България записа името си със златни букви в историята на акробатиката.

Българска двойка спечели първите златни олимпийски медали в този спорт изобщо.

Мариела Костадинова и Панайот Димитров спечелиха златото както в отборната, така и в индивидуалната надпревара на младежката Олимпиада в Буенос Айрес.

Октомври 2018, почетната стълбичка в Аржентина. И химнът на България.

„Аз имах една мечта – да чуя българския химн тук. И някъде три-четири дни преди самото състезание, само това ми беше в главата – постоянно ми изскачаше мисълта как да чуя българския химн. И то взе, че стана”, заявява Панайот Димитров.

122 години от началото на модерните Олимпийски игри. Толкова трябва да минат, за да се включи акробатиката в семейството на олимпийските спортове. А Мариела и Панайот от България са първата двойка акробати, носители на златни медали. 

„На абсолютно всички акробати това им е била голяма мечта и толкова години всички са се борили нашият спорт да стане олимпийски спорт. Дори и една дисциплина да е, това е достатъчно, защото нашият спорт е много красив. И сме горди, че успяхме, че първите олимпийски шампиони са българи”, заявява Мариела.  

12 225 - толкова километри делят Буенос Айрес от Айтос – градът, в който Мариела и Панайот стават златни шампиони, от града, в който правят първите си стъпки в спорта. А сълзи не липсват и там.

„Това събитие ми се яви в сънищата точно ден по-рано - Мариелка по средата на квадрата, точно така както завърши съчетанието, тя започна да се усмихва, така беше и в моя сън”, разказва Гергана Денева, треньор на Мариела и Панайот.

Така и става.

„Още не стъпваме по земята, много сме щастливи”, заявява Димитринка Димитрова, майката на Панайот.

Родителите на двамата състезатели са до тях и когато сълзите са от болка, а не от радост. Майката на Панайот помни всяка трудност по пътя към златото.

„Преди години имаше инцидент, падна, счупи ръка, вечерта преди операцията беше много разстроен. И цяла вечер коментираше, че ако не може повече да спортува, не знае какъв човек ще бъде, защото спортът му е животът”, разказва Димитринка.

Двамата състезатели заявяват, че посвещават златото на всички, които се радват с тях - треньорите, семействата.