Истинската и последна преграда пред пошлостта и грозните приказки са избирателите, смята Иво Беров

Учтивостта и възпитанието са толкова тясно свързани с благополучието на един народ, колкото и простащината със злочестините му. А истинската и последна преграда пред пошлостта и грозните приказки са избирателите.

Отначало тя сякаш не беше сякаш задължителна или неизбежна част от обществения и политическия ни живот. Знаехме си, че я има, знаехме си, че е неразделна част от битието ни, но все пак я поприкривахме и дори се притеснявахме от нея. Беше нелегална или полулегална. Все още не беше официализирана, не се изявяваше "екс катедра", пише Иво Беров в коментар, публикуван в Дойче Веле.

Става дума за простащината. Не толкова битовата, колкото политическата, макар двете да са много силно свързани. После тя изплува изпод тинята и в началото сякаш постресна обществото ни. Постресна го, но само малко и само донякъде. Може би защото записите, в които Бойко Борисов, например, показа цялата си същност, макар и незаконни, бяха достоверни. А и мнозина го оправдаваха с това, че е бил подпийнал, а при такива обстоятелства хората обикновено не си мерят приказките.

Грозни закани и обиди

Само че Бойко Борисов не е съвсем обикновен човек. Той беше министър-председателят на България, най-овластеният човек в държавата. И пиянските му излияния говореха за същността и особеностите му на управник - особено грозната закана "ще го размажа" към бизнесмена, който не се бил съобразявал с него. А после и най-грозната от всичките му приказки - онази за "простата кърджлийска принцеса". Обществото ни все още не си дава сметка доколко отблъсващо е подобно обръщание, дори като пиянски изблик.

Министър-председателят на България наричаше така не друг, а председателя на Народното събрание на България - държава, която е парламентарната република. С това обаче грозните чудатости не свършват. Председателката на Народното събрание не се обижда. Седи редом с Борисов на пресконференциите и гледа едва ли не любовно към човека, който я е унизил.

След тези падения, други някои пошлости вече изглеждат дори невинно. "Негодяи, мошеници, некадърници, ограбиха ви с милиони, ограбиха ви с милиарди" - обвинява Борисов по време на предизборните си обиколки из страната, но никой не се впечатлява, нито пък иска доказателства за обвиненията. Те са станали всекидневие. Нещо естествено: "ами той си е такъв, така си говори..."

И други не останаха по-назад

Противниците на му от ПП-ДБ и ИТН пък определяха ГЕРБ като "мафия" . Което си е остро и обидно обвинение. Но то е политическа обида, която не може да бъде назована пошлост или простащина. Политически бяха и обвиненията, които най-редовно отправяше към противниците си Корнелия Нинова от трибуната на Народното събрание (наричайки ги "национални предатели"). Но и тези нейни приказки, макар да доведоха до обезценка и на думи и понятия, не бяха проява на простащина.

При Костадин Костадинов и „Възраждане“, обаче, влязоха в употреба и двата вида охулване - и политическото, и просташкото. А някои депутати от ПП-ДБ му отвърнаха по същия начин. Към тези изпълнения се притуриха и "мазните" пошлости на Делян Пеевски, които като цяло не бяха осъдени нито от обществото ни, нито от избирателите.

Махленски приказки и хлапашки изпълнения

Президентът Радев пък, следвайки политическите си пристрастия, тръгна от политическото "мафия", мина през махленското "мутри вън", и накрая също нагази в простащината (с неговото си "шарлатани"), без да съобрази, че така нарушава Конституцията на България, и че това е поведение на политик от ниско равнище, а не на президент.

Всички тези прояви, обаче, бледнеят пред изпълненията на сценаристите от „Има такъв народ“. Човек би могъл да предположи и да се надява, че тези зрели вече мъже ще се съобразят поне малко със знаковото значение на Народното събрание като висша национална институция и няма да го оскверняват с хлапашки изпълнения, заимствани от телевизионното си предаване.

Нищо подобно, обаче, не стана. Те го употребиха тъкмо като сцена на долнопробни зрелища. Като подигравките с възрастта на академик Денков, например. Който всъщност си е тъкмо в подходяща за политици възраст и е един от немногото български политици с безукорно поведение и възпитание.

А какво правят медиите?

Едва ли в цялата история на съвременна България Народното събрание някога изобщо е било средище на подобни низости. Които накрая възмутиха дори някои невъзмутими иначе водещи от националните телевизии. Макар и да не се осмелиха да кажат от какво и от кого точно са възмутени.

А тъкмо националните медии, които не само отразяват общественото мнение, но и влияят върху него достатъчно силно, би трябвало да се противопоставят на политическата пошлост, вместо да я подминават, или да я приемат за нещо естествено.

Но истинската и последната преграда пред тези отблъскващи прояви са избирателите. Те имат избор - между: "може да е прост и да се изразява грозно и непристойно, но ще се грижи за нас, защото е като нас", или: "той е прост и се изразява грозно и непристойно, и няма как да се грижи за нас, тъкмо защото е като нас".

Едно достижение на цивилизацията

При всички случаи учтивостта и възпитанието са толкова тясно свързани с благополучието на един народ, колкото и простащината със злочестините му. Едно от най-трудните обществени достижения е осъзнаването на тази зависимост. Това е и цивилизационно достижение.