Майка и дъщеря намират убежище от конфликта в родината си

В разгара на нарастващото напрежение в Ливан, българската държава успешно евакуира 169 свои граждани от Бейрут до София чрез два полета на правителствения самолет. Сред евакуираните е Петя Николова Абу Шедид, която заедно със своята 16-годишна дъщеря Валери, намери спасение от опасната ситуация в Ливан.

Пътят към дома

Петя Николова Абу Шедид, която в последните дни споделяше своите преживявания от бомбардировките в Бейрут, вече е в безопасност в София, предава NOVA. "У дома съм на дивана и е мирно, тихо и спокойно! Това е най-красивото нещо, което може да се случи на един човек, въпреки че домът ни в Ливан не е тих", споделя Петя с облекчение.

Въпреки радостта от завръщането, Петя оставя зад гърба си не само материални ценности, но и близки приятели. "Всички се тревожат и всичките ни се обадиха - дали съм стигнала, дали съм добре, всичко наред ли е. Всеки ден ще се моля за тях. Никога няма да ги забравя, разбира се", казва тя, подчертавайки силната емоционална връзка с Ливан.

Вяра и надежда в трудни времена

По време на евакуацията Петя носи със себе си икона на Свети Шарбел, символ на нейната вяра и надежда за мир. "Нося си икона на Свети Шарбел, беше вчера с нас на полета, за да ни пази да пристигнем живи и здрави, да пази Ливан, да пази България, да пази света, да бъде мир", разказва тя, демонстрирайки как вярата ѝ дава сила в тези трудни моменти.

Промяна в плановете за бъдещето

Ескалацията на конфликта оказва влияние и върху плановете за бъдещето на дъщерята на Петя - Валери. Докато преди тя е обмисляла кариера като автомобилен инженер, сега насочва вниманието си към психологията. "Сега иска да следва психология. Най-вече, заради ситуацията, която е в Ливан. Каза "Мамо, трябва да лекуваме хората, от това, което преживяват'", споделя Петя, показвайки как травматичните събития могат да променят житейските перспективи.

Надежда за мир

Въпреки тежката ситуация в Ливан, Петя разказва за непоколебимата надежда на хората там. "Всички хора в Ливан се надяват, че ще приключи по най-бързия начин. И даже ме убеждаваха да не пътувам, да си остана, че всичко ще свърши бързо", казва тя, добавяйки своите лични опасения: "Но не знам, аз усещах нещо. Не можех да спя. Последните 10 дни не съм мигнала".

Завърнала се в родината, Петя изразява своето най-съкровено желание за мир: "Земята плаче, не трябва да има бомби никъде по света. Трябва да има мир". Нейните думи отразяват не само личната ѝ травма, но и универсалния копнеж за спокойствие и хармония в един свят, разкъсван от конфликти.