Трябва ли ѝ на България толкова голям публичен сектор?

Какъв е потенциалът за оптимизирането му и до какви изкривявания в икономиката води голямата държава? Тези въпроси дойдоха остро на дневен ред с пандемията от COVID-19 и преструктурирането на огромни сектори от световната икономика. За броени месеци икономиките на водещите държави в целия свят бяха принудени да предприемат оптимизация на структури и процеси, които в нормални времена биха отнели години. В безпрецедентната ситуация леко се спеши и администрацията у нас, която от години се съпротивлява да премине към ефективно предоставяне на услуги по електронен път. Но докато частният бизнес реже и преструктурира, оптимизиране в публичния сектор не се задава. А в смутните предизборни времена се очакват движения в обратната посока, вдигането на заплатите в 1/3 от държавната администрация е такъв пример, пише вестник Сега.

Бедна България от години поддържа голям публичен сектор, като делът му е относително стабилен - около 1/4 от всички наети лица с включени МО и МВР работят за държавата, сочат данните на националната статистика. По данни на НСИ за 2019 г. наетите лица в зависимост от вида на договора с работодателя са общо 2 888 300 души, като 2 198 900 са в частния сектор, а 684 200 - в обществения. В последните 10 години се наблюдава леко свиване на дела на наетите в обществения сектор, които от 27% през 2009 г. падат на 24% през 2019 година.

Малко или много е това дава добра представа публикацията на Евростат "Европейската икономика от началото на новото хилядолетие 2000-2019 г.". В частта дял на правителствения сектор България не фигурира поради липса на данни, но статистиката за останалите държави е показателна. С дял на публичния сектор с включени МО и МВР от 24% страната ни е далеч от средното за ЕС - 16%. С това високо ниво страната ни би попаднала в Топ 5 на ЕС, като водещи в тази класация са Швеция с 28% дял на правителствения сектор, следвана от Дания и Финландия с по 27 и 24%. В списъка са и Литва, Естония и Хърватия с около 23% дял на публичния сектор и Франция с 22%, показват данните на Евростат. Трябва да се направи уговорката, че има много методологически особености при отчитането на големината на публичния сектор и сравнението с данните на българското НСИ е само ориентировъчно.

По големина на публичния сектор България е доста над средното и спрямо страните в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Според последните сравнителни анализи в Government at a glance 2019 средното ниво за 2017 г. в ОИСР е било 18%, като с най-висок дял е Норвегия - 30%, а с най-малък правителствен сектор е Япония - около 6%.

Този голям публичен сектор у нас заработва средни заплати над тези в частния сектор, показва НСИ, като тази тенденция е от години. Числата не следва да се анализират еднозначно, защото в тях има сериозни изкривявания заради дела на сивата икономика и недекларирането на реалните заплати от много работодатели в частния сектор. На този фон в обществения сектор се отчита реалното ниво на заплатите. За 2018 г. - последната, за която има готови годишни данни, средната брутна заплата в обществения сектор е била 13 884 лв. срещу 13 717 лв. за частния сектор. За сравнение през 2008 година разликата в полза на обществения сектор е била още по-голяма - 7811 лв. средна заплата срещу 6114 лв. за частния сектор.

Противно на общата тенденция има икономически дейности, в които заплатите в частния сектор сериозно изпреварват тези в обществения. Такива са създаване и разпространение на информация, където разликата е два пъти в полза на частния сектор, професионални дейности и научни изследвания, здравеопазване и социална работа. Обратно, има дейности с драстични разлики в полза на заплатите в обществения сектор (виж таблицата).

Картината по общини е много разнообразна, а на места - направо трагична

Институтът за пазарна икономика започна поредица от публикации, като един от последните разрези бе представен преди дни - за големите разлики между заплатите в обществения и частния сектор в отделни общини.

В България има общини със слаба икономика, в които заплатите в частния сектор едва успяват да достигнат 40-45% от тези в обществения, показват данните на ИПИ. Общините с най-изоставащи заплати в частния сектор спрямо тези в обществения за 2018 година са Козлодуй, където възнагражденията в частните фирми достигат 39,5% от тези в държавния сектор, Батак - 42,2%, Раднево - 45,1%. На обратния край на класацията със значително по-високи заплати в частния спрямо държавния сектор са Суворово (185,3% средна заплата в частен спрямо държавен сектор), Пирдоп (179,7%), Летница (156,6%). "Най-голяма разлика в полза на заплатите в публичния сектор се наблюдават в общините, на чиято територия има големи държавни енергийни предприятия", изтъкват от ИПИ.

По-рано през май институтът представи и анализ на наетите в публичния сектор по общини, който показа, че има места, където частният сектор е под 10%. В тях се подредиха очаквано едни от най-бедните общини като Трекляно (с 94,4% наети в публичния сектор) и Бойница (93,3% от заетите работят за държавата). Делът на наетите в публичния сектор през 2018 г. в общите случаи е белег за продуктивността на икономиките и е притеснително, че в 33 общини в България заетите в публичния сектор надхвърлят 50% от общата заетост. Тези общини са концентрирани в няколко района - Северозапада, по границата със Сърбия, както и в някои части на Стара планина и Североизтока. Има и общини, в които тенденцията е обратна - Марица, Лясковец, Съединение и Божурище, са с дял на публичния сектор под 10%, при други 40 с развити индустриални центрове той е под 20%, показва анализът на ИПИ.

При тази неблагоприятна картина и противно на всякакви обещания за административна реформа заетите непосредствено в самата държавна администрация се увеличават. Към края на декември 2011 г. в администрацията на изпълнителната власт - централна и териториална, са работили общо 96 269 души. В края на 2019 г. броят им е 98 136. Най-голям ръст има в числеността на административните структури, създадени с нормативен акт и отчитащи се пред НС, като тук наетите са се увеличили от 1059 през 2011 г. на 6929 в края на 2019 г. В момента в тази група попадат общо 13 комисии и съвети като КПКОНПИ, КРС, КЗК, КЗД и др. По-сериозен ръст има и при числеността на заетите в държавни агенции, които се увеличават от 2771 към края на 2011 г. на 3150 в края на 2019 г.

Делът на публичния сектор и размерът на заплатите следва да са само начална точка на анализите за ефективността му. Опит за обвързване на всичко това в обща картина с анализ къде да има оптимизации и какви административни режими могат да паднат или да бъдат заменени с електронни услуги не е правен в администрацията от години.