, Ямбол - 10,5), което деформира етническата структура на нацията. В някои райони с българско етническо население раждаемостта е изключително ниска като във Видинския край, в Кюстендилско, в Габрово, Велико Търново и др.

Същата плашеща диспропорция я има и при статистическите данни за смъртността. По смъртност тази година се качихме на 6-о място в света! При средна за България смъртност 14,43 промила и средна детска смъртност 7,3 промила (според ЦРУ детската смъртност е дори 15,6 промила), в София те са съответно 11,5 и 4,7 промила, докато в почти всички останали региони на страната хората умират с по-бързи темпове. В Перник ежегодно на всеки 1000 си отиват 18,4 души, във Видин са близо два пъти повече в сравнение със София – 21,1 души на всеки 1000. Разликата в коефициентите на детската смъртност са ужасяващи – в Шуменския край тя е близо 6 пъти по-голяма в сравнение със София, а във Видинския регион е почти 7 пъти повече от столицата.

Стряскащи са и прогнозите за изчезването на провинциална България. Няма да е далеч времето, когато на територията на България ще останат само София, Бургас, Пловдив, Варна и още няколко по-големи града; другите населени места са по пътя на обезлюдяването. В момента у нас има около 200 села фантоми, в които никой не живее. По данни на НСИ в над 1800 села (около една трета от всички български селища) в страната жителите са под 100 души, и то възрастни хора. Населението на Видинска област според най-песимистичните прогнози ще намалее повече от 3 пъти и от 91 057 през 2015 г. ще се смали през 2070 г. на 25-26 хил. души, в Силистренска област хората ще намалеят от 113 526 на около 53 000 души намаление повече от 2 пъти), а в област Смолян жителите от 110 256 ще станат по-малко от 20 000 (намаление цели 7(!) пъти) и т.н. Някой може да не вярва на тези цифри, но те се обуславят от демографските тенденции в момента.

Освен всичко това българското население е едно от най-застаряващите в света. По коефициент на възрастова зависимост (това е очакваният брой на хората на възраст 65 и повече години като процент от очаквания брой на хората на възраст между 15 и 64 години) ние заемаме едно от първите места в света. По официалните прогнози на НСИ делът на възрастните хора спрямо по-младите у нас през 2015 г. ще е 52,44%, а през 2060 г. се очаква да е безумното число 89,83%!

Ако потърсим корелацията между отрицателния прираст и остаряването на населението, ще видим ясна тенденция за обезлюдяване на три четвър- ти от територията на България. Например в Смолянска област се очаква през 2060 г. трудоспособните да са само около 4-5 хил., пенсионерите над 65 години ще са около 10-11 хил., а децата под 15 години ще са между 1000 и 2000. Можем да съобразим, че когато възрастните хора си заминат след няколко десетилетия от този свят, в цялата Смолянска област, където сега живеят 110 256 души, ще има само около 5-6 хил., които най-вероятно ще напуснат този може би най-хубав край на България. Родопите ще останат безлюден район, както и много други райони в нашето отечество.

Държавата сякаш не вижда или не иска да види, че българският етнос, чието име носи страната ни, изчезва. Според данни на НСИ от последното преброяване броят на селищата, в които мнозинството хора не е от български етнически произход и повечето жители са турци и цигани, е нараснал само за десет години около два пъти - от 693 през 1992 на 1398 през 2011 г., като в този брой влизат 1377 села и 21 града. Що се отнася до общините и областите, в 42 общини и в 3 области (Разград, Кърджали и Търговище) българите са малцинство. Етническите българи са концентрирани сега в 28 големи града и в изчезващите малки села с население от 1 до 10 души, които според националната статистика са 417, а също и в села с население от 10 до 99 души – в 32% от всички български селища. А те скоро ще станат много по-малко.

В около 1000 села и градове е налице много рехаво българско мнозинство някъде между 50 и 60%. Всеки може да съобрази, че само след няколко години, когато от този свят си отидат старите хора от горепосочените села, процентът на българските селища, в които българите са малцинство, доста рязко ще се увеличи и вероятно ще достигне 50%. Значи в селищата на половин България българите няма да преобладават, ще преобладават турците и циганите. Това е неоспорим факт, който не може да няма своите икономически, културни, социални, геополитически и политически измерения, а те би трябвало да интересуват всяко българско правителство, всяка институция – от президента ни до кварталния полицай.

България умира пред очите ни, но това сякаш въобще не интересува управляващите, които и да са. Те приказват за Европа, искат да строят атомни електроцентрали, без да осъзнават, че всичките тези техни намерения и приоритети изглеждат гротескно по един трагичен начин в контекста на погубващите България демографски реалности.